Отговор на тези въпроси търси ежегодният доклад на ЕК за данъчните реформи, предприемани от страните членки. В него България засега е почти незабележима по две основни причини - ниското ниво на дълга и ниският подоходен и корпоративен данък. Част от данните обаче дават сериозен повод за размисъл. Какво показва сравнението?
България и Румъния са страните в ЕС с най-нисък дял на приходи от данъци и осигуровки като процент от БВП. Като нови страни членки те са далеч от средното ниво на отчитани данъчни постъпления в съюза. Срещу по-ниските постъпления, включително от данъци, стоят и по-ниски общи разходи и дефицити. Страната ни е абсолютен лидер в ЕС и по тежест на косвените данъци в общия данъчен "микс". У нас данъците върху потреблението - ДДС и акцизи, формират 52% от общите данъчноосигурителни приходи - рекорд в ЕС, където средното ниво е 34%. Такива са данните за 2014 г., но картината не се е променяла през последните няколко години. В същото време отчитаме едни от най-ниските нива на облагане на печалби и доходи.
Пасивната данъчна политика на България след въвеждането на плоските ставки от 10% за личните и фирмените доходи през 2008 г. изпъква ярко на фона на сериозната динамика в ЕС по време на кризата. В синхрон с тази "неутралност" е и отказът от прилагане на намалени ставки по ДДС. Въвеждането на нови данъчни облекчения в България е рядкост на фона на редица преференции, приемани от страните в ЕС в опит да парират тежестта на кризата, и това е разбираемо - нивата на пряко облагане наистина са много ниски и в сравнителните анализи България е сред отличниците по дял на облагане на труда и капитала.
На този фон - отказ от диференциране на ДДС и поддържане на плоския данък, финансовото министерство и данъчната администрация непрекъснато търсят начини за допълнителни приходи в посока разширяване на облагаемата база, каквато е и европейската практика. Уви, в тази посока
през годините се редуваха екзотични предложения,
като данък лукс, данък градинка, данък колиба, а тази година - и промените за ДДС при фирмените стоки за лично ползване. Всички тези идеи бяха съпроводени с бурни скандали, плахите надежди за извънредни постъпления се изпариха и до съществени промени не се стигна.
Данъчната екзотика почти винаги измества на заден план сериозния разговор за слабите места в работата на приходните агенции. Изключително рядко се повдига и темата за промяна на философията на данъчната система, като тя обикновено се свързва с дежурното предложение на опозиционната БСП за връщане към прогресивно подоходно облагане. Финансовото министерство загадъчно мълчи. Но няколко дни министър Владислав Горанов предупреди, че ако продължаваме да трупаме дефицити и дългове, ще трябва да променим и данъците. За нужда от промяна на данъчната система заговори и лабораторията за оценка на риска на бившия премиер Иван Костов. В какъв контекст и с какви аргументи се поставя темата и доколко статистиката потвърждава опасенията?
Изготвяните годишни анализи от Европейската комисия за предприеманите от страните членки данъчни реформи дават еднозначен отговор на въпроса защо темата за по-резки данъчни промени у нас не се поставя остро. Страната ни продължава да е с ниско ниво на дълга и относително устойчиви публични финанси. При липса на сериозен риск пред устойчивостта на системата да се настоява за промяна на данъчна система, при това в посока вдигане на данъци, на пръв поглед звучи налудничаво.
Въпросът е докога нивото на дълга ще бъде поносимо
и от кой момент нататък неговото обслужване ще натежи прекомерно. Тоест докога бюджетът може да си позволи да трупа дефицити. Като критично за България ниво на дълга през годините различни макроикономисти сочат прага от 30% от БВП, към който България се доближава. Към 1 декември държавният дълг възлизаше на 27.2% от БВП.
Министър Горанов преди дни размаха тази тема като плашило пред енергийните лобита, които настояват бюджетът да поеме дълга на енергийния сектор. Но разговорът всъщност е по-широк и Горанов не дава знак да желае да го води в момента. На фона на постоянно генерираните дефицити и неуспешните опит за свиване на разходите и отказа от реформи вдигането на данъци може да се окаже единствена алтернатива. Тук прогресивното облагане не е единствената възможност - може да се вдига и самата ставка при плосък данък, както изтъкват отделни анализатори. Според финансовия министър това не може да се случи скоро и приходите ще са достатъчни, за да издържат разходите на държавата. Това твърдение засега остава оптимистично - висящо, неподкрепено с числа и анализ.
