Няма нужда да чакаме доклада от Брюксел, за да разберем докъде е стигнала реформата в правосъдието - тези дни катастофалните оценки преливат от медиите.

"Стига беззаконие в България!" е сред най-често повтаряните фрази под новината за смъртта на Тодор Йорданов във Враца. А също и под пуснатата в интернет петиция "Искаме доживотни присъди за убийците на осемнадесетгодишния Тодор", събрала близо 30 000 подписа за седмицата, в която сбиването с фатален край беше топ новина по всички големи телевизии и информационни сайтове. В отделеното за коментари място там може да се прочетат и доста призиви от типа: "Смърт за такива изроди!", "Смърт за тия негодници...", "За убийство - смъртна присъда!"

В тон с настроенията създателят на петицията се извинява: "Промених заглавието с доживотна присъда, защото за съжаление, така или иначе, смъртното наказание тук липсва". А един самотен глас в полза на "честния съд" след "нормално разследване" и "доказана вина" предизвиква такова нецензурно изригване сред останалите подписали, че вече е съвсем очевидно за всички: ето дотам е довела липсата на реформа в правосъдието. Дългогодишният дефицит на справедливост е предизвикал такова изкривяване на представи и понятия, че под "стига беззаконие" хората вече масово разбират те сами да започнат да раздават присъди. Да се надяваме, че скоро няма да поискат и да ги изпълняват по уличните стълбове. Все пак сме в Европа, в XXI век, пък и не сме преживели гражданска война между Юга и Северозапада.



Две на цената на една



По принцип дефицитът е нещо, което тук сме свикнали да търпим. Животът на няколко поколения българи мина в лавиране между липси: на достатъчно информация, на качествени обувки, на свободно пътуване, на червен пипер, на западни филми, на нормални заплати и още много други предмети и категории, за които един вестник не стига. Някои от тях вече се предлагат в изобилие, други все още ни ги пробутват във вид на ментета. Но дори в хаоса на несвършващия преход справедливостта не може да мине за обикновена стока, която можеш да намериш в супермаркета, опакована подходящо и с надпис "Промоция! Само днес вземете две на цената на една".

Обаче когато нещо не достига, винаги се намира кой да ти го предлага.

Телевизиите неведнъж са опитвали да компенсират неефикасните (и по презумпция) действия на полиция, следствие, прокуратура, разни ведомства. Зрителите все по-често ги възприемат като последна инстанция, като заместващ неработещите институции феномен. Факт е, че тв екипите понякога реагират по-скоростно и от "Бърза помощ" при сигнал за измама, лекарска грешка, имотен спор, авария, изсечени дървета, проблеми с "Топлофикация" или уличен протест срещу съдебно решение. Но тази тенденция има и неприятни странични ефекти - дори в новините



все по-малко се държи на баланса и на безпристрастността



Чувствата са с предимство, защото задържат вниманието. Емоционалните емисии може да са всякакви, но не и скучни. Възмущение, гняв, страх, състрадание - толкова е лесно да ги предизвикаш, като покажеш лицата на скърбящите и наранените, като им тикнеш микрофон да излеят насъбраното.

Разбираемо е, особено в сегашната ситуация на бясна конкуренция между така наречените конвенционални медии и другите, все по-многобройни източници на информации и манипулации. Но всичко си има граници. И когато репортерката на bTV от Враца убедено заяви: "Експертизата ще докаже, че биячите заслужават най-тежкото наказание", това би трябвало да подейства като сигнал, че нещата са стигнали твърде далеч. Със сигурност поне една крачка по-нататък, отвъд обичайното медийно нагнетяване на напрежението с описанията на "зверски пребито от мутри дете", което всъщност е 18-годишен младеж, излязъл от колата да се разбере по мъжки след свада с двама пешеходци.

Как е избухнал скандалът, кой и защо е извадил бокс, опитва ли се някой да крие доказателства и да лъже са все важни и трудни за изясняване детайли в създадената истерична атмосфера.

Жалко за момчето, каквото и да се е случило. Дали някога ще разберем какво точно е то? Съмнително е. "Правото" на уличния натиск не е по-добро от "правото" на парите по простата причина, че пак може да изкриви истината.



Черното винаги е на мода



Едно е сигурно - и след отшумяването на врачанската драма телевизиите ще продължат да ни информират напоително за убийства, побои, катастрофи, тайфуни, пожари, земетресения. Страстта към "черното" в новините по дългата скала от неприятното до ужасното е феномен, над който се замислят не само у нас. Наскоро медиите разпространиха резултатите от изследване, проведено в канадския университет МакГил, наричан и Северния Харвард. Двама учени решили да проверят искрени ли са читателите/зрителите, когато недоволстват от твърде много интриги и кръв в медиите и питат защо не се публикуват повече положителни новини. Участниците в проучването (които не били предупредени за какво се прави то) масово предпочели сюжети за корупция, лицемерие и други разновидности на "лошите" новини. Според изводите причината е в еволюционната нагласа да се търсят потенциални опасности за неутрализиране, но и в естествената "розова" настройка на средния читател, който реагира на "черното" като на необичайно и затова му обръща повече внимание.

У нас е логично да имаме и допълнителни причини да се присъединим към световните тенденции: преди 1989-а се научихме да бъдем скептични към информациите за икономически просперитет и политическо благополучие в социалистическата цъфнала градина на фона на катаклизмите в гнилия капитализъм. Като добавим и постоянното подозрение за недоразкрити корупционни сделки, белязало периода след 1989-а, ще стане още по-ясно защо тук на лишената от драматични нюанси новина се гледа като на нищо и половина.

И един поглед отвън: преди няколко години руският писател Анатолий Корольов ("Главата на Гогол") дойде за своя премиера у нас и остана много изненадан от два факта: че българките предпочитат да се обличат в черни дрехи и че новините у нас почти задължително започват с черна хроника. На изпроводяк възкликна: "Вижте колко други цветове има, светът е шарен, обичайте го! И спрете да си цапате стените с хартиени кръстове" .

Последното не го разбрах веднага, но постепенно се изясни, че става дума за некролозите. Тогава си дадох сметка, че са много и навсякъде. Повече и по-големи съм виждала само в Сицилия, където стигат размерите на плакат за театрална премиера и се четат с още по-голямо настървение.