:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,759,324
Активни 535
Страници 15,791
За един ден 1,302,066
Истинската история

Краят на Мръсните дни

Наслагването на данните от исторически, етнографски и археологически извори може да доведе до по-точното датиране на Антихристиянското въстание от 866 г.
Старобългарски нагръдни амулети (вляво – лице, вдясно – опако). Християнските символи по тях са били набързо добавяни чрез врязване в каменните калъпи за отливането им изглежда веднага след налагането на християнството. Така езическите по структурата си амулети с християнските прибавки са можели да служат на новопокръстените поне на първо време; олово; диаметри: 1,6-2,25 см; Старобългарски металообработващ център в околностите на Велики Преслав (днес до с. Надарево, Търговищко); ІХ-Х в.; Разкопки на автора в колектив. В средата – Изображение на княз Борис-Михаил (852-993). Поради силните повреди по оригинала тук е направен опит да бъде отделено владетелското изображение от фона; рисунка на л. 1 об. в „Слова Ипполита Римского”, края на ХІІ-началото на ХIІІ в.; Държавен исторически музей-Москва
Не може да има никакво съмнение, че налагането на християнството в България при кханасюбиги Борис (852-993) е най-обсъжданото събития от времето на нашето средновековие, а може би и за всичките 13 и нещо столетия от съществуването на България. Това събитие, заедно с още едно-две, е и най-често подлагано на яростна политизация; ясно е защо. В няколко текста през тази година ще е добре да видим кои са новооткритите извори, без да изпускаме от поглед, разбира се, цялостната историческа картина; значението на тези нови сведения за разкриването на същността както на християнизацията, така и на яростното противодействие, което тя предизвиква, вече може да бъде оценено по заслуги като забележително.

През последните едно-две десетилетия се появиха, колкото и да е странно и неочаквано, нови изворови данни, които могат съществено да променят някои подробности в процеса на покръстването и на християнизацията на България през втората половина на IХ в. Нека вметката за "подробностите" не ни въвежда в заблуждение - това са все свръхважни сведения за разбирането на тези събития; то други и няма, когато става дума за вероятно най-съдбоносното владетелско решение за цялата история на България.

Колкото и важно да е налагането на християнството в Средновековна България, не по-малко са от значение и яростните опити за противодействие на това на пръв поглед странно решение на кханасюбиги Борис; странно, но както се оказва, не и неочаквано. И докато самият процес на християнизиране на българите изглежда малко или много поизяснен, то именно последвалите събития на яростно противопоставяне остава потънало в мъгла; и има защо.

Сравнително ограничената изворова основа на Антихристиянското въстание от началото на 866 г. има общоприето обяснение - домашните ни извори са старателно прочистени от данни за каквито и да е антихристиянски вълнение в България, възникнали в резултат на сравнително дългия процес на християнизиране. И не може да бъде другояче, понеже именно християнската църква окупира незабавно, още на следващия ден след покръстването на Борис-Михаил, съхраняването на националната ни памет - тя се занимава с образованието, с писмеността, с научната деятелност; пак поради същата причина днес трябва да се разравя внимателно и с нечовешко старание в писмените извори за да бъде разкрит исторически верният образ на великия господар Борис-Михаил (за титулатурата му със сигурност също ще стане дума), изкривяван до неузнаваемост от християнските писатели заради безспорната му заслуга по прокарването на християнството.

Не по-малко старание изискват и чуждите писмени извори от това време - над 90 % от тях също са в съчинения на християнски автори. Въпреки това изглежда сме на прага, най-сетне, на сравнително точно и исторически вярно разкриване същността, причините и последствията от тези съдбоносни събития. И има само едно "но" - наистина е възможен пробив в изследването на тази проблематика стига да секне политическото й обагряне и осъвременяване; което, като познаваме родната ни действителност, ще трябва да признаем за труднопостижимо, меко казано. Причината за написването на тази поредица е не само в изминалите точно 1150 години от Антихристиянското въстание в България, но и задължението, което тук изпълняваме, да се поддържа относително равновесие в общественото пространство; денонощните истерични крясъци на оперетните историци всеки момент ще ни проглушат.

* * *

Поне за времето, най-общо, на Антихристиянското въстание в България на практика съществува почти пълно единодушие - естествено то започва след покръстването на Борис-Михаил, който с присъщия му героизъм, със смелост и откритост направил това "тайно и в дълбока нощ", като в добавка "обещал да се подчини на императора [Василий I]" (вж. Извори в Свързани текстове). Практически всички отнасят началото на въстанието (на ползваните понятия и на тяхното съответствие на историчесата истина ще се върнем пак с нужните подробности) в първите месеци на 866 г.

