Нещо интересно се случва в управляващата коалиция. Големият партньор ГЕРБ е вдигнал ръце пред лицето и се пази като в бокса - удрят го по-малките партньори. Доскоро Бойко Борисов им разправяше, че ще имат кмет само ако лично пожелае ("Направих всичко възможно да спечелят в Плевен" - за РБ). Сега обаче те му казват: "Ще имаш правителство само ако ние искаме". Парадоксално е, че в тази ситуация най-малки проблеми му прави частта от РБ, която остана в управлението.

Най-напред да видим предисторията на процеса. Беше време, когато вътре в управляващата коалиция



управляваше една по-малка - ГЕРБ, АБВ



плюс ДПС и ББЦ, ако ПФ "се разсея". Бламирани по този начин бяха реформаторите. АБВ изпълняваше ключовата роля и обикновено тя спираше или гласуваше закони, за които ГЕРБ се снишаваше с цел съхранение на "реформаторския" профил. Не искате промяна в конституцията, спокойно, няма да има - АБВ е насреща; трябва да мине законът за НСО, никакви проблеми - АБВ е тук; антикорупционният закон на Кунева не е по вкуса на мнозина, ще помогне АБВ. Това бе ролята на "необходимия злодей" - Първанов обира критики и обществено възмущение, но не страда, защото 4-5-процентовият електорат на АБВ не се вълнува много-много от тези работи. Бившият президент винаги е показвал, че смята консумирането на власт като източник на нова политическа енергия, затова партията му с охота играеше тази игра.

Минаха местните избори, ГЕРБ спечели, сякаш всичко и завинаги. Христо Иванов обаче напусна, Радан Кънев сложи втори прът в колелото на РБ и цялата коалиция. Тя се разклати. Нарасна тежестта на АБВ в нея. И започнаха през ден атаки от Първанов: "Излизаме от коалицията, ако не...." - през декември заради бюджета; през януари заради неиздигнатата кандидатура на Ирина Бокова в ООН. Успоредно с това партията проведе цяло съвещание на тема "Оставаме ли в коалицията", а Румен Петков и Ивайло Калфин поне три пъти предупредиха: "Може да напуснем" - ту заради "неизпълнявани от ГЕРБ ангажименти", ту поради "лоша комуникация". Това не е просто добре отиграното Първаново схващане за консумиране на власт (естествено че след като РБ се разклати, ще си вдигне мизата като партньор), но и ресто, което търси за досегашната роля на "задължителния лош". Силен ли е Първанов? Да, с него са всички ония, които не искаха радикални съдебни промени.

Не мина много време и ПФ също се завъртя в управленския земетръс. Съпредседателят Валери Симеонов каза, че може да поиска вот на недоверие срещу кабинета, ако турска фирма обслужва обещаваните от Петър Москов пръстови отпечатъци в болниците. ПФ си има вътрешни проблеми (раздор НФСБ-ВМРО), а и напоследък като че ли изостана от общия стремеж на демонстриране на опозиционност - затова заплахата за вот на недоверие прилича на поза. Но е показателно, че Симеонов си позволи атака срещу Борисов и любимеца му Москов, каквато доскоро не можеше да направи.



Най-плътно до ГЕРБ тези дни е фракцията "РБ-управляващи"



Ето, оставката на Висшия съдебен съвет почти в тандем бе поискана от Меглена Кунева и Цветан Цветанов. Дали ще доживеем момент, в който цялата държава иска избори, а само Борисов, Кунева, Лукарски, Ненчев и Москов не щат?

Интересно е какво Борисов отговаря на всички тези ултиматуми. Досега не е влязъл в диалог пряко с Първанов и Симеонов, но контрира няколко пъти Кънев, което звучеше като делова добронамереност към всички: "Добрината ми не е безгранична", "Нали ако отидете на избори, после пак с мен ще трябва да се договаряте". Позата на "търпеливия добряк" бе изговорена най-добре от депутата Димитър Главчев - "заради бъдещето на държавата Бойко Борисов е готов да търпи всичко, което му се случва". Познаваме Борисов, ролята на жертва може да е само временна. Говори се неофициално, че премиерът се кани да отговори "подобаващо" на всички, които му гласят предсрочни избори заедно с президентските - като сам провокира такива през май (отиграно през 2013 г).; "вие се готвите за есента, ама я аз да видя можете ли сега".

Днешните процеси могат да бъдат обяснени с миналото. Веднага след парламентарния вот през 2014 г. Борисов постави АБВ като незаобиколим фактор в бъдещата коалиция - каза, че чрез Калфин се надявал да има връзка с "европейската левица". Радан Кънев пък настоя за включването ПФ



в противовес на "нереформаторските"



и "проруски" сили, олицетворявани от АБВ. Борисов със сигурност е имал страшно много причини да натъкми мнозинството такова, каквото го видяхме, но със сигурност не го е направил с оглед на издръжливост. Орел, рак, щука и двама-трима "злодеи" няма как дълго да мелят заедно.

Две са възможностите до края на календарната година - преформатиране на коалицията в средата на мандата, което вече някак започна и бе заложено в зародиша й; предсрочни избори. По-дълъг период никой не смее да прогнозира.