|
-----------
Ярката звезда на Лариса Райснер изгрява на небето на революционен Петроград неочаквано, блести кратко и угасва бързо.Тя умира на 30 години от коремен тиф през 1926 г. Райснер от най-ранната си младост изпитва влечение към литературата, пише стихове и изследва творчеството на Шекспир.
След октомври 1917 г. Лариса се появява в Петроград заедно с члена на кронщадтския Съвет на болшевиките Фьодор Расколников.
"Комисаршата Лариса"
заменя кръга от литератори с обществото на балтийските моряци и се смесва сред хората с моряшки шинел. Братството я боготвори и буквално я носи на ръце. За Лариса се говорят легенди. Включително и това, че дори е била на крайцера "Аврора" в момента на историческия изстрел.
Лариса Райснер и Фьодор Расколников се заселват в Адмиралтейството, в жилището на бившия морски министър. Гостувалите там си спомнят, че Лариса го превърнала в своеобразен "революционен будоар", като украсила жилището с корабни флагове, пистолети и шапки без козирки.
Любовта на Лариса към Фьодор, изглежда, не е била просто игра на млада дама на революция. По време на Гражданската война тя без колебания последва мъжа си на Източния фронт и заедно с него ръководи Волжката военна флотилия.
През 1921 г. тя, без да се замисля, заминава с Расколников на дипломатическа работа в Афганистан. И също толкова лесно го зарязва след две години, обхваната от тъга по революционната романтика. Изглежда обаче, че с романтиката е свършено завинаги. Завърнала се в Петроград, Лариса става любовница на влиятелния комунистически публицист Карл Радек. Но и неговото остроумие не може да я удържи от фаталната глътка сурово мляко, което я поболяло.
Сексът и революцията
Нощта на революцията, 24 срещу 25 октомври 1917 г., Александра Колонтай прекарва сред мъже. Тази нощ се оказва върхът в нейната партийно-държавна кариера. Тя става единствената жена нарком в първото съветско правителство. Онази нощ обаче далеч не е най-важната в личния й живот.
Прието е да се смята, че Александра Колонтай е отраснала в семейството на генерал Михаил Домонтович. Но не е съвсем така. След развода с първия си мъж майка й, макар да има три деца, успява да се омъжи за порядъчен генерал. Скоро след това Шурочка се омъжва по любов за офицера Владимир Колонтай, който я обожава. След година на младоженците се ражда син- Миша. Всъщност юздите на този брак са толкова тежки за Александра, че ги опъват трима души. Третият е семейният приятел Владимир Саткевич. Това продължава пет години.
Като че ли младата жена си има всичко, за което може да мечтае - мъж, дете, любовник. Но нещо не достига. Иска й се нещо смутно - от типа "да бъда полезна на хората". Поредният жалон по пътя е икономистът със социалдемократически възгледи Пьотр Маслов. Така в живота на Александра Колонтай за пръв път сексът се слива с революцията. През октомври 1917 г. тя блести на митингите с кожено палто и пламенни речи за свободата, равенството и братството. При едно от посещенията си в Кронщадт тя среща мъжа на мечтите си - председателя на Центробалт (Централната болшевишка организация на Балтийския флот - б. р.) Павел Дибенко. Той е красавец с образование трети клас. Избраникът е със 17 години по-млад от Александра Михайловна и по-скоро му подхожда да й бъде син.
Под влияние на обхваналите я чувства, в няколко книги и многобройни брошури Колонтай пропагандира възгледите си за сексуалната свобода и равенството между половете. Тогава тя представя пред обществото теорията си за чашата с вода. "За една комсомолка да преспи с комсомолец е като да изпие чаша вода", пише тя. Теорията си е теория, но самата Колонтай много страда, когато разбира, че Дибенко и без нея е освободен от всякакви буржоазни предразсъдъци. Двамата няколко пъти се разделят и събират, докато през 1923 г. Александра Колонтай бива изпратена на дипломатическа работа. Така тя се оказва първата и единствената тогава жена посланик.
Ленинският триъгълник
Когато през 1919 г. в Москва погребват починалата от холера Инеса Арманд, вождът на руската революция Ленин върви след ковчега й със затворени очи. На всички им се струва, че той всеки момент ще падне. А жена му Надежда Крупская постоянно се опитва да напусне траурната церемония.
Дълго време Инеса е едва ли не член на семейството на Ленин. Дълги години тя живее близо до него зад граница, а през 1917 г. се завръща заедно с Владимир Илич и Надежда Константиновна в един и същ пломбиран вагон. Много видни болшевики наричат Арманд любовницата или страстта на Ленин, а най-малката й дъщеря - роднина на пролетарския вожд. Ленин и Крупская не са имали деца. Но както Крупская си спомня след смъртта на мъжа си, някога през нощите двамата са си говорили далеч не само за политика.
Като всеки нормален във физическо отношение мъж, и Ленин не е бил импотентен. А романтичните му отношения с Надежда Константиновна заглъхват от само себе си - вероятно защото при нея рано се появяват признаците на базедовата болест и тя изгубва привлекателността си. Инеса Арманд не губи обаянието си дори след като ражда пет деца и сменя мъжа си - фабриканта Александър Арманд, с брат му Владимир.
Въпреки всичко Крупская до края на живота на Ленин остава негова вярна спътница. А Арманд до края на живота си се бори за правото да бъде обичана от него.
|
|
|