Прав е маркиз Лаплас - всичко във вселената е в причинно-следствена връзка. Тя изглежда тайнствена само за оня, който не познава конкретните обстоятелства и не извлича същественото от снопа причини към верните изводи. Тая очевидна истина събира най-отдалечени явления. Да вземем например най-чистия западноевропейски философ Имануел Кант и булеварда с най-мръсното гето на София. Те са свързани в две отношения. Първото опира до различните следствия от възпитанието и обяснява убедително някои технико-цивилизационни преименувания. Второто засяга устойчивите представи за общ живот и оправдава бъдещото изчезване на гетото по духовно-културни причини.
Да започнем с възпитанието
Бащата на немския идеализъм Кант е протестантски пиетист от Кьонигсберг, Прусия, сегашен Калининград, Русия; циганското гето е на булевард "Европа", някогашен "Баба Парашкева", наречен на българска протестантска пиетистка, майка на героя от Лайпциг Георги Димитров. Протестантският пиетизъм най-общо е верска нагласа за откриване на истинския човек вътре в теб и състрадание към ближния извън теб с опита на това откритие. Затова според Кант сме длъжни да постъпваме с другите така, както бихме искали да се постъпва с нас, но само ако не сме в естествени възпитателни отношения с: а) по-малки - деца, братя, сестри; б); по-нисшестоящи - прислужващи съсловия, варварски народи и раси; в) по-неуки - ученици и студенти; г) жени. Според кьонигсбергския мъдрец последните са приятното единство на "по-малки, по-нисшестоящи и по-неуки"; неприятното са татуиращите се пигмеи. Та речем ли да възпитаваме, трябва да изоставим изискванията на пиетизма и да прибегнем до наказания на недостатъците, които пречат на другите да са като нас: от пердах през затвор до бесилка. Излишно е да се споменава, че това засяга хората; животните не се възпитават, а се дресират. Поради липса на морален усет в тях е жестоко да се наказват. Нямайки жена и деца, Кант осъществявал връзката между теория и практика, като биел с каиш "пияната латвийско-руска свиня" - слугата си Лампе. Може би и поради
тази далечна теоретически оправдана жестокост
градът е изгубил царственото си име, а е получил това на Калинин - троицки мужик, петербургски слуга, професионален революционер, върховен кмет на СССР - ох, как си е пийвал с Георги Димитров!
За теоретичните възгледи на баба Парашкева не знаем - поне аз не зная - нищо. Според практическите резултати от възпитанието обаче тя сигурно е била много по-голяма пиетистка от Кант. Всеки лесно може да се убеди (вж. снимки, лични спомени от мавзолея и букварите преди 1989), че никак не е пердашела сина си, та да стане такъв, какъвто го знаем. Ergo: поради женска милозливост булевардът днес не носи тъй свойското име, а се кичи с познатия за нашите - и много чужди - уши символ на правилната възпитателна посока.
Връзката между Кант и булеварда се вижда по-нататък в особеното преплитане на култура и цивилизация. Кант е първият, който използва тези понятия в днешното им значение. За него културата е общият вътрешен дух, откриван в дейността на съхората ни. Цивилизация е способността да работим с устойчиви правила и технически способи за производство дори при различна култура. За да живеем заедно обаче, трябва да има единство между култура и цивилизация, защото животът не е само работа. Да не говорим, че за някои култури изобщо не е работа, а правене на деца. Все пак истинската цивилизационна характеристика е изолирането на пречещите в живота, но използването им в труда. Не се ли трудят цивилизовано, могат да бъдат унищожени или изместени от пътя на прогреса; извод, съзвучен на страстта да се налагат правила, защото се приемат за всеобщо разумни.
Това крепи най-естествената репресия
- волята да караш другите да бъдат като теб. С известно оправдание тя може да мине за антропологическа константа: проявява се винаги, където има хора. Нейното действие е основно за създаването на общности; усилието да отъждествяваш другите със себе си е естествено в семейството, рода, племето. То е и в основата на нацията, която е културно-цивилизационна общност и в гражданското си, и в родовото си измерение.
А какво прави гетото в края на булевард "Европа"? Какво ли не прави, само не работи - размножава се, пее, бие се, краде, къпе се в реката, сее зарази, състезава се с коне и - о, ужас - шиба ги с камшик. Освен че е незаконно за радост на разни власти, които намират в наглото нарушение на реда основен мотив да проявят сила спрямо слабите, то изкривява образа на пътя към Европа - едно подредено и чисто място в общите ни представи. Очевидно то е такова на фона на гетото, осветено в културно-цивилизационните проекции на чистия разум. Именно в тях гетоизацията е
ефективен начин да се ограничат чуждите култури
и цивилизации. Започнат ли да пречат, навлизайки в нашата, трябва да се изместят или унищожат. А тук вече разумът не е толкова стерилен, колкото изглежда, но за това - друг път. Поводи има - вече тук и там си спомнят за половата просвета и доброволната стерилизация като изпитано средство за цивилизовано решаване на проблема с и в гетата изобщо.
|
|