|
"За изучаването на българския народ сега, в преходния период, е най-сгодно време... Заради това е време да се събира онова, което се е запазило, догдето не му се изгуби дирята."
Константин Иречек, 1888 г.
------
Иречек е обикалял страната на кон, аз се друсам в претъпкания бърз влак София-Бургас. В сравнение с добичето тренът със сигурност би се сторил бърз, но едва ли много удобен на интелигентния чех. Истината е, че особено в началото едва пълзи, мръсничко е и тясно. Коридорите и площадките пред тоалетните са плътно окупирани от правостоящи. По липса на алтернатива зяпам през прозореца пейзажи, които не внушават бодрост. Софийското поле и части от Подбалкана още пазят следите на неотдавнашните наводнения. Тук-там като камбоджански оризища блещукат мътни, импровизирани от обстоятелствата блата. Дали обстоятелствата са повече дело на природните ексцесии или на човешката непредвидливост, оттук не личи. Дестинацията и отмереното тракане на железницата внушават класически ритми.
Тоя влак за Бургас е тъй бавен,
аз сънувам дъждовния плаж**.
По протежение на пътя от Карлово, Казанлък, Сливен се качва народ, който за мое учудване не изглежда особено летовен. Първо, багаж почти не носи, второ, настроението му е далеч от характерната за отпускаря приповдигнатост. При редките проверки на кондуктора настъпва някакво суетене напред-назад, внезапно дълбоко заспиване или тихо пазарене тет-а-тет. Без да искам, слушам приглушени мъжки диалози:
ДИАЛОГ 1:
- Ша търся да работя нещо, работата мен ме не плаши.
- Нагоре или надолу?
- Първо към Поморие ша отида, после, ако няма, надолу към Созопол ша сляза.
- Направо към Созопол иди, ша търсиш Цани Циганина - той е майстор. Строят на "Марина." Може да те вземат.
ДИАЛОГ 2:
- За обща работа как плащат?
- За обща работа 20 лева можеш да вземеш, с обед и вечера. И квартира дават. Иначе не си струва, не се наемай, ако е без квартира. Нищо няма да изкараш. И няма къде да се яде и пие навън, скъпо е.
- Един приятел се оплака, че не го взели в Приморско, изгонили го.
- Еми може нещо да е сбъркал. Имах един работник - Ченко, работеше, ама после открадна една резачка, та на всички ни удържаха от надниците, докато я платим. Сега го видях в Сливен, вика: земи ме при тебе пак. Ама да не съм луд.
-----каре тук курсив---
Бургаският залив е наистина най-големият вряз по цялото западно крайбрежие на Черно море, но неговите размери не са големи; при входа има 12 километра дължина, а в сушата се врязва около 15 километра*.
-----
Като тръгнеш по южната дъга на Бургаския залив, както и по северната, ще се усетиш в епохата на Пеньо-Пеневото бригадирско време. Построило се е много нещо, строи се още. Само че липсват лозунги, по това разбираш, че има по-сериозен мотив от ентусиазма за толкова зидане. Слава богу, старият град на Созопол още удържа на безконтролния ръст - за разлика от новия, който е често неузнаваем.
------каре тук курсив-----
При самия вход в Бургаския залив лежи на южната страна град Созопол, античната Apollonia Pontica... Под гористите къжели, гъсто обрасли с цер и дъб, се простира край брега малко по-отворено място с жита и лозя...
----------
След първи септември, когато квартирните цени претърпяват ентусиазираща българския летовник редукция, и по време на фестивала "Аполония", Созопол е пълен с народ. Градецът е набъбнал четирикратно и повече, а заведенията най-често се пълнят с позната от културните рубрики публика. Иначе чуждата реч по плажове и стъгди през това време е най-често руска, полска, чешка.
----каре тук курсив-----
Жителите (2958 души с 532 къщи) са всичките гърци. От постоянните сношения с българските селяни мнозина разбират или говорят лошо български. Имат малко лозя и ниви, но главният им поминък е при все това в морето. Занимават се главно с рибарство, което тук е толкова износно, че някои предприемачи печелят годишно, казват, до 3000 турски лири.
------
Созополчани днес разчитат безусловно на туризма. Само за последните години над 4000 легла са попълнили и без това внушителната база на селището. Променя се и структурата на предложенията - за разлика от евтините, но често не особено опрятни и мрачни квартирки с общ възел, днес броят на 3-звездните хотели, особено в южната част на града, надхвърля двуцифрено число.
Истината е, че градът е с удивително красиво местоположение, пълен е с история, освен това умело е украсил с фестивалната брошка "Аполония" края на сезона си.
