|
В момента, в който бяха написани тези редове, измъчените дипломати продължиха да се борят в името на компромиса, който може да запази достойнството им. По време на срещата ще бъдe постигнато съгласие относно плана за реализация на приоритетните цели за развитие за десетилетия напред, които са основни според генералния секретар Кофи Анан. В същото време обаче е очевидно, че в заключителните документи на срещата няма да бъде отразен предварително планираният курс за действие.
Срещата беше подготвяна в продължение на няколко години. След тежките провали на международната общност по време на кризите на Балканите и в Руанда през 1990 г. Кофи Анан създаде няколко комисии. Те имаха за цел да решат проблемите, свързани със защитата на гражданското население в страните, където правителствата не правят нищо. Комисиите трябваше също така да намерят компромис с острите проблеми на развиващите се страни.
След началото на войната в Ирак през 2003 г. Кофи Анан призна, че има огромна
разлика между заплахите в развитите и в развиващите се страни
САЩ виждат заплаха за себе си основно в тероризма и в оръжието за масово унищожаване. Развиващите се страни пък се чувстват застрашени от икономическата си изостаналост, бедността, дълговете, СПИН-а и други инфекциозни болести.
През март Анан представи пред общността редица предложения. Той призова развитите страни да отделят 0,7% от БВП на развиващите се държави. Генералният секретар препоръча да бъдат свалени търговските бариери и да бъдат опростени дълговете. В замяна развиващите се страни трябваше да въведат ред във властта, да не участват в разпространяването на оръжия за масово унищожаване и да преустановят подкрепата си за терористите. Тези мерки бяха част от усилията на ООН да се приеме програма за развитие на хилядолетието до 2015 г.
През цялото лято на 2005 г. дипломатите отхвърляха различните проекти. В същото време започна да прави впечатление, че голяма част от развиващите се страни си останаха в 1960 г. Те продължаваха да твърдят, че
тероризмът е допустим при освободителните борби
Така държавите спъваха предложената реформа на ООН и не се съгласяваха с начина на разширение на Съвета за сигурност на организацията. Най-силната опозиция е в редиците на държави като Пакистан, Алжир, Русия и Китай. Страните все по-често се изказват против всички предложения, които могат да бъдат възприемани като посегателство на суверенитета им.
Съединените щати също възпрепятстват постигането на прогрес в ООН. Има редица въпроси, в които САЩ запазват непримирима идеологическа позиция - като протокола от Киото за глобалната промяна в климата. Вашингтон се противопоставя още на Международния наказателен съд, на размера на помощите, които трябва да се изпращат на развиващите се страни, на разоръжаването и неразпространението на ядрено оръжие, както и правото на аборт. САЩ започнаха да участват в общия диалог чак в средата на август, когато новият постоянен представител на страната в ООН - Джон Болтън, инициира началото на преговорите.
След множеството остри проблеми се оказа, че в предварителния вариант на документите, подготвяни за приемане на срещата,
са извадени текстовете, които предизвикаха спорове
Дипломатите все още продължаваха да спорят даже тогава, когато лидерите на техните държави вече бяха пристигнали в Ню Йорк.
Окончателните резултати ще бъдат противоречиви. Съединените щати се съгласиха с това, че в документите може да бъдат споменати конкретни цели за помощ на развиващите се страни. Вашингтон обаче не е съгласен да се акцентира на някаква определена помощ за изоставащите райони на света. Дискредитиралата се комисия на ООН по правата на човека, която през последните години беше оглавявана от Сирия, Куба, Либия, Судан и други страни от клуба на репресираните държави, ще бъде заменена от нов Съвет за правата на човека. Структурата му обаче все още не е определена. Все още се водят спорове и за това доколко могат да бъдат увеличени пълномощията на генералния секретар на ООН за подобряване ръководството на организацията. Конфликтите продължават въпреки призивите на комисията на Волкър за спешно провеждане на реформи в ООН.
Положителната страна е в това, че дипломатите след множество караници се съгласиха да признаят отговорността на световната общност за защитата на гражданското население във всички страни. Също така спорещите вече са единодушни с необходимостта
да се подобрят миротворческите операции
Новата комисия по установяването на мира се съсредоточи в решаването на тези проблеми, които възникват в държави, които са преживели конфликти.
Всичко това е важно, но не е достатъчно за оцеляването на ООН и мира в света през XXI век. Не се обръща достатъчно внимание на най-старите проблеми за мира и сигурността - тероризма, използването на сила, спирането на разпространението на оръжие за масово поразяване и реформата в Съвета за сигурност на ООН. Даже след 11 септември 2001 г. редица страни продължават да блокират всички опити да бъде определено понятието "тероризъм" в рамките на ООН. Много от страните се съгласиха да обсъждат този въпрос твърде късно през тази година.
В условията на противодействие от страна на САЩ и скептицизма на развиващите се страни обсъждането на предложението за разоръжаване и критериите за използване на сила премина в задънена улица. Същият проблем застигна и реформата на Съвета за сигурност на ООН. Четирите държави, които искат да влязат като постоянни членове в него - Япония, Индия, Бразилия и Германия, - не успяха да осигурят места нито за себе си, нито за другите две желаещи африкански страни. Още повече че Африка се отказа от предложението за разширяване на съвета.
Горчивата истина е в това, че световните лидери не се вслушаха в призива на генералния секретар Кофи Анан. В неговите предложения е представен пътят, по който светът трябва да върви напред в XXI столетие. Трябва обаче да мине време, докато лидерите "дораснат" и разберат проблемите, както ги разбира Анан. А дотогава светът ще бъде по-зле и от сега.
* Авторът е вицепрезидент на Международната група за разрешаване на кризи и автор на книгата "Митът на супердържавата: използването на американската мощ и нейната злоупотреба".
