"Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз рабска люлка люлее?",

пита горчиво съвременниците си Христо Ботев в стихотворението си "Елегия", публикувано във в. "Свобода" на 8 август 1870 г. Той не е бил историк, макар и да е сътворил славна част от българската история, затова може да му се прости, че като поет е възприемал за "рабство" османското владичество по българските земи.

73 години по-късно поетът партизанин Христо Кърпачев пише в стихотворението си "Чавдарци" следното:

"Земята на Ботев и Левски

отново е робска земя."

Излиза, че според него робство е имало по българските земи както при османското владичество, така и "отново" след Освобождението. Тук поетическата емоция можем да обясним и с комунистическа пропаганда, която впрочем не е била чужда на Христо Ботев, като се имат предвид възхитата му от Парижката комуна и социалният му гняв в същата "Елегия".

С хладен поглед към историята можем да кажем, че думата "робство" е по-скоро политически етикет, лепен емоционално на социални системи като турския феодализъм и българския капитализъм, отдалечени на столетия и хилядолетия от робовладелския строй. Точно това ни казват в "Отворено писмо" група историци от БАН и СУ "Св. Кл. Охридски", пратено в края на януари до Министерството на образованието и науката и до Комисията по образование и наука в Народното събрание. "Изразът "турско робство", създаден от идеолозите на българското национално движение през XIX век, е част от инструментариума за мобилизиране на българите в борбата им за политическо самоопределение и еманципация от османска власт... Това емоционално определение се подема веднага след Освобождението от литературата (...) и се запазва в учебниците по българска история чак до края на 70-те години на ХХ век", пишат историците. Те настояват, че терминът "османско владичество" (...) е и международно утвърденият научен термин за обозначаване на режима, при който са живели всички подвластни на Османската империя народи".

Позоваването на "международен" аргумент би трябвало да сложи точка на всякакви спорове, но точно тук днешните историци залагат динена кора на следващите поколения техни колеги, защото според международни изследвания



робството не е далечна отживелица, а има и съвременни измерения



Не случайно главните международни документи, които след Втората световна война защитават основните човешки права, съдържат отделни клаузи, забраняващи робството. Такъв е чл. 4 от Всеобщата декларация за правата на човека ("Никой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество: робството и търговията с роби са забранени във всичките им форми"). В Европейската конвенция за правата на човека също чл. 4 е посветен на забрана на робството, но в по-разширен вариант ("1. Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение. 2. Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд."). Там се добавя и трета алинея, която посочва като изключения трудовата повинност на войниците и затворниците. Почти същото пише и в чл. 8 на Международния пакт за гражданските и политическите права.

Но както става и с другите престъпления, самата им забрана не ги отменя. Робството съществува и



дори се водят съдебни дела за заробване



Според статистиката на Европейския съд за правата на човека от 1959 до 2015 г. са произнесени 6 присъди за нарушаване на чл. 4 ("Заробване"), от които 2 са срещу Франция и по една срещу Великобритания, Гърция, Кипър и Русия. Всичките са не заради въвеждане от държавите на робовладелски практики, а заради липса на наказателни действия срещу такива практики, прилагани от частни лица. Тази година Гърция увеличи статистиката си с още една присъда, произнесена на 21 януари заради заробване на нигерийска проститутка в Атина и бездействие на властите, което ще струва на държавата 12 000 евро обезщетение плюс 3000 евро за съдебни разноски. Очаква се скоро още една присъда срещу Гърция заради безнаказано заробване на 42-ма работници от Бангладеш, принуждавани да се трудят почти без пари в ягодови градини в село Неа Манолада на полуостров Пелопонес и пребивани от надзирателите си при протести.

Присъдите по чл. 4 ("Заробване") са най-редките в практиката на съда в Страсбург, но това не означава, че явлението е рядко. В света има около 30 милиона роби, твърди австралийската Фондация за свободно движение (Walk Free Foundation), която прави от две години ежегодни статистики в сътрудничество с международни правозащитни организации, изследователски институти и отделни учени. Последният й доклад, който се отнася за 2014 г., трябва да бъде прочетен от българските историци, които се докачат на тема "робство". Може ли да се говори за робство в днешната демократична Европа и ако го има,



