Белият дом от няколко години наблюдава с нарастващо притеснение, че Турция - смятана за американски съюзник в борбата срещу "Ислямска държава" (ИД) - не охранява добре важна част от южната си граница. При закрити врати американски представители настояват президентът Реджеп Тайип Ердоган да предприеме мерки, за да спре чуждестранните бойци, които пристигат в Истанбул и преминават границата със Сирия, за да се влеят в редиците на джихадистката организация. Те също така искат Ердоган да спре камионите, натоварени с боеприпаси и взривни вещества, които преминават през границата, както и да наложи строги ограничения на турските посредници, участващи в незаконна търговия с петрол - благодарение на нея самообявилият се халифат по груби сметки дневно печели по 1.5 млн. долара. Всичко това обаче не дава резултати.

След извършените от ИД атентати в Париж през ноември стана ясно, че единият от нападателите е пътувал от Сирия до Европа през Турция. Тогава САЩ публично изразиха опасенията си, като обвиниха турския лидер, че играе двойна игра. "Проведох няколко разговора с президента Ердоган относно необходимостта от затваряне на границата между Турция и Сирия", заяви държавният глава Барак Обама на 1 декември във френската столица. "Когато чуждестранни бойци ... се връщат в родните си страни, те са потенциални извършители на такива терористични атаки, каквито вече видяхме."

Отношенията между САЩ и Турция



от дълго време са изострени





- от войната в Ирак през 2003 г., когато Анкара отказа да разреши на американските войски да извършват част от операциите от турска територия. С възхода на ИД и войната в Сирия отношенията им се влошиха значително. Турски представители многократно отричат обвиненията, че оказват подкрепа на джихадистката организация. Преди около 6 месеца, по време на американска операция срещу ИД в Сирия, бяха открити документи, които показват силни връзки между Турция и ислямските бойци в Рака. Анализатори казват, че Анкара се отнася към ИД и към други джихадистки и бунтовнически организации, воюващи в Сирия, като към "полезен враг" срещу основните й противници - сирийския президент Башар Асад и кюрдските бойци от другата страна на границата. Но тъй като Турция, която е много близо до Близкия изток, е много важен съюзник на НАТО, Белият дом не може да накара Ердоган да се огъне. "Козът на Ердоган е това, че Турция споделя 800-километрова граница със Сирия и е държавата от НАТО, която е най-близо до конфликта в Сирия", отбелязва Стивън Кук, който е експерт по Близкия изток в Съвета по външни отношения на САЩ.

Сега обаче и Обама може да има своя коз. В края на ноември Турция свали руски военен самолет, докато бомбардировачът атакуваше подкрепяни от Анкара бунтовници, действащи близо до турско-сирийската граница. В отговор, гневен, руският президент Владимир Путин забрани вноса на турска селскостопанска продукция, спря проект за газопровод на стойност 10 млрд. долара, който щеше да доставя руски газ към Европа през Турция, и поиска извинение от Анкара. Ердоган защити турските действия и свика извънредна среща на НАТО, на която припомни на съюзниците си в алианса, че са длъжни да защитават Турция при евентуална ескалация на напрежението.

Въпреки че Обама публично потвърди подкрепата на САЩ за Турция, американски представител, пожелал анонимност, каза пред "Нюзуик", че свалянето на руския самолет е засилило притесненията на Анкара от бъдещи репресивни действия от страна на Русия. Заради това "те се надяват ние да успокоим обстановката", казва източникът.

Това обаче няма да бъде лесно. Пряка руска военна конфронтация с Турция е малко вероятна, а непоколебимият Путин, изглежда, не е в настроение за помирение с Анкара. "Ще съжаляват за това, което са направили", заяви Путин в обръщението си към нацията на 3 декември в Кремъл.

Някои анализатори смятат, че Путин ще настоява да отмъсти на Ердоган в Сирия, където турският лидер подкрепя тюркмените, борещи се да свалят от власт Асад, с надеждата, че Анкара тогава ще може да упражнява влиянието си в страната. Според тях обаче, докато Путин във военно отношение подкрепя Асад, има малка вероятност той напълно да бъде прогонен от властта. Така че, за да се чуе мнението на Ердоган за бъдещето на Сирия, той трябва да си осигури място на масата за преговори.

