Очаквано в областите София-град, Пловдив и Пазарджик броят на болничните легла е доста по-висок от потребностите на населението. В тези области е вероятно след 1 април да се наложи закриване или сериозно преструктуриране на болници. Това сочи проектът на националната здравна карта, който трябва да бъде представен официално днес.

53 656 легла трябва да има в болниците в страната, за да се задоволят потребностите от медицинска помощ и здравни грижи у нас, сочат сметките на МЗ. Според картата наличните легла в България дори са по-малко - 50 956. Проблемът обаче е, че има излишък на легла за активно лечение, а недостигът е от такива за долекуване и продължително лечение - още 3500 такива легла са нужни у нас, за да се задоволят потребностите от продължителни грижи, например за пациенти с инсулти, след катастрофи, в терминален стадий. Най-много са излишните легла в хирургията, ортопедията, урологията, АГ, офталмологията.

В 20 области у нас леглата за активно лечение са в повече от необходимото и едва в 8 няма излишък - Видин, Русе, Варна, Добрич, Шумен, Ямбол, Бургас, Стара Загора. Като процент най-много легла над нужното има в област Пазарджик. Там при нужни 960 легла за активно лечение има 1465. Това е с 505, или близо 34.5% в повече. Странното е, че най-голям излишък има в областта на педиатрията - 137 легла. В тази специалност здравната каса не плаща особено високи цени на клиничните пътеки и мениджърите на болниците нямат стимул за разкриват точно педиатрични отделения. В повече са леглата за ортопедия и травматология - 74, хирургия - 64, вътрешни болести - 86. В Пазарджик има една държавна областна болница и 4 частни многопрофилни. Прави впечатление и ситуацията във Велинград - там има и общинска, и частна многопрофилна болница. Двете са със сходни функции, но общинската е с големи дългове.

От 1 април здравната каса ще финансира само леглата до определения от картата брой. Болниците, които не получат договори с НЗОК за съответните клинични пътеки, например в областта на хирургията, ще трябва или да закрият тези легла, или да ги преструктурират. Ако обаче лечебното заведение загуби прекалено много пътеки, то може изцяло да спре да работи. Според наредбата на МЗ, по която касата ще трябва да избира кой да финансира, предимство ще имат големи болници със спешни отделения, 24-часов прием и поемащи тежка патология, т.е. малките специализирани болници може да не получат договор.

В Пловдив излишъкът от легла за активно лечение е 12.5%, или от съществуващите 5511 в повече са 690. Най-много излишни легла има в хирургията - 182, ревматологията - 106, урологията - 102. В Пловдив има 1 държавна областна болница, две университетски, едната от които частна, 6 частни МБАЛ плюс още една в село Браниполе, която се занимава с АГ, онкология и хирургия. В града има и редица частни специализирани болници - офталмологична, гастроентерологична, УНГ, урологична, по вътрешни болести и 2 частни АГ болници. Съществуват още частна онкологична болница и общински онкодиспансер и две общински многопрофилни лечебници, едната от които е пред фалит.

В София са нужни общо 12 015 легла. Наличните са 11 815, но проблемът отново е с повечето легла за активно лечение - излишъкът е от цели 1089, макар че като процент това е 9.2%. В повече са леглата в областта на хирургията - 153, урологията - 122, гастроентерологията - 141, ортопедията - 213, офталмологията - 75. В столицата има общо 71 болници. Сред тях са 13 частни многопрофилни, като повечето са специализирани в хирургия, АГ, онкология, ортопедия. Има 5 общински болници, 2 от които АГ, 31 специализирани болници, 20 от тях - частни, 7 университетски болници.

С легла над нормата е и Кюстендил. Там излишни са 148 от общо 622 легла за активно лечение, или 24%. В областта има 3 болници - държавната МБАЛ в Кюстендил и общинска и частна многопрофилна болница в Дупница. Това значи, че една от двете болници в Дупница вероятно няма да оцелее.

В Сливен, Враца и Монтана в повече са съответно 179, 168 и 173 легла за активно лечение. В Шумен обаче трябва да се открият още 107 легла, във Варна - 100. В някои области излишъкът на легла е малък и не би трябвало да доведе до сериозни последици за болниците. В Хасково например в повече е само 1 легло, в Перник - 14, в София-област - 16.



ПРОГНОЗА

Националната здравна карта ще доведе до закриването на общински болници, каза пред БНР председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев. "Представете си скалпел, като инструмент, медицински. В ръцете на един хирург би могъл да извърши чудеса, в ръцете на един недобронамерен елемент би могъл да служи за смърт, да усмърти човек. Така че и в случая - ако здравната карта се използва като инструмент за закриване на лечебни заведения, тя се явява като един от финалните акорди на реквиема на общинското здравеопазването, т.е. на реквиема за една предизвестена смърт", заяви той.

До момента общинските болници са се справяли със ситуацията и са щели да продължат да се справят, ако през последната една година тотално не са се променили правилата на работа. "Всички дейности се качиха на второ и нагоре нива, при условие че досега винаги са се вършили на първо ниво. Нито патологията се е изменила, нито лекарите са оглупели - тия, които работят в общинската база - че да има нужда да вдигаме нивата. В това действие виждаме само насоченост към общинското здравеопазване с цел да му се създадат такива условия, на които то да не отговори", каза Тотев. НЗОК работи с болниците и спрямо т.нар. нива на компетентност, т.е. за да има договор по определена пътека, болницата трябва да има и съответното ниво със съответната апаратура и кадри.