Преди няколко години известният руски историк на езика и на християнството Анатолий Турилов откри за българската история датата 28 март в Архива на Санкт-Петербургския институт по история на Руската академия на науките; в неговата Западноевропейска секция се съхранява ранен български календар - вероятно още от следплисковско време, поместен в месецослова към един Апостол сръбска редакция (ЗЕС 680 в Архива на ФИРИ РАН) от края на ХIII в. или от границата на ХIII и ХIV в. (вж. Две забытые даты болгарской церковно-политической истории IX в. (К вопросу формирования болгарского варианта церковного календаря в эпоху Первого царства), Palaeobulgarica 1999). Та точно там 28 март е отбелязан като "[Ден] на чудотворец Иларии [(!)] . . . и на победата на княза бъгарски [пропусната буква; български] Михаил . . .". Никаква трудност няма в разчитането на това съобщение, което тук съкращаваме нарочно - може би още от края на IХ в. Българската църква, развълнувана от потушаването на Антихристиянското въстание през 866 г., започва да отбелязва това събитие; при това - точно на 28 март очевидно.

Веднага ще трябва уточним, че календарът е преписван от някой, който не е знаел (добре) български език или, по-скоро, е недовиждал, та почти на всеки ред е изпускал или бъркал по някоя буква; поради това днес се налага да се обясняваме, което няма да правим тук. Така или иначе датата 28 март се разпространи със скоростта на светлината веднага след появата на българското издание на извора; малко прибързано, може би.

За жалост откритието на Турилов не може да сложи точка по въпроса за избухването на Антихристиянското въстание. Първо, защото ще е нужно за повече сигурност поне още едно подобно споменаване; и второ, защото сигурността на датите по християнските календари не може да се смята за абсолютна - църквата се ръководи от свои основания за разполагането на празниците.

Въпреки това откритието на Турилов е отправна точка за точното датиране на въстанието; несъмнено. Още повече, че зимата на 866 г. е най-вероятното за това време; тук и сега ще предложим малка поправка на датата на бунта.

Понеже част от новите извори са добре забравени стари, си позволяваме да се върнем век и нещо назад във времето за да прочетем отново спомените на възрожденеца Пандели Кисимов (1832-1905). Интересуващата ни втора част от неговите "Исторически работи. Моите спомени", озаглавена "Стари народни обичаи. Влачугите и избиранье на царь" излиза през 1900 г. и съдържа описания от времето "до преди Кримската война (1853 г.)", когато "тоя обичай беше в всичката си испълнителна сила" за земите между Велико Търново и Русе, но въпреки това "ако от дейците и участниците на тия русенски влачуги, които останаха за спомен - влачугари и влачугани, няма още някой жив, то вярвам, че има мнозина други, българи и турци, русенски граждани, които са слушали и помнят . . . Инак, това истинско събитие, както казах, се обнародва и в един български вестник тогива [липсва уточнение и библиографско позоваване], та считам и за излишно всяко потвърждение". По данни от старопланинското с. Живовци в Северозападна България обичаят е бил жив поне до 1961 г. (Петър А. Петров 1968; вж. подробно Десислава Андреева 2007).

Смисълът на влачугането (умокрянето), предаден накратно, е къпането - направо с дрехите, доброволно или насилствено, на Йордановден, на Ивановден и на Бабинден (6, 7 и 8 януари). След църковната служба на Йордановден младежи - ергени и отскоро задомени млади мъже, се събират по квартали и причакват минувачите за да ги "умокрят" или да ги "кръстят" в някой близък водоем. Задължителни за "умокряне" са младоженците, които са се задомили през изминалата година, та затова те изобщо не излизат навън през този ден, дори на църковната служба не ходят. С особена охота се причакват първенците - селски старейшини и градски първенци, защото от неприятното "умокряне" насред зима минувачът може да се "откупи" с пари. Събраното е неприкосновено и "влачугарите" си го делят привечер. Същото се повтаря на следващия Ивановден; на Бабинден се "къпят" акушерките на селото.

Особен интерес представлява принуждаването към "умокряне" - влачугарите са напълно свободни в тия дни да прилагат всякакво насилие до постигане на резултат - "къпане" или откуп. Често се стига до бой, до спукани глави, до тежки наранявания, но насилието при влачугането, независимо от неговия изход, не подлежи на никакво наказание. Събраните пари също не подлежат на отчет, не се връщат и не се делят, освен от влачугарите; те са законна и неприкосновена плячка.