------каре тук курсив-------
В периода от персийските войни до излизането на римляните на полуострова Аполония била виден град; още Помпониус Мела, който правил извлечения от по-стари гръцки книги, й дава епитета magna. Най-голяма гордост на богатата община бил славният Аполонов храм, в който се намирала огромна металическа статуя на този бог, 30 римски лакти висока и 500 таланта тежка, изделие на художника Каламид (от IV век пр. Хр.)...
---------
И хора, попаднали случайно в Созопол в началото на септември, падат жертва на стихийното любопитство към проявите и имената на фестивала. За това добре работи шлифовалият се с десетилетия организаторски екип на празниците. Има и нещо друго - местните жители, гледащи дълги години ако не накриво, то поне индиферентно културтрегерската суетня, най-сетне очевидно са проумели - това весело нещо не пречи на алъш-вериша, а напротив.
Бродя по оживените донемайкъде тесни созополски улици. Семейство се връща от плажа. Дочувам момченцето:
- Тати, какво е Имбрям?
Таткото разглежда пици на парче на една сергия и мълчи.
- Какво е Имбрям ба, тати?
- Ими.
- Какво?
- Ими на музикант, ба.
------каре тук курсив----
При моето посещение гражданите отнемайкъде се осмеляваха да излизат по сухо в околността и горчиво се оплакваха от разбойничеството, което напук на всички кордони страшно се беше размножило в гористите пустини край близката румелийско-турска граница. (...)Созопол сега е забравен град и пристигането на чужд пътник прави там немалка сензация.
------
Дали са подозирали дедите на днешните созополчани, че след стотина лета внуците им ще замятат мрежи повече като хоби? И че основните мрежи, с които ще вадят препитанието си, ще са от тухли, вар и хоросан? А вътре ще се оплитат телата на бели "варвари" от вътрешността, които след само седмица-две търкаляне по созополските пясъци ще навличат златистомургавите кожи на Хелиос? Вече дори в пика на сезона могат да се намерят свободни стаи - толкова са много. Крайбрежното неистовство полека пълзи към вътрешността, макар че само на няколко километра картината е вече друга.
В с. Равадиново например хем се строи, хем все още преобладават къщите, които можеш да срещнеш навсякъде из българските села. Тоест един-два грозни и най-често безлюдни етажа. Похлопваме на познат адрес почти без надежда да намерим някого - в дома на поета Христо Фотев. За наша радост вътре е вдовицата му Виолета. Жената ни посреща радушно и ни развежда из скромния имот: "Ето тук Христо обичаше да седи, ето от тази веранда обичаше да гледа морето, макар че сега едва се вижда. Сънувам го често."
Изненадата ни чака на излизане от Равадиново. Вдясно се извисява огромен строеж, за който някой ни е казал, че е на бъдещ Дисниленд. Решаваме да погледнем.
| - | Какво е това? - запитвам трима, които идват отдолу. |
| - | Замък! - с почит отговарят те. - Ама питай чорбаджията, всичко ще ти каже. |
| - | Че и той ли е на строежа? |
| - | Там-там! Бате Жоро! Той работи повече от работниците! |
Оказва се, че Георги Пумпалов строи и притежава въпросния замък (кавичките около думата замък са напълно излишни).
| - | Тук съм вложил 16 000 тона камък - разказва той. - Строя го сам, с десет цигани. Помагат ми синовете. Всичко е минало през ръцете ми. |
Жоро знае какво прави:
| - | Такова нещо в света няма - съзнава той. - Идват собственици на замъци от Швейцария, Франция, и цъкат. С толкова тежък ръчен труд не се строи никъде. Вижте камъка - вадя го ръчно, до границата. Живи цветове. Кобалтово синьо, златен варак... А това горе е аметист, полускъпоценен - сочи той над огромната трапезария. |
| - | Мога, но ми трябват две неща - камъни и цигани, - отвърнал Жоро. И допълва: - А едното там липсва. Циганите ми много работят. Аз съм им намерил струнката. Слушат ме. |
Надписът донемайкъде подхожда на стопанина - майстор на спорта по борба, днес собственик на ферми за животни и зеленчукопроизводство.
Дааа, пълна с чудеса е днешната земя българска.
-----каре тук курсив---
Съобщенията между Бургас и Созопол стават с малка пощенска варка - разбира се, с платна. Дължината на плуването зависи от времето. На заранта вървяхме от на изток цели 4 1/2 часа в тихо неветровито време (кадън хавасъ, казват турците, женско време)...
----------
Пътят до Бургас е ремонтиран, но пак едва стига за многобройните возила, бръмчащи напред-назад. Сядаме на кафе в центъра на двестахилядния град, който по време на сезона удвоява жителите си. Не щеш ли, забелязваме гъсеници по близката стена, после по столовете, под тях. Стотици.
- В целия град е така - успокоява ни сервитьорката. - Нападнати сме.