коя е най-робската държава на континента



Правилният отговор е България. Поне така сочи класацията на австралийската фондация, която е толкова далеч от политическите страсти в нашата страна, че няма как да бъде заподозряна в натъкмяване на статистиката. Българите, които се обявиха срещу отхвърлянето на "ненаучния" термин "турско робство", станаха прицел на всякакви нападки, че са черногледци, нихилисти, че не могат без оковите си и затова си искат "робството". А събраните данни са следните: 27 600 българи в страната или зад границите й са заробени - най-много са сексробините, но има и оплетени в мрежите на трафиканти на евтина работна ръка. Те съставляват 0.38% от населението (ако се смята, че то е 7 265 115 души). Турция се представя значително по-добре и е на 15-о място (0.248% от населението). Разбира се, в абсолютни числа там има повече заробени хора, дори може да се каже - най-много заробени хора в Европа (185 500 души), но при население 74 932 641 души относителната им тежест е по-малка. Интересно е, че Косово, където вилнее албанската мафия, заробваща хора дори заради търговия с органите им, резултатът е същият като в Турция (0.248%). Общо в Европа работят от 400 хиляди до 1 млн. роби. Най-разпространено е сексуалното робство. Подобно е положението и в САЩ.



Определение за съвременно робство



има в Конвенцията "За робството", приета през 1926 г. от Обществото на народите (предшественика на ООН). В нея се казва, че:

- под робство се разбира положението или състоянието на лица, по отношение на които се осъществяват някои или всички пълномощия, присъщи на правата на собственост;

- под търговия с роби се разбира всички действия, свързани със залавяне и придобиване на което и да е лице или разпореждане с него с цел превръщането му в роб; всички действия, свързани с придобиване на роба с цел неговата продажба или размяна; всички действия за продажба или размяна на лице, придобито с тази цел, и въобще всяко действие за търговия или превоз на роби.

Смята се, че принудителният труд се различава по следните белези:

- контрол чрез насилие или заплахи;

- човек се намира на определено място и се занимава с определена работа не по своя воля и е лишен от физическа възможност да измени положението по свое желание;

- за работата си не получава никаква заплата или получава минимален доход.

Схемата за заробване е почти банализирана: на заробения се отнемат личните документи (става притежание на поробителя си), ограничава се свободата му на движение, подлага се на физически и душевен тормоз, принуждава се да работи за мизерни пари или съвсем безплатно. Положението му се усложнява и от факта, че пребивава в някоя страна незаконно и се страхува да се обърне към властите, за да не бъде задържан и експулсиран.



Типичен случай с "българката Ива"



бе описан в доклад от 20 март 2014 г. пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от португалския християндемократ Жозе Мендеш Бота. Тя разказва: "Моята история е за лековерие към лоши хора. От две години имах приятел в България, който ми каза, че мога да намеря добра работа в Холандия. Семейството ми е бедно. Нямах работа. Бях на 16 години. Съгласих се. Повярвах му. Когато пристигнах в Холандия, бях посрещната от двама мъже, а не от жена, както ми бе казано. Те ме заведоха на неизвестно място, изнасилиха ме, взеха ми паспорта. Сводник ми бе приготвил документи за работа. Принудиха ме да проституирам, като ме заплашиха, че ще избият семейството ми, ако откажа. Така започнах да работя. Исках да напусна, но не можех. Те ми бяха направили снимки с клиенти и казваха, че ще ги покажат на родителите ми. Това продължи пет години."

Съвременните робовладелци понякога са доста изобретателни и се възползват от невежеството на жертвите си. Така например нигерийката, която осъди миналия месец Гърция в Страсбург, била отведена от сводника си при "магьосник". Той я "омагьосал" и щял да развали "магията", когато тя издължи на сводника си 40 000 евро.

Въпреки че при стриктно прилагане на закона е трудно да бъде осъден някой за заробване, защото официално не притежава хора като своя собственост, жестоката им експлоатация, стигаща до криминална принуда, е



фактическо социално заробване



И тук не става дума за марксисткото определение на пролетариата като роб на труда, който няма какво да загуби освен оковите си, а за действително погазване на елементарни човешки права. За да се избегне идеологически спор, може да се цитира родоначалникът на българската социална психология Иван Хаджийски, който също не приема като научно издържан термина "петвековно тъмно турско робство", но добавя в студията си "Психология на Априлското въстание" следното: "Освободителните борби бяха борби за премахване на феодализма у нас, за премахване на националното робство, а за някои въстанически среди - и борби за премахване на социалното робство."