Несъмнено вече е станал ясен нашият замисъл - в народната памет е съхранен споменът за атнихристиянския бунт на българите през 866 г. чрез обичая "влачугане", който повтаря театрализирано тези събития. Остава да припомним само, че на Йордановден завършват така наречените Мръсни дни (мръсници, караконжорови нощи, погани дни, бугани дни), които са започнали шест дни преди Сурва (1 януари, Нова година; Денят на Слънцето).



(следва)



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=9423§ionid=5&id=0001301

(Християнството в България е налагано сякаш по спешност)

http://www.segabg.com/article.php?issueid=2985§ionid=5&id=0001301

(Отмъщението на 52 прабългарски рода)

20
20532
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
20
 Видими 
06 Януари 2016 19:32
Котка -
Пусти летописци и църковни историци - как са ни лъгали, че е имало ЦАР Борис...
----------------------
Сайтът на Генек
06 Януари 2016 20:38
Иван Петрински
06 Януари 2016 20:38
генек
06 Януари 2016 20:47
Що се отнася до темата за Българската църква и Християнството изобщо, е препоръчително да се чете утвърден авторитет като Асен Чилингиров, а не Петрински:
http://www.otizvora.com/2010/09/2218
06 Януари 2016 20:52
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дата от 25 декември до 6 януари

"Мръсни дни, Мръсници, Поганни дни се нарича няколкодневен (най-често дванайсетдневен) период в българския народен календар, възприеман като зло, „опасно време“, в което злите духове действат с повишена активност на земята. Този период обикновено е ситуиран в дните от Коледа до Йордановден (някъде от Игнажден до Йордановден).

Според традиционните народни представи през Мръсните дни се явяват различните свръхестествени демонични същества – караконджули, вампири, таласъми, върколаци и т. н., които бродят по земята от залез слънце до пропяването на първи петли; на някои места се вярва, че през Мръсните дни на земята идват и душите на мъртвите.

Схващането, че тези същества са особено опасни за човека, предопределя изпълняването на многобройни забрани и действия с предпазен характер, строго спазвани през целия период. Повсеместно се спазват забраните за излизане навън след залез слънце, миенето и прането, понеже водата още е „некръстена“; не се правят помени, сватби и годежи; спазва се сексуално въздържание, защото се вярва, че заченатото в тези дни дете ще бъде недъгаво или ще се превъплъти в зъл дух след смъртта си. За предпазване от демоничните сили, хората носят в дрехите си чесън и др."

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D0%BD%D0%B8
06 Януари 2016 21:01
Уж четох, пък не разбрах, туй влачугарите кои са - хората на княза, дето под оръжие са вкарвали езичниците във водата да ги кръщават, или пък въстаниците, дето са "кръщавали" покръстените през леда.

А ето ви и още нещо. Според мен, по темата. Защото, за да разберем случилото се, можем да го огледаме в огледалото на аналогията. Едва ли начинът, по който южните славяни са приели светото кръщене, ще да е твърде различен от този при северните.

Добровольно-принудительное крещение Руси: Исторический очерк.
Хотя официально Русь считается православной с 988 года, борьба православия с язычеством продолжалась на протяжении всей истории средневековой церкви* [*до 17 в. переписывались церковные поучения против язычества, до 18 в. в церковных требниках стояли вопросы к исповедующимся - не ходил ли к волхвам, не исполнял ли их указаний; уже в 40-х гг. 18 в. архиерей Дмитрий Сеченов доносил о нападении на него русских язычников] . Язычники передавали от поколения к поколению заговоры и заклинания, украшали дома и одежду языческим орнаментом, исполняли языческие обряды, обращались за помощью к волхвам: лекарям и изготовителям амулетов, слушали сказителей языческих мифов - "кощун" (от которых православные борцы с язычеством образовали слово "кощунство". На городских площадях проходили языческие игрища. В церковном поучении 12 в. описываются многолюдные языческие сборища в любую погоду и пустующие церкви (Рыбаков Б. Язычество древней Руси. - М.: Наука, 1988. - С. 766-778). Почему же в десятом веке русские приняли непопулярную византийскую веру?

