|
----
В духа на стародавния обичай и по взаимно съгласие в началото на месеца Република Малта и Кралство Испания взеха решение да възстановят ритуала с предаването на символичния годишен данък - ловния сокол. Естествено, без да придават на церемонията каквито и да било политически нюанси, защото Малта от 1964 г. е независима държава, а отскоро е и член на Евросъюза. В конкретния случай, така поне твърдят шеговито някои местни издания, чрез възстановката на историческите събития от 1530 г. Ла Валета и Мадрид искат да докажат пред света, че са си сътрудничили векове, преди да бъдат отново заедно като равноправни държави в европейското семейство.
Медиите в Испания отделиха подобаващо място на събитието, без да подлагат на съмнение твърдението, че идеята за
възобновяването на традицията
по плащането на данъка е възникнала спонтанно в Главния пазител на кралските ловни соколи Антонио де Кастро-и-Гарсия де Техада. Той предварително се допитал до официалните малтийски институции по случая и съвместно разработили сценария за тържествената церемония. Официален Мадрид видимо бе поласкан и не пропусна да отбележи една важна подробност в това начинание. А тя се свеждаше, може би случайно, а може би и не съвсем, до факта, че потомците на малтийските рицари дават съгласието си да възродят традицията, с която изразяват почитта си към испанския кралски двор, именно през настоящата 2005 година, когато се навършват точно три десетилетия от възкачването на дон Хуан Карлос де Бурбон I на престола.
Пищните тържества, които продължиха два дни, надминаха очакванията на организатори, участници и присъстващи.
Бляскавата церемония
по предаването на малтийския сокол на представителите на Кралство Испания стартира на 4 септември в старинния пристанищен град Виториоза. В специално пригодена за целта клетка, с качулка на главата и заобиколена от почетен екскорт малтийски гвардейци, пременени за случая в рицарски доспехи, хищната птица беше пренесена до катедралата "Св. Лаврентий". Тя е първата съборна катедрала, построена от рицарите-хоспиталиери и е свято място за техните потомци.
На тържествената меса в катедралата, както е било през отминалите столетия, представителите на малтийското и испанското католическо духовенство осветиха кралския дар. След църковната служба на площада пред "Св. Лаврентий" актьор, облечен в одеждите на Великия магистър на ордена, предаде под тържествените звуци на фанфари птицата на Главния пазител на кралските ловни соколи Антонио де Техада и придружаващия го Андре Салвадор де Хабсбург - член на испанския кралски двор и покровител на Гилдията на соколарите.
Церемонията продължи по протокола, според който в програмата беше организирано тържественото шествие. То пое по каменните улички към закотвения в пристанището Виториоза кораб, където клетката с хищната птица прекара нощта. На следващия ден домакините и испанските гости се отправиха към Националния музей в столицата Ла Валета. Там от хранилището беше изнесено копие от акта, с който Карл V е обявил през 1530 г. решението си да предостави остров Малта на рицарите от Ордена на Св. Йоан Ерусалимски и препис от него бе предоставен на представителите на испанския крал.
Тази година обаче традицията по транспортирането на малтийския сокол не беше спазена. Вместо по море с кораб беше решено
пернатото да прелети разстоянието
до Испания със самолет. Вестниците шеговито намекнаха, че пратениците на Хуан Карлос I са избрали този вариант от съображения за сигурност, за да не се повтори мистериозното изчезване на първия малтийски сокол, поел преди много векове към Иберийския полуостров по море.
Изследователи, които са имали достъп до архивите на Малтийския орден, твърдят, че след заселването си на островния архипелаг в Средиземно море, рицарите са изготвили по нареждане на Великия магистър на братството Филип де Вилерс Д'Адан статуетка на сокол в естествени размери от чисто злато, богато инкрустирана със скъпоценни камъни. Подаръкът бил качен на кораб и изпратен за Испания. Скъпоценният дар обаче не стига до краля. Според легендата корабът бил нападнат, разграбен и потопен от турски корсари, които дебнели из Средиземноморието.
Оттогава вече пет века златният малтийски сокол разпалва страстите на търсачи на съкровища и авантюристи, които неуморно се скитат по тези географски ширини с надеждата да се доберат до някакви следи, които да ги насочат към ценната статуетка. По-опитните в този бранш твърдят, че скъпоценното малтийско пернато изобщо не е било на потопения кораб, а било пренесено от католически монаси през Италия и Франция в Испания. За да не буди алчни погледи и помисли, златната статуетка била покрита с черен емайл.
Има и ентусиасти обаче, които все още обикалят и ровят из антикварните магазинчета в Турция, в страните от Близкия изток и Северна Африка с надеждата щастието да им се усмихне. Досега обаче няма данни усилията им да са били увенчани с успех.
Интригата около малтийския сокол
успешно бе пренесена и от страниците на едноименния роман на Дашиел Хамет в киното. Филмът на режисьора Джон Хюстън от далечната 1941 година направи известен по цял свят романтичния циник, актьорът Хъмфри Богарт, чрез героя му - детектива Сам Спейд.
За жалост до наши дни съдбата на златния малтийски сокол е неясна. Появиха се публикации, които упорито твърдяха, че той е продаден на търг от "Сотби" за 19 милиона долара на анонимен колекционер, но тази информация бе опровергана. Що се отнася до малтийски ловен сокол, дарен на крал Хуан Карлос, неговата съдба е повече от ясна. Оттук нататък хищната птица ще прекарва дните си в специално оборудваната ферма близо до Карабанчел, където се полагат специални грижи за ловните соколи на испанския монарх. Едва ли на прекрасния пернат екземпляр, с размах на крилата 115 см, ще му липсва нещо, освен може би белите скали от варовик на островите Малта, Гозо и Комино - единственото място в света, където гнездят птичите колонии на соколите от този рядък вид. Той според орнитолозите е сериозно застрашен от изчезване.
|
|
|