Ако извънредният съвет на ЕС в Брюксел се запомни с това, че френският президент Жак Ширак се накара на кандидатките, че папагалски пригласят на американците, толкова по-зле. На него се случиха и други неща. Най-изненадващо Евросъюзът излезе с обща позиция за кризата в Ирак, при това нелишена от съдържание. Подчертано беше, че в центъра на международния ред се намира ООН, не САЩ. Даден бе шанс на мира, войната беше отдалечена, макар и да е трудно да се каже колко. Още по-важно - Европа се вслуша в общественото мнение, в гласа на улицата. Същото обществено мнение, с което впрочем Ширак ни сплаши.

Може би източноевропейските страни, без да искат, помогнаха на Европа да потърси единение. Никой не може да им се сърди, че при отсъствието на обща европейска външна политика те бяха привлечени в орбитата на САЩ. Особено България и Румъния, изпаднали от първата вълна на разширяването през 2004 г. и вторачили се в членството в НАТО като в цел на целите. Макар и премиерът Симеон Сакскобургготски да каза, че позицията на нашата страна била проамериканска "само в кавички, защото някой казал", истината я знаем. България беше избрала лагера на бъдещите победители.

Сигурно е имало



доста комични прояви на коленопреклонничеството ни



към Вашингтон, в резултат от които Париж си е изградил недобро мнение за източноевропейците. Изобщо не се съмняваме, че нашите дипломати имат сериозен принос в това отношение.

И все пак. Всяко зло за добро. Европа, която създаде обща валута, надвила долара и изместваща го на територията на цели държави, вече се гледа с различни очи от неоконсервативния Вашингтон. САЩ начело с Джордж Буш младши вече не искат силна, а слаба Европа. Въпросът в чия орбита да бъдат източноевропейците беше зададен навреме, макар и не по най-добрия начин.

Ще бъде грешка, ако вместо в гората се вторачим в дървото. Недай си боже да се разгорещи поредната антифренска кампания - като за футбола, за визите... Всъщност Париж няма особени забележки към България. Франция е разтревожена най-вече, че нейната любимка Полша се отдалечава може би стратегически от нея, а също, че латинска и франкофонска Румъния демонстрира черна неблагодарност. През декември в Копенхаген Париж издейства "по втория начин" датата 2007 г. за членството на изоставащата Румъния в ЕС. Сега Франция е изумена от румънската неблагодарност - незачитането на позицията на добронамерения голям брат.



Дедраматизирането на думите на Ширак



може би е най-правилната реакция за България. Ако Румъния намира за нужно да отговаря на обидите с обиди, да го прави сама и да си носи последиците. Дано и измислената кошница, в която ни поставят с Румъния, най-сетне се продъни.

Вярно е, че Народното събрание се престара и прие решение, според което оказваме подкрепа на САЩ и изпращаме контингент независимо дали има решение на Съвета за сигурност. Въпросът е дали оттук нататък ходовете на София ще излизат от рамките на решенията на световната организация.

Наистина, има проблем. САЩ не признават половинчата подкрепа и веднага се сещат, че тези, които не оказват безпрекословна подкрепа, всъщност са бивши комунисти. Затова се очертава един период, в който България ще лавира. Би било наивно също да си въобразим, че Европа вече ще е единна - това не се отнася за Съвета за сигурност, където постоянните членки имат право на самостоятелно решение, а само непостоянните са длъжни да се придържат към евентуалната европейска позиция. Така че се задава период на лавиране. Докато минава номерът. После ще трябва да избира. Така нареченият цивилизационен избор.