:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,663,319
Активни 427
Страници 5,884
За един ден 1,302,066

Разцепление и наказание

Никой няма да повтори вече опита на петимата депутати, напуснали НДСВ
По делата им ще ги познаете!

Затова нека видим какви са политическите интерференции от несполучилия напън за сформиране на нова парламентарна група.

Първо, в БСП има вегетиращи политици, които спешно се нуждаят от животоспасяваща глътка власт. Поведението на отцепниците от НИЕ направи тези политици още по-стръвни и още по-безскрупулни. Това от своя страна блокира действията на онези играчи в БСП, които виждат шанс за биографична реализация в една отворена, модерна лява организация. С други думи, НИЕ възпрепятства реформата в БСП и значително допринася за победата на консервативните сили в тази партия. Второ, виртуозите на партийноапаратните интриги в СДС получиха на тепсия нов аргумент в подкрепа на милитаризацията на партията. Това ще наклони везните и СДС няма да успее да се освободи от онзи тип партийна организационна структура, който (въз)произвежда корупция и който изяде главата на Костов.

Трето, излизането на петимата от ПГ на НДСВ стабилизира позициите на ръководството на групата най-малко поради две причини:

- този ход вече е изконсумиран и никой никога повече няма да го повтори. Защото би направил дубликат без стойност;

- излизането от групата няма да доведе до политически претенции, защото с акта на напускане отцепниците се отказаха от каквито и да е властови инструменти.

С други думи, фактът, че сравнително беззъби политици без каквито и да е властови претенции първи изиграха сценката "ние се отделяме", неутрализира опасността от действително обособяване на реални политически играчи. Борейки се с ръководството, НИЕ всъщност го закрепи да не падне под собствената си тежест.

Защо напуснаха? Тезата, че всяка нова група в парламента е значимо събитие, е много наивна. Почти колкото тезата за подмяна на вота. Ако у нас имаше поне едни 10% избиратели, които гласуват, защото са се обособили някакви осъзнати обществени интереси, то тогава нова група в парламента би означавала, че е възникнал нов обществен интерес, който се нуждае от политическо представителство. Нищо подобно нямаме на терена - НИЕ не само че не обяви нова политика, но въобще се отказа от претенции за участие дори и в правенето на старата. Зад НИЕ не стоят (корпоративни) интереси. А то и не може. Как да застанеш зад нещо, което си няма ни предница, ни задница?

Самоназоваването на новосформираното обединение е симптоматично - "ние" е лично местоимение. Именно защото си нямат собствено име. Нямат същност. Това не е частен проблем. Българските народни представители имат проблеми с идентичността, защото са разкъсвани от противоречието между същност и съществуване. Начинът на правене на политика у нас противоречи на самото политическо. Това произтича от заложеното в конституцията противоречие между цел и средство - осъществяването на структурните промени изисква малък екип, който да е самодостатъчен. Само тогава може да се доведе докрай политиката, която би еманципирала икономическите играчи от държавно-партийно покровителство. Без такава еманципация е невъзможен икономически просперитет.

Проблемът е в това, че тази политика все още няма референт в страната - няма нито една социална прослойка, която да привижда осъществяването на своя краткосрочен интерес в такава посока. Ето защо отговорната национална политика е обречена да бъде непопулярна, което означава, че тя по дефиниция клони към непрозрачност. Оттук се генерира и стремежът за всеобхватен политически контрол над медиите.

Независимо от това колко често и колко ентусиазирано крещим заклинанието "ние сме парламентарна република" инструментите за провеждане на структурна реформа са в ръцете на изпълнителната власт. Затова парламентът е изключително важен орган от второстепенно значение - функцията на парламента е само да легитимира решенията на изпълнителната власт. И това е така от десет години.

От гледна точка на целите на реформата силата на българското Народно събрание е в това, че то е слабо. Докато не се обособят групови социални интереси. Дотогава българските депутати ще продължават да се питат кои сме ние.



* Венелин Стойчев е политолог, работи в Политологичен център заедно с депутата от НДСВ Емил Кошлуков. Политологичен център организира групата експерти, които изготвиха Избирателен кодекс.
706
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД