Политическото безочие е съвсем типично за българския политически живот. Дори когато се крие зад красиво женско лице. Чрез ефира на БНТ публиката получи от лидерката на СДС Надежда Михайлова поредния голям букет от неистини и дълго спотаявани истини.

Михайлова най-сетне призна, че "СДС се намира в тежка ситуация, разбира се, изборите бяха лоши за нас и никой не ги оспорва". А кой в нощта на вота след 25 юни победоносно обяви ОДС за най-голямата политическа сила вдясно? Председателката съобщи още (при това със силното алиби на нещо отдавна документирано в партийните анали), че имала "огромни резерви по отношение изобщо на явяването на СДС в коалиции". Кой лидер може така



нагло да свали от себе си

политическата отговорност



за едно от най-важните действия на всяка политическа сила - предизборното коалиране, и да я стовари върху други? И кога досега Михайлова е дала и най-малък публичен знак за своите резерви към явяването на СДС в коалиция на изборите? Но видите ли, Петър Стоянов и Филип Димитров я тласкали към коалиция. Тя обаче, приемайки "аргументите на партията", направила "възможната коалиция". Но не с любимите на опонентите Софиянски и НДСВ, с които сините нямали общи виждания. А нима с Яне Янев, Георги Пинчев и останалите могъщи партньори СДС има много общи виждания?

"СДС и ОДС сме в опозиция, това е позицията, която ни отредиха хората", каза още Михайлова. Че кой до последно като клоун, противно и на елементарната аритметика, искаше от президента мандат за съставяне на дясно-центристко правителство? И не включваше ли този лелеян от Михайлова кабинет и НДСВ, за което сега възклицава: "Боже мой, за какви стратегически партньорства може да става дума (в този парламент)."

След признанието за тежката ситуация, в която се намира СДС, Михайлова - съвсем непривично - изпуска още едно безкрайно закъсняло откровение: "Не успях да наложа линията на категорична и сериозна опозиция на НДСВ, което се отрази на резултатите от изборите." Но вече застава твърдо на позицията, че "СДС трябва да има ясно опозиционно поведение спрямо НДСВ, БСП и ДПС.

Всичко това се оказва в основата на един "принципен спор" с Петър Стоянов за "политиката на СДС", подет от синята лидерка само ден след като експрезидентът огласи кандидатурата си за лидерския пост в партията. Стратегията на Михайлова е пототалитарному безпощадна -



измисляш си външен враг

и вътрешен предател,



който иска да го вкара в кошарата. И мигом се провъзгласяваш за знаменосец на съпротивата: "СДС не е фалирало дружество, което НДСВ иска да изкупи изгодно чрез посредници. И аз няма да приема такъв проект за СДС и ще му се противопоставя."

Петър Стоянов е доста удачен кандидат да бъде набеден за предател, който иска да превърне СДС в "услужлива патерица на НДСВ". (Не че НДСВ точно сега, когато е на власт с БСП и ДПС, има нужда от такава.) Той е авторът на фразата за "разбитите авари" след изборната загуба на сините начело с Костов през 2001 г. Той е човекът, който сам се унижи пред царя, за да получи подкрепата му за президентските избори, и бе лично унижен от Симеон, който до последно го размотаваше, а накрая и не желаеше да гласува за него. Той е човекът, за когото поради всичко това мнозина седесари гласуваха "с отвращение". Той е човекът, който все дишаше зад гърба на Михайлова и все не се решаваше открито да излезе като нейна алтернатива.

Стратегията на Михайлова всъщност цели повторение на синьото безвремие от 2001-2005, но при сменени роли. Сега тя иска да заеме ролята на твърдия Костов, а Стоянов да превърне в подобие на себе си. Надежда обаче не може да бъде Костов поради чисто личностни дефицити, а и едва ли на СДС това му е необходимо. Нито пък СДС има нужда от мъжка Надежда.

Остава да видим дали стратегията на Стоянов за максимално широко дясно обединение, ако не е вече закъсняла, няма да е само поредното проветряване на "Раковски" 134. Ако експрезидентът приеме отредената му от Михайлова роля и не предложи убедителна силна алтернатива, разбитите авари пак ще трябва да гласуват с отвращение.