Турският експерт от вашингтонския Институт за близкоизточна политика Сонер Чаптай отбелязва, че мястото на Турция в преговорите е сигурно само ако тюркмените успеят да запазят териториите си в Северозападна Сирия. След свалянето на руския бомбардировач Москва засили въздушните удари срещу тях. "Мечтата на Путин сега е да прогони тези бойци от Сирия - сценарий, който би означавал пълно поражение за политиката, която Анкара води в Сирия", пише Чаптай в сайта War on the Rocks, който е фокусиран върху въпроси, свързани с националната сигурност. Колкото повече руски бомби падат, толкова по-вероятно е друга бежанска вълна да тръгне към Турция, предупреждава той. И добавя, че тези хора ще се присъединят към 2 млн. сирийци, които вече избягаха през границата.

Ако конфликтът с Турция продължава, анализаторите очакват, че Путин също може



да доставя оръжия



на кюрдските бунтовници в Сирия, за да им помогне да завземат дългата около 100 км бразда по турската граница, от която Обама се оплаква. По този начин сирийските кюрди ще контролират цялата граница с Турция - кошмарен сценарий за Ердоган, който се страхува, че турските кюрди може да се обединят със своите братя и да формират отцепническа държава.

Ердоган също има възможности за действие. Той може да си отмъсти, като затвори Босфора - тесния канал, разделящ Европа и Азия и осигуряващ на руското Черно море единствения излаз към Средиземно море. Той може да разреши на мюсюлманските бойци от турските чеченски и севернокавказки общности да влязат в Сирия, за да се бият с руснаците.

Посоката, в която ще тръгне конфликтът между Путин и Ердоган,



остава неясна,



а Белият дом смята, че може да оказва натиск върху турските си съюзници за по-добра охрана на границата й със Сирия. Американски представители казват, че администрацията на Обама иска Турция да изпрати 30 000 войници от своята страна на границата със Сирия, за да спре потока от бойци и доставките на петрол веднъж завинаги.

Турция, изглежда, че слуша. На 3 декември турският премиер Ахмет Давутоглу заяви, че Анкара ще направи всичко, което може, за да контролира границата си със Сирия, като дори издигне "физически бариери", с които да я затвори. Той обаче предупреди критиците да не очакват бързи резултати. Мерките ще трябва да разрешат транзитно преминаване на сирийски бежанци, казва той и добавя, че бойците на ИД в района също ще се опитват да пресекат границата. "Няма нищо по-трудно от защитата на граница, като от другата й страна няма политическа власт", заяви Давутоглу. Предприемайки ход, чиято цел, изглежда, е да успокои американците, Анкара наскоро изпрати няколкостотин турски войници в Северен Ирак, за да обучават кюрдските бойци за евентуална контраофанзива, чиято цел ще е връщането на контрола над град Мосул от джихадистите, които го превзеха през юни 2014 г. "Това е част от войната срещу ДАЕШ", казва високопоставен турски представител пред Ройтерс на 4 декември, като използва арабския акроним за "Ислямска държава".

Американците приветстват участието на Турция в борбата срещу джихадистите, но администрацията на Обама все още е притеснена докъде ще стигне Анкара. Последния път когато Турция даде подобно обещание, не го спази: през юли, след месеци преговори, Ердоган и Обама се разбраха за план, според който американските и турските сили ще бомбардират ИД, като създадат условия подкрепяните от САЩ сирийски бунтовници да поемат контрола на граничната бразда. Очевидно обаче Ердоган имаше задни мисли, притеснен, че от отстраняването на ИД само ще се възползват врагът на Турция Асад, както и сирийските кюрди. Твърди се, че няколко дни по-късно турското разузнаване подшушнало информация на ислямистите и те успели да отвлекат обучени от САЩ сирийски бойци веднага след като преминали границата. Не е изненада, че Турция отрича подобни съобщения. Но пък служителите в администрацията на Обама казват, че Турция продължава с двойната игра. САЩ се надяват, че най-накрая ще бъде сложен край на това.