Шест месеца делят Кристин Лагард, вероятно най-влиятелната жена в света, от края на първия й мандат на управляващ директор на Международен валутен фонд (МВФ). Докато говори за МВФ обаче, става ясно, че според нея работата й в институцията съвсем не върви към приключване. "Искам МВФ да стане по-гъвкав, да има възможност да насърчава развитието и да използва познанията, които имаме - те са огромни - а страните членки да имат достъп до тях", казва Лагард в интервю за "Нюзуик", което даде в кабинета си във Вашингтон. Времето, през което оглавява МВФ, тя описва като "влакче в увеселителен парк", но добавя: "Готова съм (за втори мандат), ако управителният съвет реши това". Бордът включва 24 директори, които избират управляващия директор на МВФ.

Много влиятелни личности искат Лагард да остане. През октомври британският финансов министър Джордж Озбърн обяви в "Туитър": "Радвам се, че мога да подкрепя Лагард за още един мандат начело на МВФ". Доста хора смятат, че Лагард помогна световната икономика да не се отклони от пътя в много труден период, а също така осигури по-активна роля на МВФ в инициативи, свързани с равенството между половете, общественото здраве и бежанската криза в Близкия изток, Африка и Европа. Според поддръжниците на Лагарад, ако тя поиска втори мандат, то светът ще бъде щастлив да й го даде.

Наскоро обаче Лагард получи нежелани новини от родния Париж, които могат



бързо да сринат надеждите й за втори мандат



начело на МВФ, да опетнят репутацията й и дори за една година тя да влезе в затвора. На 17 декември Съдът на републиката реши Лагард да бъде изправена пред Темида по обвинения в небрежност заради предполагаемото й участие във финансов скандал, който я преследва от 2011 г.

През септември главният прокурор на Франция Жан-Клод Марин препоръча съдът да снеме обвиненията срещу Лагард, но това не бе взето под внимание. Лагард отговори на молбите за коментар по случая чрез свой говорител: "Поискала съм от адвокатите си да обжалват това решение, което според мен е напълно неоснователно".

Обвиненията срещу Кристин Лагард са свързани с финансов скандал, придобил популярност във Франция като "Аферата Тапи". През 1993 г. френският бизнесмен Бернар Тапи продава мажоритарния си дял в "Адидас", за да може да влезе в правителството на бившия президент от Социалистическата партия Франсоа Митеран като министър на градското планиране. Тапи твърди, че държавната по това време банка "Креди Лионе" не се е справила с продажбата на акциите му и той я съди. Давността на спора изтече през 2007 г., когато Тапи смени политическите си убеждения и започна да подкрепя консервативния Никола Саркози. Той победи на президентските избори през 2007 г. социалистическия кандидат за поста Сеголен Роял.

Тогава Лагард, която беше финансов министър по времето на Саркози, одобряваше членовете на арбитражния съд, разследващ спора между Тапи и банката. Година по-късно тричленният арбитраж реши Тапи да получи обезщетение в размер на 435 млн. долара. Критиците обвиниха правителството на Саркози, че действа в полза на един от поддръжниците си, а апелативният съд започна разследване. На 3 декември м.г., след продължила години наред съдебна битка, Парижки апелативен съд нареди на Тапи да върне парите с лихвите.

Лагард



не е първият управляващ директор на МВФ, който има проблеми



със съдебните власти. Сънародникът й Доминик Строс-Кан беше принуден да се оттегли през 2011 г., след като камериерка го обвини, че я е изнасилил в Ню Йорк. (Адвокатите му постигнаха извънсъдебно споразумение, но без да се разкрива сумата, която той е платил). Предшественикът на Строс-Кан на поста испанецът Родриго Рато беше арестуван през април 2015 г., седем години след като напусна МВФ по обвинения в укриване на данъци и пране на пари. Случаят все още не е приключил.

Съдебните проблеми на Лагард не са единствената пречка пред втория й мандат. Влиятелните развиващи се икономики - страните от т.нар. БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка - смятат, че е време техен представител да оглави МВФ. (Много развиващи се икономики се противопоставят и на традицията американец винаги да е начело на Световната банка.)

Но и в Европа се увеличават противниците на Кристин Лагард. Гърция и съюзниците й критикуват МВФ за начините, които институцията избра за решаване на дълговата криза в страната. Според тях институцията не е трябвало да се намесва и че доста рано е разпространила препоръките, които са прекалено строги за обикновените гръцки граждани. В проучване, публикувано през 2013 г., МВФ признава, че е подценил ефекта, който препоръките му за драстични бюджетни съкращения ще имат върху гръцката икономика.

Развиващите се икономики и ставащите все по-популярни в Европа леви движения и партии възприемат Лагард като самотен представител на европейския елит, концентриран основно върху това



да запази доминиращата капиталистическа система



и да подкрепя богатите и влиятелните. Хората, които подкрепят Лагард, казват, че подобни твърдения създават изключително грешно впечатление за нея. Нечестно е да се твърди, че управляващият директор на МВФ не е направила всичко, което е могла, за да запази възможно най-стабилна глобалната икономика; капитализмът е доминиращ икономически модел в света, казват поддръжниците на Лагард, и нейната работа е да се увери, че работи възможно най-добре.

И това ще продължи, ако Лагард спечели втори мандат. Ако не остане начело на МВФ, институцията ще си намери нов, различен лидер. Зам.-ръководителят на МВФ Дейвид Липтън заяви през юли м.г., че ако Лагард се оттегли, то наследникът й вероятно няма да бъде европеец и че назначението на този човек ще бъде "определено на базата на заслуги".

Подходът, използван от Лагард за гръцката криза, предизвика критики и вътре в МВФ. Бившият член на управителния съвет на МВФ Пауло Нориега Батиста, който напусна през юни 2015 г., за да представлява Бразилия като вицепрезидент на новата Банка за развитие на БРИКС, смятана за алтернатива за управляваните от Запада МВФ и Световна банка, заяви пред "Нюзуик", че според него условията, наложени от МВФ на Гърция, са били прекалено строги. В знак на протест той се е въздържал при две от гласуванията, свързани с дълговата криза, по време на срещи на управителното тяло на МВФ, а веднъж е отказал да присъства на заседание.

Икономисти като Батиста имат и други критики към управлението на Лагард и те са насочени пряко към това коя е тя, а не толкова към работата й. "Тя е 11-ият пореден европеец начело на МВФ - остаряло е схващането, че постът е запазен за представител на Стария континент", казва Батиста. "Ако МВФ иска да бъде институция и в ХХI век, той се нуждае от истинска система, базирана на заслугите, без географски предпочитания. Не може този висок пост да продължава да е резервиран." Според Батиста представител на държава от БРИКС също може да оглави МВФ.

Критиците на Лагард обаче са на ясно, че



нямат достатъчно надмощие



След британския финансов министър и американският му колега Джак Лю изрази подкрепа за французойката. По време на мандата си Лагард установи добри отношения и с Китай. През 2011 г. тя назначи за зам. управляващ директор Чжу Мин, който е бивш зам.-ръководител на китайската Централна банка. Той е първият китаец, заел толкова високопоставен пост. Освен това в края на ноември МВФ добави китайския юан към американския долар, британската лира, еврото и японската йена в кошницата на резервните валути. Това е знак, че за МВФ юанът е силна и стабилна валута. Освен това Лагард намекна, че един ден МВФ може да премести централата си от Вашингтон в Пекин.