Какво би ви накарало да изберете къде да почивате - мускулест мъжага от Холивуд със залязваща кариера, който "горещо" ви препоръчва дадено място, или качествено обслужване и вежлив персонал? За цените няма да говорим. Изборът е личен, но в повечето случаи хигиената и възпитанието на персонала печелят пред лустросаните звезди, които вероятно никога не са плащали за екстра захар в кафето, половин резен лимон за рибата или 50 стотинки за тоалетна, в която дори няма сапун. Издаването на касови бележки е съвсем отделна тема. На този фон призивът "България е мястото" звучи не съвсем на място.

Колкото до инвеститорите, там проблемите са сходни. От години посланици, работодатели, експерти и предприемачи ги повтарят, дават варианти за решение и се срещат с властта. Само за пример - по данни на последното проучване на Световната банка Doing business българските компании имат по 14 плащания на данъци през годината, а нужните часове за това са 423 - има-няма 18 денонощия. Ясно е, че



страната ни е още в тъмните векове



на дигиталната ера, но не е нормално за пускането на ток в завода или цеха у нас да отиват 130 дни, а в Южна Корея това да става средно за 18.

Посланиците у нас също не крият мнението си за бизнес средата и непрекъснато пишат до управляващите. Чешкият посланик Павел Вацек например се оплака от "политизирани регулации и административен натиск", а френският му колега Ксавие Лапер дьо Кабан признава, че бизнесът е доволен, когато няма общо с властите в България. Годишната анкета на Германо-българската търговско-индустриална камара разкрива още слабости и очертава основните проблеми - слабата правна сигурност, борбата с корупцията и престъпността, липсата на прозрачност при провеждането на обществените поръчки. Положителното все пак е, че въпреки всичко немските фирми явно са оптимисти и 88% от членовете на камарата отново биха инвестирали в България.

На този фон е повече от чудно защо Агенцията за инвестиции e платила 271 хил. лв. без ДДС, за да проучи точно какво пречи на компаниите да правят бизнес у нас. Това са само част от милионите, които страната ни потроши в последните няколко години в опити да привлече повече инвеститори и туристи. Резултатите, поне досега, са повече от разочароващи.

От началото на годината Българската агенция за инвестиции е похарчила куп пари за рекламни клипове, кампании, кръгли маси и др. Да, това са важни събития, които поне отчасти биха могли да променят имиджа на страната ни като евтина дестинация с нискоквалифициран персонал, но явно



стратегията трудно сработва,



поне ако се съди от данните на БНБ за вложенията у нас в последните месеци. За първите девет месеца у нас са влезли 1.101 млрд. евро, което е с почти 1/3 повече от нивото за януари - септември миналата година. Тогава до края на септември у нас бяха инвестирани 872.1 млн. евро. Макар и положителни, тези данни са неколкократно по-ниски от постигнатото във времето отпреди икономическата криза и разликата няма как да бъде наваксана само с призива "Инвестирайте в България".

Всъщност от началото на тази година от БАИ са пуснали няколко търга, свързани с рекламирането на страната ни като най-доброто място за инвестиране. През юли например беше прекратена поръчка за 1.2 млн. лв. без ДДС за организиране на кръгли маси, конференции и излъчване на клипове в САЩ и Азия. След като тя удари на камък, агенцията на Стамен Янев реши да измери плюсовете и минусите на правенето на бизнес у нас с гореспоменатите 271 хил. лв. без ДДС. Анализът трябва да включва и преглед на правната рамка и как и защо инвестиционното, търговско, трудово и данъчно законодателство спъват фирмите. А докато чаканият документ все още е само чернова, БАИ започна наново медийната кампания за 1.2 млн. лв. без ДДС. Поръчката бе обявена през лятото, като в цената влизат излъчване на 200 броя видеоклипове в бизнес телевизии, 20 рекламни банера и организиране на кръгли маси в Шанхай и Ню Йорк.

Това обаче са сравнително скромни пари на фона на разходите на туристическото министерство още в първата година на съществуването му. В рамките на 20 дни за изложението "Ваканция и Спа Експо 2015" бяха дадени почти 50 000 лв. за "представителен щанд, реклама и съпътстваща програма". Друг щанд - на международното туристическо изложение ITB в Берлин, струва 254 015 лв. без ДДС.



Щандове имаше и в Москва,



където е малко по-скъпо - 137 583 евро без ДДС.

За други тематични вечери, коктейл и "продължаване в неформална обстановка на разговорите за бъдещото партньорство" в Москва са дадени 19 100 лв. без ДДС. Други подобни събития и вечери са стрували на туристическото министерство още почти толкова.

100 000 лв. без ДДС е била цената на провеждането на турове, анализи и др. Над 280 000 лв. пък е излязло изграждането на щанд за представянето на България на изложението WTM' 2015 в Лондон. Следват още щандове, реклами, банери и др. Търг за 30 000 лв. е имало и за съпътстваща реклама в рамките на 88-те награди "Оскар" за чуждоезична лента на Американската филмова академия, която включва представяне и излъчване на филма "Съдилището". В парите влиза и прожекция на рекламен клип за България, отпечатването на логото на всички рекламни материали и др.

Факт е, че България трябва да се рекламира за привличането и на инвеститори, и на туристи. Със сигурност обаче няма по-добра реклама от доброто и качествено обслужване. А не почивката у нас да струва по-скъпо от тази в Гърция или Турция, а "персоналът" да работи на принципа ден година храни. Неотдавна ресорната министърка Николина Ангелкова например измери 70% сиви практики в туризма. Но сетете се - колко пъти през ваканцията си изобщо сте получавали касова бележка?

Друг проблем е, че парите за реклама отиват твърде често в малко познати фирми, които понякога дори нямат собствен уебсайт. На този фон рискът от неефективно усвояване на парите е твърде голям. И независимо дали става въпрос за корупция или просто за некомпетентност, твърде много от най-грандиозните държавни програми за реклама на българския туризъм през последните години се оказаха пълни провали и не постигнаха нито една от целите си. Колкото до инвеститорите - положението дори е по-зле. Бизнесът от години се оплаква от работата на съда и корупцията в отделните администрации. Докато това не се промени, още дълго ще се чудим защо изпадаме от различни класации, а фирмите (пък и туристите) заобикалят отдалеч страната ни.