Христианство в мире распространялось двумя путями: первый - мечами христианских армий (например, среди саксов, западных славян, прибалтов), второй - через племенную верхушку. Французский историк-медиевист Жак ле Гоф отмечает (История средневекового Запада. - М.: Прогресс-Академия, 1992. - С. 140): "Христианская проповедь почти всегда терпела неудачу, когда она пыталась обратиться к языческим народам и убедить массы. Но, как правило, она добивалась успеха, когда привлекала на свою сторону вождей". Известна и причина. Правитель, принимавший христианство, получал божественную санкцию своей власти, коей нет "не от бога". Подданных в церкви торжественно поучали: "Рабы во всем повинуйтесь господам вашим по плоти, не в глазах только служа им, но в простоте сердца, боясь Бога. И все, что делаете, делайте от души, как для Господа, а не для человеков, зная, что в воздаяние от Господа получите наследие"; "Рабы, повинуйтесь господам по плоти со страхом и трепетом, как Христу. Не с видимой только услужливостью, как человекоугодники, но как рабы Христовы, исполняя Волю Божию от души. Служа с усердием, как Господу, а не человекам", "Слуги со всяким страхом повинуйтесь господам, не только добрым и кротким, но и суровым".

Летопись рассказывает о крещении Руси: "С радостью пошли люди, ликуя и говоря: "Если бы не было это хорошим, не приняли бы этого князь наш и бояре". В свете вышеизложенного, принятие христианства "князем нашим и боярами" удивления не вызывает. Но насколько мирно утверждалась новая религия в низах?

По той же летописи. накануне крещения в реку был сброшен Перун и "плакухася ему невернии люди". Показательно обращение князя Владимира к тем киевлянам, которые не пожелают креститься: "противник мне будет" (Радзивилловская летопись) или даже: "Не будет пощажен" (Никоновская летопись). Митрополит Илларион в "Слове о Законе и Благодати" откровенно писал: "И не было ни одного противящегося благочестивому его [Владимира] повелению, а если кто и не с любовью, но со страхом принужден креститься, потому что благоверие его [Владимира] с властью сопряжено". Один из источников, включенных в "Историю" Татищева, так дополнил официальное повествование о крещении в Киеве: "Инии же нуждою последовали, окаменелыя же сердцем, яко аспида, глухо затыкаюсче уши своя, уходили в пустыни и леса, да погибнут в зловерии их". Повесть временных лет сообщает закономерное следствие: "Сильно умножились разбои". Христианские епископы потребовали от князя принятия самых жестких мер: "Почему не казнишь разбойников"? Логично предположить, что именно христианские священнослужители особенно страдали от вновь появившихся разбойников. "Боюсь греха", - откликнулся князь с явной иронией. Следует учесть, что на языческой Руси смертной казни не было, существовали кровная месть и штраф (вира), требование епископов опиралось именно на христианское, византийское законодательство. Столь буквальное толкование "Не убий" епископов не устроило: "Ты поставлен Богом для наказания злым, а добрым на милость. Следует тебе казнить разбойников". Через некоторое время епископы разобрались в ситуации: вира оказалась одним из главнейших источников княжеских доходов, десятая часть которых шла духовенству. Вира была восстановлена, и еще в 12 веке церковники сами собирали ее в принадлежащих им селах (Грамота князя Мстислава Владимировича Юрьеву монастырю, 1130).

Когда в 1008 году "изымаша хитростью некоею славного разбойника, нарицаемого Могута" (видимо, одного из предводителей) князь приговорил его к пожизненному заточению в доме митрополита. Никоновская летопись сообщает, что в заключении Могут "смирения много показал и, провидев свою смерть, с миром почил о Господе".

С оcобым трудом шла христианизация Новгорода. Хорошо известен рассказ "Иоакимовской летописи"* [*К сожалению, "Иоакимовская летопись" сохранилась только в пересказе Татищева. Летопись была составлена в 17 веке, при этом составитель опирался на более ранние источники, см. Шахматов А. А. Общерусские летописные своды 14-15 вв. // Журнал Мин-ва нар. просвещения. - 1900. - № 1. - С. 183, 185; Янин В. Л. День десятого века // Знание-сила. - 1983. - С. 17] .

"6499 (991). В Новгороде люди, увидев, что Добрыня идет крестить их, учинили вече и заклялись все не пустить их в город и не дать опровергнуть идолов. И когда он пришел, они, разметав мост великий, вышли с оружием, и какими бы угрозами или ласковыми словами их Добрыня ни увещевал, они и слышать не хотели, и вывели два самострела больших со множеством камней, и поставили их на мосту, как на настоящих своих врагов. Высший же над славянскими жрецами Богомил, который из-за своего красноречия был наречен Соловьем, запрещал людям покоряться.