Според бившия премиер Иван Костов основният проблем е в сериозната тежест на непреките данъци у нас в общите данъчноосигурителни постъпления. Той смята, че приходите от ДДС и акцизи не са стабилна основа, върху която да се крепи данъчната система, защото са прекалено тясно обвързани с икономическия цикъл и не отчитат тенденции като застаряването на нацията. Ниските ставки на корпоративен и подоходен данък не успяха да стимулират инвестициите и потреблението, счита Костов. Според него трябва да се въведат прогресивни ставки и за бизнеса, и за гражданите и да се мисли евентуално за намаление на ДДС. За преминаване към прогресивно облагане през 2012 г. заговори и бившият финансов министър Симеон Дянков. БСП гледа на плоския данък през призмата за справедливостта на облагането и налагането на една и съща данъчна тежест и върху бедни, и върху богати.
Властта очевидно не желае да води този разговор, дори да опровергае подобни гласове. Няма особено желание да се анализира и събираемостта на съществуващите данъци. Ако България ще е пасивна в данъчните промени, трябва да се опита да постигне максималното при сегашните нива на налозите. А това не се случва, данъчната администрация не работи достатъчно добре. Това се изтъква и от Брюксел. Къде точно е София на фона на данъчните тенденции в ЕС?
МАКСИМАЛНИ СТАВКИ НА КОРПОРАТИВНИЯ ДАНЪК *
Държава | 2009 | 2015 |
България | 10 | 10 |
Гърция | 35 | 29 |
Испания | 30 | 28 |
Хърватска | 20 | 20 |
Кипър | 10 | 12,5 |
Латвия | 15 | 15 |
Литва | 20 | 15 |
Унгария | 21,3 | 20,6 |
Румъния | 16 | 16 |
Словения | 21 | 17 |
Словакия | 19 | 22 |
Великобритания | 28 | 20 |
Финландия | 26 | 20 |
МАКСИМАЛНИ СТАВКИ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА, %, *
Държава | 2009 | 2015 |
България | 10 | 10 |
Чехия | 15 | 22* |
Ирландия | 46 | 48 |
Испания | 43 | 46 |
Гърция | 40 | 48 |
Португалия | 42 | 56,5 |
Словения | 41 | 50 |
Румъния | 16 | 16 ** |
Словакия | 19 | 25 |
Eстония | 21 | 20*** |
Унгария | 40 | 16**** |
Латвия | 23 | 23***** |
Литва | 15 | 15% |
* Чехия прилага плосък данък от 15% плюс 7% солидарна добавка върху доходи, надхвърлящи 4 пъти средната заплата
** Румъния прилага плосък данък
*** Естония прилага плосък данък
**** Латвия прилага плосък данък
***** Унгария въвежда плосък данък от 16% през 2011 г.
Държави от ЕС с най-ниски/най-високи постъпления от данъци и осигуровки |
Структура на данъчните постъпления |
Европа търси начин да облекчи работещите и да насърчи растежа
Страната ни е една от общо три държави, увеличили данъчното бреме върху труда през 2015 г.
В последните 5 години в ЕС данъчните постъпления - и от преки, и от непреки данъци, се увеличават, за разлика от постъпленията от осигуровки, при които тенденцията е за намаление до нивата от 2011 г. След период на увеличаване на ставките на подоходния данък страните от ЕС се опитват да намалят тежестта върху облагането на труда и да го пренасочат към по-щадящи към растежа данъци. В опит да постигнат това през 2015 г. 9 държави са намалили общото ниво на облагане на труда чрез приемане на мерки към точно определени групи. България също попада в този списък заради въведеното данъчно облекчение за семейства с деца (право за приспадане на 200 лв. от данъчната основа). Хърватска и Великобритания са взели решение да намалят социалните осигуровки на млади работници с цел борба с младежката безработица, а Италия освобождава от осигуровки работодателите за период от 3 години, ако са наели млади работници през 2015 г. Към облекчаване на данъчната тежест върху труда са прибягнали и няколко държави с плосък данък, който в същността си натоварва с голяма тежест нискодоходните групи, се изтъква в доклада. Румъния е намалила от края на 2014 г. осигуровките с 5%, Латвия е намалила ставката на плоския данък от 24 на 23% от 2015 г., Унгария от 2016 г. облага доходите с 15%, вместо досегашните 16%.
На този фон България изпъква като една от малкото страни, предприела мерки и в обратна посока. Страната ни се сочи като една от общо три държави, увеличили данъчното бреме върху труда през 2015 г. заради взетите от парламента решения да отмени данъчното облекчение за хората с минимални заплати. Посочени са и отмененото намаление на данъка върху лихви от депозити, както и вдигането на минималния и максималния осигурителен доход. При тези данъчни отстъпления мнозинството изтъкна дежурната причина - наличието на плосък данък с ниска ставка и стремежът социалната политика да се реализира през разходната част на бюджета. И с отпадането на тези преференции обаче нивото на облагане на труда у нас остава ниско в сравнение с други страни от ЕС.
