По делата им ще ги познаете!
Затова нека видим какви са политическите интерференции от несполучилия напън за сформиране на нова парламентарна група.
Първо, в БСП има вегетиращи политици, които спешно се нуждаят от животоспасяваща глътка власт. Поведението на отцепниците от НИЕ направи тези политици още по-стръвни и още по-безскрупулни. Това от своя страна блокира действията на онези играчи в БСП, които виждат шанс за биографична реализация в една отворена, модерна лява организация. С други думи, НИЕ възпрепятства реформата в БСП и значително допринася за победата на консервативните сили в тази партия. Второ, виртуозите на партийноапаратните интриги в СДС получиха на тепсия нов аргумент в подкрепа на милитаризацията на партията. Това ще наклони везните и СДС няма да успее да се освободи от онзи тип партийна организационна структура, който (въз)произвежда корупция и който изяде главата на Костов.
Трето, излизането на петимата от ПГ на НДСВ стабилизира позициите на ръководството на групата най-малко поради две причини:
- този ход вече е изконсумиран и никой никога повече няма да го повтори. Защото би направил дубликат без стойност;
- излизането от групата няма да доведе до политически претенции, защото с акта на напускане отцепниците се отказаха от каквито и да е властови инструменти.
С други думи, фактът, че сравнително беззъби политици без каквито и да е властови претенции първи изиграха сценката "ние се отделяме", неутрализира опасността от действително обособяване на реални политически играчи. Борейки се с ръководството, НИЕ всъщност го закрепи да не падне под собствената си тежест.
Защо напуснаха? Тезата, че всяка нова група в парламента е значимо събитие, е много наивна. Почти колкото тезата за подмяна на вота. Ако у нас имаше поне едни 10% избиратели, които гласуват, защото са се обособили някакви осъзнати обществени интереси, то тогава нова група в парламента би означавала, че е възникнал нов обществен интерес, който се нуждае от политическо представителство. Нищо подобно нямаме на терена - НИЕ не само че не обяви нова политика, но въобще се отказа от претенции за участие дори и в правенето на старата. Зад НИЕ не стоят (корпоративни) интереси. А то и не може. Как да застанеш зад нещо, което си няма ни предница, ни задница?
Самоназоваването на новосформираното обединение е симптоматично - "ние" е лично местоимение. Именно защото си нямат собствено име. Нямат същност. Това не е частен проблем. Българските народни представители имат проблеми с идентичността, защото са разкъсвани от противоречието между същност и съществуване. Начинът на правене на политика у нас противоречи на самото политическо. Това произтича от заложеното в конституцията противоречие между цел и средство - осъществяването на структурните промени изисква малък екип, който да е самодостатъчен. Само тогава може да се доведе докрай политиката, която би еманципирала икономическите играчи от държавно-партийно покровителство. Без такава еманципация е невъзможен икономически просперитет.
Проблемът е в това, че тази политика все още няма референт в страната - няма нито една социална прослойка, която да привижда осъществяването на своя краткосрочен интерес в такава посока. Ето защо отговорната национална политика е обречена да бъде непопулярна, което означава, че тя по дефиниция клони към непрозрачност. Оттук се генерира и стремежът за всеобхватен политически контрол над медиите.
Независимо от това колко често и колко ентусиазирано крещим заклинанието "ние сме парламентарна република" инструментите за провеждане на структурна реформа са в ръцете на изпълнителната власт. Затова парламентът е изключително важен орган от второстепенно значение - функцията на парламента е само да легитимира решенията на изпълнителната власт. И това е така от десет години.
От гледна точка на целите на реформата силата на българското Народно събрание е в това, че то е слабо. Докато не се обособят групови социални интереси. Дотогава българските депутати ще продължават да се питат кои сме ние.
* Венелин Стойчев е политолог, работи в Политологичен център заедно с депутата от НДСВ Емил Кошлуков. Политологичен център организира групата експерти, които изготвиха Избирателен кодекс.
|
|