Мы же стояли на торговой стороне, ходили по торжищам и улицам, и учили людей, как могли. Но гибнущим в нечестии слово крестное, которое апостол сказал, явилось безумием и обманом. И так мы пребывали два дня и крестили несколько сот людей. Тоща тысяцкий новгородский Угоняй, ездил повсюду и кричал: "Лучше нам помереть, нежели богов наших дать на поругание". Народ же оной страны, рассвирепев, дом Добрыни разорил, имение разграбил, жену и родных его избил. Тысяцкий же Владимиров Путята, муж смышленый и храбрый, приготовив ладью и избрав от ростовцев 500 человек, ночью переправился выше города на ту сторону и вошел в город, и никто не остерегся, так как все видевшие их думали, что видят своих воинов. Он же, дойдя до двора Угоняя, его и других первых мужей тотчас послал к Добрыне за реку. Люди же той страны, услышав про это, собрались до 5000, обступили Путяту, и была между ними злая сеча. Некоторые пошли и церковь Преображения Господня разметали и дома христиан стали грабить. А на рассвете подоспел Добрыня с бывшими с ним воинами, и повелел он у берега некоторые дома поджечь, чем люди были весьма устрашены, и побежали они тушить огонь; и тотчас перестали сечь, и тоща первые мужи, придя к Добрыне, стали просить мира.

Добрыня же, собрав воинов, запретил грабеж, и тотчас сокрушил идолов, деревянные сжег, а каменные, изломав, низверг в реку; и была нечестивым великая печаль. Мужи и жены, видев это, с воплем великим и слезами просили за них, будто за настоящих богов. Добрыня же, насмехаясь, им говорил: "Что, безумные, сожалеете о тех, которые себя оборонить не могут, какую пользу вы от них чаять можете". И послал всюду, объявив, чтоб все шли ко крещению. <...> И пришли многие, а не хотящих креститься воины притаскивали и крестили, мужчин выше моста, а женщин ниже моста. <...> И так крестя, Путята шел к Киеву. Потому люди и поносят новгородцев, мол, их Путята крестил мечем, а Добрыня огнем".

Последняя поговорка известна и помимо Иоакимовской летописи. Подтверждения событий, описанных в Иоакимовской летописи, обнаружила новгородская археологическая экспедиция под руководством В. Л. Янина. Дендрохронологический анализ деревянных мостовых в Новгороде позволяет с точностью до года датировать тот или иной слой. Под ярусом 989-990 гг., в береговых кварталах, были найдены следы необычно большого пожара (в пределах раскопа - 9 000 кв. м.) Найдены крупные клады, спрятанные под полом - домашняя казна. Таким образом, в период крещения береговые кварталы Новгорода, действительно, погибли от огня. События, по оценке В. Л. Янина, не были бескровными, так как владельцы найденных сокровищ не вернулись к пепелищам своих домов.

"Житие великого князя Владимира" повествует: "И стремясь не только Киев, но и всю державу свою светом веры святой просветить, послал Владимир людей во все русские города крестить народы, на не захотевших же креститься большую дань налагал". Согласно "Повести о водворении христианства в Муроме", крестители заманивали в новую веру снижением налогов ("оброками легкими", а "иногда муками и ранами угрожая им [язычникам] ", глумились над языческими святынями: "идолы попраша и сокрушиша и без вести сотвориша". О том же в "Житии" ростовского епископа Исайи, описывающем, как Исайя из Ростова "обходит прочие города и места в Ростовской и Суздальской области", и где "находит идолов, всех придает огню".

"Правило" митрополита Иоанна (1089) устанавливало "яро казнити на возброненье злу", "но не до смерти убивати, ни обрезати телесе" тех, кто "волхвования и чародеяния" творят, да и то предварительно "словесы и наказаньем" попытавшись "обратити от злых" (РИБ, VI, стр. 7 и 4). В Синодальной редакции церковного устава князя Владимира, среди проступков, подлежащих церковному наказанию, перечисляются: "или кто молится под овином или в рощеньи, или у воды" и те же "чародеяние, волхование" (Древнерусские княжеские уставы XI - XV вв. - М.: Наука, 1976. - С. 23). Троицкая редакция устава (16 в.) включила и тех, кто "молятся твари, солнцу, луне, звездам, облакам, ветрам, кладезям рекам, дубию, горам, каменьям" (Там же. - С. 78).

В 1227 году четырех волхвов, после суда у архиепископа, сожгли в Новгороде, несмотря на заступничество бояр (ПСРЛ. Т. 10. - С. 94). Через год архиепископ был изгнан горожанами.