Стимули за инвестициите
След период на намаляване на ставките на корпоративния данък в ЕС от 2014 до 2015 г. е налице забавяне на тази динамика. Вместо корекции в нивата на облагане, държавите членки се стремят едновременно да стеснят данъчната основа с цел стимулиране на инвестициите и в същото време да ограничат максимално възможността за избягване на облагането.
Една от тенденциите е да се дават стимули за развойна дейност и за задържане на научния персонал. Такива мерки е предприела Швеция, която намали осигуровките, дължими от работодателите на научен персонал. Италия въведе данъчни отстъпки за наемане на висококвалифициран персонал в научна и развойна дейност.
Сред интересните промени, насочени към малкия и среден бизнес, е ревизираният данък върху доходите на микропредприятията в Румъния. За тях до 2016 г. се е прилагал 3% данък. Вече е в сила диференцирана ставка от 1 до 3% съобразно броя на наетите лица. 1% данък важи и за нови компании, чиито собственици не са имали акции в други компании.
България отново има извинение за отсъствието от списъците с нововъведени мерки по линия на облагането на фирмите - ниският корпоративен данък и наличните и в момента данъчни облекчения. В списъка с привилегии е пълното освобождаване от корпоративен данък за предприятия, работещи в общини с висока безработица, преотстъпването на корпоративен данък за предприятия, в които работят хора с увреждания, високият дял на признати разходи при земеделските производители, ускорена данъчна амортизация на активи, формирани при развойна дейност, и др.
Събирането на ДДС и сивата икономика са голямото предизвикателство
Брюксел не гледа с добро око на наличието на много намалени ставки и изключения от режима на прилагане на ДДС. Изобилието от различни ставки води до изкривявания в икономиката, оскъпява събирането на данъка и намалява общите постъпления от него, гласи позицията на Брюксел. Такова е виждането и в България. Сравнителните данни с останалите страни от ЕС показват, че въпреки дискомфорта да се работи с много и различни ставки, голяма част от държавите продължават да го правят. На фона на завишаване на общите ставки в периода на кризата част от държавите са въвели, на свой ред, и нови намалени ставки за отделни категории, с които донякъде да компенсират удара по потреблението.
Унгария въведе от 2015 г. намалена ставка от 5% ДДС, при обща от 27% при продажбата на добитък, овце и кози, както и за свинско месо. Литва удължи прилагането на намалената ставка за ДДС за жилищно отопление в размер на 9%, при стандартна ставка от 21%, до края на 2016 г. Португалия прилага намалена ставка на ДДС за ремонтите на велосипеди като част от стимулирането на зелената политика. Испания върна намалена ставка от 10% за декоративни цветя и растения и др., при стандартна от 21%. Има и решения в обратната посока. По данни на ОИСР от 2014 г., обхващащи 33 държави, най-масово ниски ставки на ДДС се прилагат при храните, следвани от вестниците, книгите и фармацевтичните продукти.
България прилага една-единствена намалена ставка - за услугите по настаняване. Като основен аргумент за по-ниското ДДС при туристическия сектор се сочи ключовата му роля в икономиката.
Въпреки липсата на голям брой изключения България има сериозен проблем със събирането на ДДС. Сравнителната статистика показва, че у нас отклонението от нивото на ДДС, което можеше да бъде събрано, ако нямаше намалена ставка за туристическия бранш, не е толкова голямо спрямо средното за ЕС. Т.е. не намалената ставка създава най-големия пробив в постъпленията. Когато обаче се отчита отклонението от потенциалното ДДС, ако всички транзакции се облагаха, данните за България са над средното ниво за ЕС. От това излиза, че и без намалени ставки данъчната администрация не успява да се справи със събирането на целия данък, а делът на сивия сектор е солиден.
Приспадането на ДДС при фирмени автомобили и възможността да се ползва данъчен кредит в разрез с правилата при ползване на автомобила за лични нужди се изтъква изрично като проблем на България в годишния доклад на ЕС. Страната ни изостава и по линия на обвързването на данъка върху автомобилите с нивото на замърсяване.
