- Г-н Екимджиев, какви са изводите от гласуването на конституционните промени в парламента?

- Както в прекрасния роман на Маркес "Хроника на една предизвестена смърт" - смъртта на главния герой беше предизвестена от самото начало. Така и тук някак беше предизвестено, че реформата, така както беше декларирана като намерение и дори успя да събере подписи на политическото мнозинство, няма да се случи. И това беше ясно поради очевидния конфликт на интереси между действащите лица. Като изключим реформаторите, всички останали - и ГЕРБ, и ДПС, и АБВ, са хора от миналото, хора на статуквото, които десетилетия са инвестирали в своите протежета в съдебната система и които, вече е безпощадно ясно, няма да се лишат от този властови и корупционен ресурс. От друга страна, същите хора имат интерес да не бъдат спирани или редуцирани европейските фондове - условие, за чието безпроблемно отпускане е именно съдебната реформа. Затова се стигна до тази имитация, този опит за заблуда, че този път нещо ще се случи. На принципа на матрьошката - с всяко следващо обсъждане на идеята за съдебна реформа тя се смаляваше, докато накрая остана смачкана и изцедена до обезсмисляне.

- Дори т. нар. исторически компромис не можа да мине в пълния си вид.

- Да, оказа се, че това е един безсмислен компромис - ако Радан Кънев и Христо Иванов бяха приели и последното унижение за квотите в колегиите на ВСС, за всички щеше да е ясно какво ще се случи при гласуването на Закона за съдебната власт и процесуалните закони. Така че това беше последният шанс за истинските реформатори да напуснат с достойнство, с гръм и трясък и да направят достояние на публиката какво се случи. Да разкрият лицемерната роля на премиера, да покажат липсата на подкрепа и от страна на коалиционните си партньори и да стане ясно кой ще иска реформа и кой е за запазване на този модел, който от години кадрува и чиито емблеми станаха Владимира Янева, Румяна Ченалова и, разбира се, героите на записания им разговор - Сотир Цацаров и председателят на ВАС Георги Колев, а защо не и премиерът Бойко Борисов.

- Има ли шанс в близките години да се случи някаква реформа, защото тези партии, най-вече ГЕРБ, ще си останат водещи в политическия живот?

- Въпросът е повече за ясновидец, отколкото за анализатор. Не може да се каже, че нищо няма да се случи. Едва ли някой предвиждаше преди две години оставката на Борисов, тогава ГЕРБ изглеждаше също толкова непоклатим. За мен е важно да има категорична гражданска съпротива срещу този опит за подмяна. Колкото повече гражданите искат, толкова по-голям е шансът с неохота, със скърцане със зъби тази измъчена реформа все пак някога да се случи. Единствената правилна позиция е да се спре с компромисите, защото в резултат неизбежно щеше да се изпразни от съдържание самата идея за реформа. Евентуалният компромис би бил гражданска, морална и политическа смърт на защитниците на реформата, докато оттеглянето им в опозиция е достоен акт. Там, където има читави юристи, нека се разбере кой кой е в тази система и когато има натиск, може да се случи чудото и да възкръсне даже реформата.

- Смятате ли, че Христо Иванов падна в капана на собствената си наивност, вярвайки, че би могъл да прекара радикални промени?

- Не знам дали точната дума е капан или саможертва. Той не е наивник. Но ако предварително се отказваме от всякакви действия само заради голямата вероятност те да бъдат провалени, съвсем нищо няма да се случи. Той беше длъжен да опита. Виждам повече саможертва в името на кауза, а това, че не се случи, някак можеше да се предвиди, но това не значи, че не трябваше да се опитва. Рядко нещата стават с един замах и революция. В старите демокрации на принципа на пробата и грешката, използвайки различни ситуации, се получава еволюционното развитие. Да, може и по-бързо, но такава ни е кармата просто. Вероятно недостигът на йод в околната среда води до някои малоумни решения и поведенчески стереотипи.

- Премиерът обвини Христо Иванов, че сам си създава войни, сам си клати стола, а пък депутати от ГЕРБ казаха, че той не е положил достатъчно усилия да спечели подкрепа.

- Това са нормалните, нелепи и малоумни опорни точки, които само допреди седмица твърдяха, че Иванов клати държавата и организира преврат срещу премиера и главния прокурор. Напротив, аз смятам, че той твърде много компромиси направи, прекалено дипломатичен беше. Не е работа на един министър да обикаля парламентарните групи и да увещава, още повече тези, които подписаха споразумение с над 180 гласа в подкрепа точно на тази реформа. Е, същите парламентарни сили се отметнаха. След като Иванов имаше това споразумение, трябваше ли да предвижда, че нашите избраници ще се държат като андрешковци и байганьовци.

- Къде бяха основните играчи - премиерът, главният прокурор и председателят на ВАС? Председателят на Върховния касационен съд отдавна заяви подкрепа за реформата.

- На преден план винаги е бил г-н Цацаров с неотразимото си присъствие и аура. А от миналата седмица в интервю на премиера стана ясно, че и той е категорично на позицията, че прокуратурата не трябва да бъде пипана, че той работи перфектно с нея, че се събират милиони от акцизи и че това, а не някакви квоти във ВСС, е същинската реформа. Тогава разбрахме категорично, че Христо Иванов е предаден и от премиера, и на преден план от основните играчи, двигатели на погребението на реформата, Бойко Борисов и Сотир Цацаров. Задкулисието е ясно. Мисля си колко логично е след тези стъпки Делян Пеевски да бъде предложен за министър на правосъдието, съвсем ще се подредят нещата.

- Приетата "реформа" ще послужи ли на правителството пред Брюксел?

- Това е условие да бъдат отпускани европейски фондове. В съдебната система има "наши" момчета и момичета, поставени от същото политическо мнозинство с цел корупционно усвояване на фондове, така че не им беше лесно и на тях как, от една страна, да имитират реформа с минимални загуби, а в същото време някак да хранят илюзията, че ще успеят да заблудят ЕК, че нещо смислено се случва. Хората в Брюксел не пасат трева, те не се грижат толкова за нас и нашето блато. За тях е важно безпроблемното движение на техните граждани, стоки и услуги и то да бъде защитено от българския съд. Така че не са самаряни, които се грижат за бедните българчета, които са под робството на Пеевски и неговите протежета. Те просто имат икономически и политически интерес българската съдебна система да работи за европейските граждани.

- Т.е. да очакваме още критики в доклада?

- Категорично. Особено след становището на Венецианската комисия, в което изрично се посочи каква трябва да бъде ролята на прокуратурата и каква е в момента.