Сохранилось послание псковского игумена Памфила (нач. 16 в.), автор которого дает интересное описание языческого праздника в ночь Ивана Купалы и требует от наместника города искоренения языческих обрядов. "Не исчезла еще здесь ложная вера идольская, праздники в честь кумиров, радость и веселие сатанинские: Когда приходит великий праздник, день Рождества Предтечи [языческая ночь Ивана Купалы] , то тогда, в ту святую ночь, чуть ли не весь город впадает в неистовство, и бесится от бубнов, и сопелей, и гудения струн, и услаждается непотребными всевозможными игрищами сатанинскими, плесканием и плясками:выходят волхвы-мужи и жены-чародейки на луга и болота, в степи и дубравы, ища смертной травы: Вы же, господа мои, истинные властители и грозная опора этого города христолюбивого! Уймите храбрым мужеством вашим от таких начал идольского служения богом созданный народ сей". На Стоглавом Соборе (1551) было принято очередное запрещение языческих обрядов: "О игрищах еллинского [языческого] бесования. Еще же многие от неразумия простая чадь [простонародье] православных христиан во градах и в селах творят еллинское бесование, различные игры и плясания в навечернии Рождества Христова и против праздника Иоанна Предтечи в нощи и в праздник весь день: Отныне же впредь подобает православным христианам вместо сих бесования в такие святыя и честныя праздники приходити ко святым божиим церквам и упражнятися на молитву: и божественного писания со вниманием слушати и божественную литургию со страхом предстояти: всем православным христианам на таковая еллинская бесования не ходити ни во градех, ни по селам".

Согласно царскому указу 1649 года: "Ведомо де Государю учинилось, что,... иные люди тех чародеев, и волхвов, и богомерзких баб в дом себе призывают и к малым детям, и те волхвы над больными и над младенцами чинят всякое бесовское волхование и от правоверия православных крестьян отлучают; да в городах и уездах сходятся многие люди мужского и женского полу по зорям и в ночи чародействуют, с солнечного схода первого дня луны смотрят и в громное громление на реках и в озерах купаются, чают себе от того здравия... И Великий Государь... велел о тех богомерзких делах заказ учинить, чтобы православные христиане от такового бесовского действия отстали..., а которые люди от того ото всего богомерзкого дела не отстанут... тем людям чинить наказание... бить батогами" (Акты исторические, собранные и изданные Археографическою комиссиею. Т. 4. - С. 124 - 126).

В связи с преследованием язычников возникло известное крестьянское суеверие: если встретил священника - к несчастью. Этнограф С. Максимов писал по этому поводу: "Суеверный народный обычай при встрече со священниками, почитаемой дурным знаком, указывающий на некоторые предосторожности, вроде бросания щепок на след и другие приемы, народился во времена глубокой древности: Толковники объясняли нам, что во времена язычества на Руси священник, как представитель новой веры, проповедник христианства и креститель, мог быть грозным для тех, которые еще коснели в идолопоклонстве. Когда встречный снимал перед ним шапку, складывал руки так, что правая рука приходилась на ладонь левой, и подходил под благословение, значит, прав человек: получи благословение и ступай своей дорогой. В противном случае скажи: кто ты, и во что веруешь, и умеешь ли крест класть на лоб; если же ничему такому не навык и не научился, ступай ко властям гражданским. Эта власть "отдаст за приставы" и пособит духовному клиру приобщить к стаду верных новую овцу более надежными и внушительными средствами, чем устная убеждающая проповедь" (Крылатыя слова по толкованию С.Максимова. - С-Пб., 1899).

Адекватно отвечали русские язычники. В Новгороде в 1066 году был удушен епископ Стефан, в 70-х гг. его преемника защитили от новгородского простонародья князь с дружиной. Уже в 1228 году новгородского архиепископа Арсения, перед тем сжегшего четырех волхвов, изгнали из города - обвинив в том, что по его вине произошел неурожай. В Залесской Руси, в Ростове в ХI-ХII вв. епископы Феодор и Илларион - были изгнаны, Лаврентий - убит. На Вятке язычники убили монаха Кукшу, который "крестил Вятичей". Уже в 18 веке протоирей Димитрий Сеченов донес о мятеже пытавшихся убить его русских идолопоклонников из Ярославской губернии. Организованный характер приобретало сопротивление под началом волхвов. В 1024 году волхвы подняли восстание в Суздале, князь "захватив волхвов, одних изгнал, а других казнил" (ПСРЛ. Т. 1. - С. 148). Некий волхв стал пророчествовать в Киеве, привлек много народа, но "в одну из ночей пропал без вести", якобы унесенный дьяволом. Другой волхв объявился в Новгороде, где принялся хулить веру христианскую и обещать совершение чудес. Власть новгородского епископа пошатнулась и когда он, одев праздничное облачение и взяв в руки крест, призвал новгородцев разделиться на тех, кто верит волхву и верит богу: "князь Глеб и дружина его пошли и стали около епископа, а люди все пошли к волхву". Ситуация разрешилась малой кровью. Князь, спрятав под плащом топор, подошел к волхву и завязал с ним разговор: "А знаешь ли, что будет с тобою сегодня?". "Чудеса великие сотворю", - ответил ничего не подозревающий богослужитель. Князь вынул припрятанный топор и одним ударом посрамил провидческий дар язычника. Естественно, никакого осуждения такого богословского аргумента как вероломное убийство, со стороны автора летописи не следует. "И пал он мертвым, и люди разошлись. Так погиб он телом, а душою предался дьяволу", - удовлетворенно резюмировал христианский монах.

