Ованес Торосян е сред най-ангажираните ни актьори през последните години. Роден е в Ереван, Армения, но през 1993 г., когато е 6-годишен, заедно със семейството си се мести в България заради войната в Нагорни Карабах. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Пламен Марков. "Източни пиеси", "Тилт", "Аве", "Джулай", "Отчуждение", "Съдилището", "Каръци", "Аз съм ти" са само част от филмовите заглавия с негово участие, излезли през последните 7 години, а в настоящата предстоят други седем заглавия с негово участие. Той е сред основателите на театър "Реплика". Играе на сцената на Народния театър, както и в новооткрития "Азарян" в НДК. Твори драматургия и режисира пиеси. Живее с актрисата Милена Ерменкова, двамата имат дъщеричка Йоанна.



----

- Г-н Торосян, последната ви роля на Треплев от "Чайка" на Чехов е в Нов театър "Азарян". Вашето изпълнение ни кара да се замислим за беззащитността и безнадеждността на талантливия човек в съвремието ни. Доколко живот и изкуство се припокриват?

- Проблемът с новите и старите форми винаги го е имало. Молба към "старите" - бъдете безкомпромисни. Съвет към младите -­ бъдете безкомпромисни и стъпете върху опита на по-­големите. Не ги отричайте! И най-­важното - "човек пише, без да мисли за никакви форми. Пише, защото се излива свободно от душата му."

- Промяната за вас е въпрос на вътрешна мотивация. Когато мотивацията е силна, но и бюрократичната машина също, как се преодолява аутсайдерството на талантливия и младия човек у нас?

- С усмивка.

- Вие се наложихте като харизматичен филмов актьор, и то все в роли на отчаяни млади лутащи се хора. В "Каръци" финалната реплика е, че тук живеят хора без бъдеще.

- Все повече и повече младият човек в България престава да е отчаян. Бунтарският дух винаги е присъствал в младото поколение без значение от времето, в което е родено. А за репликата от филма ,"Каръкът, пичове, е болест­ неизлечима" - смятам, че има лекарство вече. За голям късмет живеем във времена на надцакване. И ако някой има успех, не може да се изложи от своя страна. Нали?

- Доминиращо чувство ли е отчаянието сред младите?

- Работя и не мрънкам. Едно коте или бебе, като мрънка, предизвиква или жалост, или дразнене.

- Как намирате изход? И какъв?

- Вдъхновяват ме колеги творци като Теодор Петелов, Милена Ерменкова, Боряна Пенева, Ирина Андреева, Благой Бойчев, Милко Йовчев, Ивайло Драгиев, Петко Венелинов, Георги Гоцин, Васил Дуев, Леонид Йовчев, Елена Телбис, Христо Ушев, Христо Петков и много, много други. Все хора, които са предани на каузата театър. А и конкуренцията!

- Вие сте предан на актьорската кауза. Как се отстоява у нас подобна упоритост при свития пазар за изява?

- С усмивка.

- Какво творчество искате да правите?

- Честно. Не смятам, че съм лъжец.

- Изкушавате се да бъдете и режисьор. Поставихте "Записките на един луд" на Гогол в театър "Възраждане" и на "Мечтата на Наташа" в Младежкия театър. Само творчески опит ли е необходим, или е нужна и житейска зрелост за режисурата?

- Преди да вляза в академията, като кандидат-актьор имах намерение след това да уча режисура. Но тогава разбрах, че режисьорската професия е по-­сложна, отколкото си я представях. Отговорността е по-­сложна, трябва и житейски опит. Днес явно има какво да разкажа. Разбира се, далеч съм от претенцията. В момента специализирам при професор Пламен Марков и лекциите и задачите, които ми възлага, са интересни, трудни, провокативни и смислени.

- Темата за бежанците е ваша лична и творческа съдба, участвате в два филма с такива сюжети. Имат ли основания хората да се страхуват от бежанците?

- Нормално е, когато няма контрол при бежански вълни, заедно с честните, горките хора да дойдат и "агенти". Тук трябва да се намеси държавата, за да филтрира максимално ,"добрите" от ",лошите". И все пак няма гаранция. Българинът е късметлия, засега не е попадал в подобна ситуация на "преселение на народите". Дано не попадне. Да, ако някой изпитва чувство на страх, то логично е да има причини за дадения страх. Човек го е страх от неизвестното.

- Като успешен актьор не ви ли се ще да си потърсите късмета и навън, в чужбина?

- Все повече и повече не ми се заминава, защото виждам смисъл да остана. Бяга този, който няма какво да загуби. Ако аз мигрирам, дъщеря ми ще е пето поколение емигрант. Куфарите на родата се скъсаха вече.

- Имате ли необичаен детски спомен за Нова година?

- От една Нова година имам такъв спомен. Бяхме в Батуми. Майка ми е родена там и има роднини. Бяхме на гости в една къща, баща ми скочи от един прозорец и след малко се върна пак оттам. Майка ми каза: "Дядо Мраз почука на вратата, я да видим какво е донесъл". Отворихме вратата и гледаме отсреща една църква, която гореше.

- Тригодишната ви дъщеричка вярва ли в Дядо Коледа?

- Да, вярва, как да не вярва. Макар че аз, като бях малък, исках да не казвам на децата си, че има Дядо Мраз, защото много рано разбрах, че няма. И ми беше много тъпо. Бях решил от малък, като имам дете, да казвам, че няма, за да не се разочарова после. Но в детската градина имаха тържество и за пръв път тя говореше съзнателно за Дядо Коледа, така че реших да не й отнемам предварително радостта.

- А какво бихте си пожелали за новата 2016?

- Пожелавам търпение на себе си, на хората - също. Енергия и здраве, за да могат да реализират тази енергия. Човек здрав ли е духом и физически, много повече може да свърши, отколкото когато е болен.