Управителният съвет на БНБ предлага да отпаднат правото и задължението на централната банка да глобява лъжците, които злословят за банки. Сегашният чл. 152а от Закона за кредитните институции предвижда глоби за онзи, "който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея". Сложно, увъртяно, нищо чудно, че никой не е бил наказван досега по този член. За да отнесе някой глобата, трябва хем информацията да е невярна, хем някой да я "разпространява", но едновременно с това трябва да е "уронил" доброто име на банката или поне доверието към нея. Иди доказвай коя информация е невярна, какво и как е "уронила" на банката. Така че



управляващите БНБ са прави:



този текст не става за целта, която си поставя - да наказва лъжците, които вредят на банките, а и не е работа на централната банка да слухти кой лъже и кой разпространява лъжи, да дебне и да наказва вредителите. Но в БНБ са прави само докъдето стига тяхната ведомствена черга. Членът, който предлагат просто да отпадне, е единственият законов текст, който забранява да се разнасят лъжи и приема, че лъжите поначало вредят на юридически лица, каквито са банките. Извън този мъничък периметър, в който е наложена доста недъгава и ялова забрана, важи общото правило за



свобода и безотговорност за лъжите,



скрито зад великия принцип за свобода на словото, основа и гаранция за всяка форма на демокрация. Но свободата на словото не означава безотговорност. Напротив, всеки трябва да носи отговорност за действията и думите си, включително за чуждите думи, които повтаря, макар да съзнава, че вредят на одумания. Законът трябва да даде възможност на всеки засегнат от лъжи (ако предпочитате - от разпространяваната "невярна информация или обстоятелства") да ангажира отговорността на лъжеца и на онзи, който повтаря лъжите. Законодателят трябва да прецени, че има и лъжи, които могат да нанесат тежки вреди на цялата нация, да ги инкриминира и да възложи на държавата да ги преследва с всичките си многобройни органи. Безспорно



злословията за финансовата система са най-вредни,



защото целият гигантски градеж на финансовите институции, инструменти и пазари се издига върху рехавата почва на доверието. То лесно може да се разклати дори от случайни слухове и безобидни лъжи. А има ловки лъжци, които съчиняват съвсем правдоподобни лъжи с ясната цел да подкопаят доверието към избрана банка, фонд, към националната валута и към цялата финансова система. Най-често те имат съвсем пряк и користен интерес от вредите, които искат да причинят. В драстичните случаи става дума за откровен рекет (плати ми да спра да лъжа). Но цели клеветнически кампании се организират срещу конкуренти или с политически цели. Не толкова отдавна, в края на юни 2014 г., преживяхме мощна атака срещу банковата система. Само по чудо се отървахме само с една фалирала банка (КТБ). Пълния размер на вредите ще изчисляваме години наред. За да избегнем такива атаки и за да има държавата законно основание и средство да им противодейства, като падне наказанието по банковия закон, е редно



да се инкриминират лъжите за банките,



т.е. наказанията за разпространяване на лъжи да влязат в Наказателния кодекс. Но дали наказателното преследване трябва да се ограничи само до лъжите по адрес на банките? Логично е да се защити цялата финансова система, т.е. наказания да се налагат и за лъжи по адрес на паричния режим и стабилността на лева, на БНБ и банковата система като цяло, кредитните и финансовите институции, борсите, инвестиционните посредници и публичните дружества. Не ми е работа какви наказания трябва да се налагат, има достатъчно пеналисти, които разбират тази материя. Но неслучайно през 2014 г., в разгара на паниката, се обсъждаше разпространителите на лъжи да се лишават от свобода. И наистина, лавината лъжи срещу финансовата система може да причини повече вреди от престъпления, за които се лежи в затвора. Крайно време е законодателят да предостави на всички търговски дружества, не само на кредитните и финансовите институции, ефективен



механизъм за защита от лъжци



Макар и по-малко опасни и ограничени само до избраната жертва, лъжите по адрес на фирми също нанасят сериозни вреди на засегнатите. Лъжите, които увреждат търговци, трябва също да се забранят, разпространителите на лъжи да отговарят за причинените вреди, а засегнатият търговец трябва да може да съди лъжеца. Несправедливо е законът да гарантира правото да се разпространяват лъжи, без да се носи отговорност.