Крещение Руси сопровождалось насилием, хотя и не таким кровавым, как в странах, куда христианство приносили иноземные армии.



06 Януари 2016 21:11
Firmin 06 Януари 2016 21:0
А ти как мислиш се е налагало християнството в другитене славянски краища на Европа?
Ами в Америка?
Може да провериш как насила се е налагал исляма на персийците, С.Африка и тюркските племена и колко години е отнела Ислямизацията там.
06 Януари 2016 21:27
Firmin 06 Януари 2016 21:0
А ти как мислиш се е налагало християнството в другитене славянски краища на Европа?


Ааа, туй аз не знам. Аз съм анхиалец. При нас християнството е от края на ... І в. н. е. Епископията Хемимонт е с център Анхиало през ІІ век, автономна архиепископия в диоцез Родопи. При император Андроник ІІ Палеолог архиепископията е издигната до митрополия. Анхиалската църква е пряко подчинена на Патриарха в Константинопол от ІІ та чак до ХV век с малки изключения. Но днес няма кой да разкаже за великата и и славна история, защото тя е история на гръцка църква, фанариотска, демек.

06 Януари 2016 21:33
Начи, през 866г. не е имало антихристиянско въстание.
Имало е брожения срещу приемането на цариградската догма за християнството, която е в противоречие със старите български традиции на християнската общност от времето на Св.Апостол Павел и насетне:
БЪЛГАРСКИТЕ МЪЧЕНИЦИ ОТ 4 ВЕК
След поредна промяна на политиката в Цариград в края на 60-те години на 4 век, християнското население в района на Одрин - провинция Готия - неочаквано е обявено от „православната“ църква за "еретици". Това са същите бежанци на север от Дунава, на които източният имп. Валент ІІ позволява да се завърнат.
Започват масови гонения. Връхната им точка е на 26 март 378 г. - 26 християни са изгорени край Одрин по нареждане на папа Дамас I и съимператорите Валент и Грациян. Впоследствие те са обявени за мъченици: поп Верко, Авив, Иской, Сила, Фильо, Ана, Ала, Лариса, Мика, Анимиса и Гатя, Сава „войн готин“, презвитер Батуш и други.
"Календар на еретиците-ариани" от Амброзианската библиотека, публикуван в 1831 г. и „Месецеслов на император Василий II“ от края на 10-ти век
"Еретици на кладите."
Първите изгорени „еретици“ са още от 4 век
Сред жителите на Балканите избухва недоволство срещу източния император Валент. Одринци вдигат голям бунт. Начело са някои от водачите на „еретиците“ - Сърд и Коля (пише съвременника Амиан Марцелин). Към тях се присъединява цялото население в централната част на Балканския п-ов. На помощ на разбунтувалите се идват и техните родственици отвъд Дунава. За това въстание против римляните и гърците Йордан пише, че мизийските готи, т.е. гетите, "въстанали и заели Тесалия, Епир, Ахея и Панония" (De Get. 24. 140).
Битката при Адрианопол през 378 г.
За да се справи, императорът се готви за генерално сражение. На помощ му идва и Грациан - Цезар на западните провинции, но войските му са блокирани в Северозападна България при Кастра Мартена (гр. Кула). Валент започва самостоятелни действия край Адрианопол (Одрин).
На 9-ти август римската кавалерия е обърната в бяг, римската армия е разгромена. Валент бяга и се скрива в една къща, но там е изгорен жив. Загиват почти всички генерали и офицери и 2/3 от римската войска.
Сражението е описано и от Паисий Хилендарски в неговата История:

„Тъй тези българи след късо време се вдигнали срещу гръцката земя ..., затова цар Валент тръгнал с войска против тях, но по Божия воля българите и готите победили Валента във войната. Той побягнал, те го преследвали и настигнали при Едрене, Той се скрил ... в един плевник. Те запалили плевника, там цар Валент изгорял ...“
Св. Паисий Хилендарски
06 Януари 2016 22:32
Уж четох, пък не разбрах, туй влачугарите кои са - хората на княза, дето под оръжие са вкарвали езичниците във водата да ги кръщават, или пък въстаниците, дето са "кръщавали" покръстените през леда.


