Развитието на мозъка продължава, въпреки че досега се смяташе, че еволюцията на най-важния орган в човешкото тяло е спряла преди около 50 000 години. Учени от университета в Чикаго неотдавна публикуваха данните от изследване, което напълно опровергава това твърдение. Американските генетици са сигурни, че еволюцията на мозъка никога не е спирала. Екипът от учени, ръководени от професор Брус Лан, са съпоставили съвременния човек с неговия прародител и са открили големи промени в два гена, свързани с големината на мозъка. Те са установили, че гените микроцефалин и ASPM се развиват с доста бързи темпове.

---

Професор Брус Лан и екипът му са направили две генетични изследвания на базата на чиито резултати твърдят, че мозъкът продължава своето развитие и днес. Първото изследване е осъществено сред 90 мъже и жени и шимпанзе, а във второто са взели участие 1200 души от двата пола. Участниците са били от 59 етнически групи от всички точки на света.

"Открихме два вида гени, които се развиват в хода на еволюцията на човека", обяснява професор Брус Лан от Чикаго. С течение на времето се наблюдава появата и развитието на нови вариации на гени, свързани с големината на мозъка. Т. нар. от генетиците алели (вариантни форми на всеки ген) са целенасочено подбрани при естествения подбор, твърдят американските специалисти.

Изследователите са проучвали различни алели на микроцефалин и ASPM както при съвременните хора, така и при предците ни. Заключението им е категорично: двата гена непрекъснато еволюират, а чрез тях продължава и развитието на мозъка. Определени



мутации са се появили сравнително скоро



и се разпространяват доста бързо, благоприятствани от естествения подбор. При микроцефалинът съвременната вариация се появява преди около 37 000 години и днес се наблюдава при 70% от хората. Новата мутация на ASPM пък е на 5800 години и засега я притежават едва 30 на сто от съвременниците ни. Тези периоди от време, въпреки че за обикновения човек изглеждат невероятно дълги, от гледна точка на еволюцията са изключително кратки. Учените твърдят, че новите вариации на тези гени са обект на много голям натиск при подбора, което е и причината за честата им поява за много кратък период от време.

Всеки алел и на двата гена се появява по времето, когато започва т. нар. "културно" поведение на предците ни. Мутациите на микроцефалина например възникват заедно с първите прояви на изкуството, музиката, религията и на по-сложните техники за изработка на оръдия на труда. Според учените приблизително преди около 50 000 години. Вариациите на ASPM пък съвпадат с появата на най-старата цивилизация - тази в Месопотамия, която датира от около 7000 пр. Хр., както и с разпространението на земеделието и зачатъците на писмен език.

Микроцефалинът и ASPM имат различни генетични вариации. Авторите на изследването показват, че някои алели са обект на много силна позитивна селекция за разлика от други. За да определят вариационната честота на двата гена, учените са изследвали над 1200 души. Специалистите са идентифицирали голям брой на свързани помежду си алели на всеки от двата гена. Те установили, че вариациите на един от гените показват две постоянни характеристики - много са млади и се разпространяват доста бързо. Сравнително малкото време за еволюция от появата на първото копие на алела не е дало възможност да се променят и поради това всички вариации на комплект от алели са почти идентични. "За много кратко време, този вид вариации се е мултиплицирал в много копия. Това се дължи на позитивната природна селекция", твърдят генетиците от Чикаго.



Вариациите на гена ASPM



се появяват много по-често при европейците, северноафриканците, южните азиатци, отколкото при източните азиатци, индианците и африканци, обитаващи държавите в южната част на континента. Микроцефалинът според учените е по-често срещан при жителите на страни извън пределите на Африка.

Биохимичните функции на два гена не са напълно изследвани. Специалистите разполагат с информация само каква е функцията им в организма. Установено е и че вариациите, които превръщат всеки ген в "неработещ", при хората причинява микроцефалия - заболяване, при което мозъкът е по-малък от нормалното.

Учените заключават, че мутациите на тези два гена са доказателство, че мозъкът еволюира по отношение на размерите и на сложността си. "В следващите 10 000-20 000 години човешкият мозък може да се промени значително", предполага професор Лан. "Не е задължително това да е точно в неговата форма, която може да се запази почти същата. Но функцията му може да се промени. Не знаем как точно ще стане това, но нали и хората непрекъснато еволюират."

Големината на мозъка обикновено се свързва и с интелигентността на човек. Проучванията обаче показват, че подобна връзка не съществува при по-голяма част от хората. Мозъкът на мъжете е средно с 3-4% по-голям от този на жените, но резултатите на представители и от двата пола при тестове за интелигентност са почти еднакви.

Междувременно изследване на специалисти по клинична психология от университета Вандербилт в Тенеси стигнаха до извода, че шизоидните натури притежават вродена креативност и това се дължи на факта, че използват повече дясното си мозъчно полукълбо, отколкото останалите индивиди. Този вид хората стоят на границата между нормалността и лудостта. Те нямат симптомите, типични за болните от шизофрения, част от които са параноята, халюцинациите и несвързаните мисли, но в същото време са големи ексцентрици. Изследването на специалистите от университета Вандербилт е първото, изучаващо креативността чрез използването на техники за сканиране на мозъка.

Специалистите са осъществили два експеримента, за да сравнят



разликите в креативния процес



между шизоидните натури, хората, страдащи от шизофрения, и нормални хора. В първото изследване на участниците били показани различни предмети от бита и те трябвало да посочат нови начини за използването им. Участниците в експеримента трябвало например да посочат алтернативни начини за употребата на игла и конец. Здравите участници и шизофреници представили традиционните функции - кърпене и шиене. Участник от групата на тези с шизоидна натура заявил, че ако един човек е беден и иска да се занимава с нещо, може да направи пръстен от конеца, а с иглата да напише върху пясъка "Обичам те".

Във второто проучване трите групи отново трябвало да посочат алтернативни начини за използване на предмети от всекидневието. По време на експеримента мозъчните им процеси били наблюдавани с помощта на специална техника - инфрачервена оптическа спектроскопия. Сканираните изображения показали наличие на завишена активност в двете мозъчни полукълба и на трите групи по времето, докато участниците се опитвали да открият нови начина за използването на предметите. В мозъците на шизоидните натури активността в дясното полукълбо била много по-висока в сравнение с тази на участниците от другите две групи.

Специалистите от Тенеси смятат, че шизоидните натури може би имат по-широк достъп до десните полукълба на мозъците си в сравнение с повечето от останалите хора или че вероятно при тях има по-ефективна връзка между двете мозъчни полукълба.