На този фон България изпъква като една от малкото страни, предприела мерки и в обратна посока. Страната ни се сочи като една от общо три държави, увеличили данъчното бреме върху труда през 2015 г. заради взетите от парламента решения да отмени данъчното облекчение за хората с минимални заплати. Посочени са и отмененото намаление на данъка върху лихви от депозити, както и вдигането на минималния и максималния осигурителен доход. При тези данъчни отстъпления мнозинството изтъкна дежурната причина - наличието на плосък данък с ниска ставка и стремежът социалната политика да се реализира през разходната част на бюджета. И с отпадането на тези преференции обаче нивото на облагане на труда у нас остава ниско в сравнение с други страни от ЕС.
Стимули за инвестициите
След период на намаляване на ставките на корпоративния данък в ЕС от 2014 до 2015 г. е налице забавяне на тази динамика. Вместо корекции в нивата на облагане, държавите членки се стремят едновременно да стеснят данъчната основа с цел стимулиране на инвестициите и в същото време да ограничат максимално възможността за избягване на облагането.
Една от тенденциите е да се дават стимули за развойна дейност и за задържане на научния персонал. Такива мерки е предприела Швеция, която намали осигуровките, дължими от работодателите на научен персонал. Италия въведе данъчни отстъпки за наемане на висококвалифициран персонал в научна и развойна дейност.
Сред интересните промени, насочени към малкия и среден бизнес, е ревизираният данък върху доходите на микропредприятията в Румъния. За тях до 2016 г. се е прилагал 3% данък. Вече е в сила диференцирана ставка от 1 до 3% съобразно броя на наетите лица. 1% данък важи и за нови компании, чиито собственици не са имали акции в други компании.
България отново има извинение за отсъствието от списъците с нововъведени мерки по линия на облагането на фирмите - ниският корпоративен данък и наличните и в момента данъчни облекчения. В списъка с привилегии е пълното освобождаване от корпоративен данък за предприятия, работещи в общини с висока безработица, преотстъпването на корпоративен данък за предприятия, в които работят хора с увреждания, високият дял на признати разходи при земеделските производители, ускорена данъчна амортизация на активи, формирани при развойна дейност, и др.
Събирането на ДДС и сивата икономика са голямото предизвикателство
Брюксел не гледа с добро око на наличието на много намалени ставки и изключения от режима на прилагане на ДДС. Изобилието от различни ставки води до изкривявания в икономиката, оскъпява събирането на данъка и намалява общите постъпления от него, гласи позицията на Брюксел. Такова е виждането и в България. Сравнителните данни с останалите страни от ЕС показват, че въпреки дискомфорта да се работи с много и различни ставки, голяма част от държавите продължават да го правят. На фона на завишаване на общите ставки в периода на кризата част от държавите са въвели, на свой ред, и нови намалени ставки за отделни категории, с които донякъде да компенсират удара по потреблението.
Унгария въведе от 2015 г. намалена ставка от 5% ДДС, при обща от 27% при продажбата на добитък, овце и кози, както и за свинско месо. Литва удължи прилагането на намалената ставка за ДДС за жилищно отопление в размер на 9%, при стандартна ставка от 21%, до края на 2016 г. Португалия прилага намалена ставка на ДДС за ремонтите на велосипеди като част от стимулирането на зелената политика. Испания върна намалена ставка от 10% за декоративни цветя и растения и др., при стандартна от 21%. Има и решения в обратната посока. По данни на ОИСР от 2014 г., обхващащи 33 държави, най-масово ниски ставки на ДДС се прилагат при храните, следвани от вестниците, книгите и фармацевтичните продукти.
България прилага една-единствена намалена ставка - за услугите по настаняване. Като основен аргумент за по-ниското ДДС при туристическия сектор се сочи ключовата му роля в икономиката.
Въпреки липсата на голям брой изключения България има сериозен проблем със събирането на ДДС. Сравнителната статистика показва, че у нас отклонението от нивото на ДДС, което можеше да бъде събрано, ако нямаше намалена ставка за туристическия бранш, не е толкова голямо спрямо средното за ЕС. Т.е. не намалената ставка създава най-големия пробив в постъпленията. Когато обаче се отчита отклонението от потенциалното ДДС, ако всички транзакции се облагаха, данните за България са над средното ниво за ЕС. От това излиза, че и без намалени ставки данъчната администрация не успява да се справи със събирането на целия данък, а делът на сивия сектор е солиден.
Приспадането на ДДС при фирмени автомобили и възможността да се ползва данъчен кредит в разрез с правилата при ползване на автомобила за лични нужди се изтъква изрично като проблем на България в годишния доклад на ЕС. Страната ни изостава и по линия на обвързването на данъка върху автомобилите с нивото на замърсяване.