Казва ли ти некой, па и смееш ли да питаш. Ама живовските влачугари, барабар с целото село ги утопиа на дъното на язовир Огоста. Та ако продължиш да изучаваш средновековната история по живовската, като Петрински...
07 Януари 2016 00:19
Борис-Михаил, който с присъщия му героизъм, със смелост и откритост направил това "тайно и в дълбока нощ"

?!?! Баси тъпунгерската вметка. Все едно бай Петрински и друг хабилитиран каскет обсъждат на бутилка "Савой клуб" и двулитрова "Кола" в някой прашасал кабинет в кулоарите на Историческия факултет друг, отсъстващ колега, а не един от най-забележителните ни средновековни владетели . Крайно време е тази рубрика да бъде поверена на друг учЕн - този кара дори и Дебелия Божо да изглежда като стожер на академизма.
07 Януари 2016 00:29
"кханасюбиги Борис (852-993)"
Това пък що за глупост е?
"Св. княз Борис I Михаил [2] (срещан и като Богор, Богорис; на гръцки: Βόωρίς; Βόγορίς; * 1-та половина на IX век; † 2 май 907) е български владетел, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и отново за кратко през 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон."
07 Януари 2016 07:13
Хм, явно от този древен обичай "влачуга" идва неохотата на народа да се къпе през зимата. Пък и колко е зима - три-чет'ри месеца.

Ааа, туй аз не знам. Аз съм анхиалец.

Фирмине, като си от Анхиало, "Дърпай Цоко, дърпай цепарето, це видяло кат тепсия е морето" знаеш ли я?
07 Януари 2016 07:57
Damage_case, на мен също ми направи това впечатление!
07 Януари 2016 08:42
Нечовешкото разравянье и старанье Павликянско, е родило поредния изключителен историко-влачугарски епос.
07 Януари 2016 09:19
Единственото смислено обяснение на празниците и обичаите дава само Георги Велев - "Българският народен календар". Ристианите както обикновенно са си клептомани и паразитират на древните обичаи.
07 Януари 2016 09:48
Освен "тъпата" вметка за покръстването на княз Борис I (много точен коментар на Damage_case, ) и несмилаемото "кханасюбиги" (това за мен е тъпо оригиналничене) неприятно е и словосъчетанието "следплисковско време". Наистина, това е по-скоро характерно за лафмоабет на чашка и пийка, отколкото за сериозна научна статия, но явно г-н Петрински не уважава много-много форумната аудитория.
08 Януари 2016 10:52
следплисковското време
ще да настъпнува след поемването на известна добра пропорция коняк "Плиска" за внутрителесное и задушевное согревание.
10 Януари 2016 00:51
Damage_case
07 Януари 2016 00:19


Само искам да допълня. Интересно е, че всички модерни наши историчари приемат без резерви известието на Генезий за "покръстването в дълбока нощ", но отхвърлят като нереалистична цялата му история за покръстването под въздействието на картина за Страшния съд.
Всъщност, имаме достатъчно основания да не приемаме историята за "тайното кръщение посред нощ". Първото е, че имаме сведения, че преди да приеме ромейските свщеници, Борис е обсъждал кръщението си и това на народа си с Людовик Немски, който надлежно известил папата за тези преговори. И какъв е смисълът от тайно среднощно кръщение, щом то е съпроводено с обръщането на езически капища в черкви (което си е впрочем повсеместна практика от късната античност и средновековието)?!
Що се отнася до "покоряването на императора" (впрочем тогава Василий I не е все още император), това е клише на ромейската универсалистка доктрина, според която императорът в Константинопол е глава на целия християнски свят. Но несъмнено, новопокръстената българска аристокрация не е приела никак леко споменаването на името на ромейския император в черковните служби, особено като се има предвид, че той ще да е бил споменаван преди българския владетел в литургиите, изнасяни от ромейските свещеници на гръцки език.
Цялата тая имитация на текст-критика в статията навява само тъга.
10 Януари 2016 12:24
***
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД