Годината започна със снежни бедствия (а сега децата се молят за сняг), но тогава поне всички си мълчаха за глобалното затопляне. После свлачищата предизвикаха много щети, а наводненията дори взеха жертви. С две думи - природата бе почти толкова виновна, колкото Орешарски, за нещастията на нацията. Тези комични оправдания работиха за кабинета месеци наред. Безпринципно съшитата коалиция продължи чевръсто да си урежда кадрите по места - до ниво началник на болница, до управители на горски стопанства - и нищо не можеше да спре този устрем. Най-енергични се оказаха отдавна преживяващите на глад и реформи. Но какво да се прави - за някои все още битието определя съзнанието, както проповядваше диалектическият материализъм.

В същата 2015 г.



поехме смело надолу по дълговата пързалка,



теглейки милиарди заеми, но тези ни бяха обяснени като хубави, а старите - като лоши. Какво толкова - децата ни щели да ги плащат. Друг път! Те и без това си заминават от тук. А гърците с техните заеми, които им опростиха, почти се оказаха народни любимци у нас и борци срещу злите капиталисти, които са имали неблагоразумието да им дават пари...

Тази година беляза символни знаци по тялото на невиждащата Темида. Един прокурор ненадейно влезе в затвора за подкуп. Осъдиха и бившия шеф на разузнаването, но за нещо тайно на цена над 5 милиона. Затова пък невинни се оказаха Филип Златанов със "златното тефтерче", мълчаливият Бисеров, Богомил Манчев, Цветан Цветанов, Емилия Масларова и още незнайни творци на българската съдба.

За сметка на това годишният приз за "Запис на годината" грабнаха разговорите между екссъдийките Румяна Ченалова и Владимира Янева. За разлика от предишни случаи те са на път да издадат дългосвиреща плоча. Държавата още се тресе и въпреки че премиерът отказа да присъства на концерта, често се пее и за него. Тези хитове, описващи влиянията в съдебната система, катализираха не само народната любов, но и желание за битка по конституционните промени. Кръговете на влияние така се блъснаха, че от тектоничните вълни се отвориха нови пейзажи на старата картина, а правосъдният министър избра друга дестинация за себе си. Така



трудната реформаторска мимикрия се пръсна



по същия хаотичен и безумен начин, по който бе създадена. Липсата на обща ценностна база отдалечи ДСБ от останалите и ги превърна в световно политическо явление, наречено "опозиция на власт". Ако перифразирам идеолога на тази формация, духът напусна за втори път тялото. Но този път тялото има форма на овца с кукувича глава и грива на изпосталяло хомосексуално лъвче. Къде ще се пресели духът предстои да видим.

Слава Богу, сега и магистрати се осмелиха да защитят девствеността на Темида и това може би е най-силният знак, че нещо най-после се случва.

2015-а ще се запомни и с един абсолютно бутафорен референдум, който бе окастрен и безсмислен, но по него се изляха милиони празни думи в ефира и по страниците на вестниците. Накрая всичко завърши с



провеждането на най-бандитските избори



от началото на прехода у нас. На практика бе обезсмислено конституционното право да избираш и да бъдеш избиран. Но това явно не възмути достатъчно "моралните стожери" на протеста от миналата година. Вместо това пуснаха разни професори да обясняват, че българският народ е неграмотен, пропускайки факта, че по тази логика грамотността в ромските махали рязко се е повишила до нечувани върхове. В резултат олигархията се закотви здраво и в местната власт в очакване на евромилионите от следващия програмен период.

Почти забравихме за етническото напрежение при събарянето на незаконните постройки в Гърмен и за вълненията в "Орландовци". Както и за протестите срещу спрените влакове и срещу наглостта на министър Рашидов, който реши да запушва устите на творци с дребни банкноти.



Явно лошото бързо се забравя



или просто медийната среда е достатъчно услужлива, за да не рисува целия образ на управляващите. На протест в страната взеха да излизат и неподозирани прослойки, като лекарите в ТЕЛК, музейните работници, библиотекарите, майките с количките... Това дава ясна картина за дълбочината на кризата. Защото за състоянието на полицаите всички знаем и нелепият опит за реформа само катализира вече съществуващите проблеми в една ключова и тромава система. От този протест ще се запомни лозунгът "Сега кой ще ви пази белия автобус"? В него се съдържаше оценката на полицаите, че тази власт е като онази власт и се крепи най-вече на силата, а не на доверието на хората.

За мъка на комисионерите през тази година отиде в небитието проектът "Южен поток", а Борисов не спря плашливо да повтаря, че руснаците, а не ние, са го спрели. И още - че ако бил той на власт, а не Орешарски, досега потокът вече да бил построен. Това показва колко обширна е фантазията на премиера. Или нещо по-лошо -



за колко глупав смята народа си



Все пак е редно да отбележим, че тази година най-после бе открит заводът за боклук на София. Някъде от миналото още ехтят думите на кандидат-кмета Борисов "Ако ме изберете, не един, а два завода ще ви построя". Но това са спомени отпреди 10 години, а и ние и на един завод сме доволни.

Тежкото изпитание пред цяла Европа, а в това число и пред нас, се нарича тероризъм и бежанска вълна. Атентатите в Париж само белязаха връхната точка на тази война.

Страната ни продължи да опъва тел по синора с Турция на три пъти по-висока цена и се луташе зад кого от силните в Европейския съюз да застане, за да е в унисон с "началниците". Ако може бурята някак си да ни отмине, е веруюто на днешната власт. Тази рахитична външнополитическа позиция предизвиква само присмех в Брюксел и оставя в страната терен за разгаряне на безсмислени полемики между фили и фоби на отделните умиротворители в конфликта.

Все пак в страната ни се случиха и добри неща. Властта прояви ненадейно благородство и предпочете човек от опозицията за омбудсман. Отбелязахме 130 години от Съединението на България, което бе повод да си спомним понятието "национална гордост", както 1150-годишнината от приемането на християнството в България. След като трима католически папи галиха премиера по главата, най-после темето му бе измито и със светена вода и нацията си отдъхна спокойно. Накрая се насладихме като домакини на прекрасните ни деца по време на Детската Евровизия в София. Техните гласове ни дават надеждата, че ще пеят повече, защото родителите им бяха заети да викат по площадите.