------каре тук курсив-------
Според Румелийската статистика от 1879 г. той (Бургас) е броял само 2950 жители, според втората от 1885 г. вече 5865, и то 2083 българи, 1993 гърци, 1268 турци, 213 евреи, 88 арменци и малко чужденци(...) Забелязах керван с камили, който беше дошъл от Димотика зад Одрин да натовари морска сол от Анхиалските солници(...) Говори се, че Бургас, що се отнася до политическото интригантство, е трети град в България след София и Пловдив.
-------
Друг град в залива - Поморие, е позасенчен от полуостровните перли Созопол и Несебър и с отдавна иззета палма на градското първенство от Бургас, но си остава предпочитано място за туристите средна ръка. А местните жители действително се отличават с вкус към житейските услади - тук и извън сезона основните заведения са винаги пълни.
-----каре тук курсив-------
Анхиало има съвършено особено местоположение между водите... Градът е доста голям, с 861 къщи и 4922 жители, които освен 181 българи и 171 турци всички са гърци. Със своите оживени улици той има повече градски вид, отколкото Бургас... Богати хора тук няма, но няма и бедни. Виното от своите лозя изпиват повечето сами. Надвечер тук чуваш навсякъде песни и срещаш "чакъркефлии" от вино, особено зимно време; като се разхождах из града, минах край много групи, които весело попийваха от глинени гърнета пред прага на къщите...
--------
Само 10-15 километра навътре, и картината се променя. Айтос, Карнобат, някога по-големи от Бургас, днес са западнали и безутешни градчета. Минувачите са редки, по чаршията се разхождат ошашавени от жегата кучета. Къщите - стари, заводите - изтърбушени, блоковете - с изпопадала мазилка. Спираме в Сливен, град, все пак извън въздигащата едни и мачкаща други орбита на морето.
------каре тук курсив-----
Първият поглед на Сливен (около 250 м) е пленителен. Пред нас се представя съвършено алпийска панорама. Под сивите, набраздени скали на Балкана, чиито зъбци и чуки тук достигат приблизително до 1100 метра надморска височина, се простират около три километра нашир маса червени стрехи, бели минарета и сенчести градински дървета... Сливен сега брои 3797 къщи с 20 248 жители, от които 15184 са българи, 2877 турци, 1399 цигани, 400 испански евреи и 73 арменци.
--------
В празничния ден градът е потънал в следобедна дремливост. Единственото оживление е на пазара, някога прочут в целия регион. Но клиентите са редки и придирчиви. По главната улица са насядали на кафе предимно млади майки с децата си. За щастие липсват характерните през минали години многобройни просяци. Младежът Стефан, на 21, продава мобилни телефони и поради липса на клиенти стърчи пред магазинчето.
| - | В началото мислех да отида на Запад и аз, като повечето ми съученици. Ама реших да остана. Тук са ми родителите, тук съм свикнал... Е, там се печели повече, ама някои взеха да се връщат вече. В Сливен няма перспектива, вярно е. Ама какво да се прави... Ето, продавам, в свободното време ходя на фитнес, събирам се с приятели и така. Животът си върви. |
На запад от тази централна част лежи махалата Клуцохор, на турски - Кадъкьой, на гръцки - Критохор, чисто българска; в турско време мюсюлманите не оставали в нея след заход слънце от страх пред хайдуци.
----
Песимисти са и Евгени, и Живка, продавачи на книги.
| - | Лично аз от влизането в ЕС не очаквам добро. Ние, малките, ще пострадаме. И без това сега безработицата тук е към 50 процента. |
| - | Мислех, че е към 25 - опонирам аз. - А оборот има ли? |
| - | Ходя с раницата всяка седмица до София за книги. 30-50 лева оборот правя на ден, за мен остават 8-10 лева дневно. Ние няма да се оправим. Ще се оправят тия горе. Ето, нашият Гагаузов като кмет "оправи" града, сега ще оправи и държавата. Абе прав е Бай Ганьо: "Сите са маскари." |
Тя е сега първата индустриална фабрика в България. Мострите, които ми показаха, се равняват на всяка западна работа... Левият дол тъкмо над фабриката е тъй нареченият Селишки боаз или Селишки дол (...) а още по-високо остатъци от стар манастир... Там, мисля, във времето на старото българско царство в "гора Сливенская" е бил скрит манастирът "Св. Богородица", наречен "Епикернев", според основателя, придворен "епикерн", (на лат. - pincerna, виночерпец), в който през ХIV век живял св. Теодосий Търновски...
-----------
* Тук и по-долу текстът в курсив е от "Пътувания по България" на
Константин Иречек.
** Стихотворение от Христо Фотев - б. а.
|
|
|
|
|
|
|
|
|