Тази хубава дума "владичество", дошла така на място за историците ни с модифицираната си рязкост спрямо стряскащото "робство", а и с архаичния си колорит, ми е по-интересна с настоящите и бъдещите си приложения, не с миналите. Сравнително наскоро чешкият президент Милош Земан заяви в интервю пред едно радио, че целта на т. нар. "Братя мюсюлмани" е "владичеството над целия свят", а не друго. Това той бил научил както при посещение в ОАЕ, така и от външния министър на Мароко, при гостуването на последния в Чехия. Министърът лично му го казал в прав текст. Земан смята, че бежанските потоци



са целенасочени и неслучайни



и имат организатори и стратегия. Теза, която веднага побързаха да опровергаят много други политици, вкл. чешки. Те посъветваха Земан да говори със самите бежанци, а не с министри и емири. Дали мисълта на Земан има връзка с онзиденшните нападения на чешки скинхедс над общежитие за бежанци в Прага не зная, но става доста масова в Европа, това е факт.

Не подсещам за въпросната теза, за да я подкрепям или опровергавам. Моето лично мнение е, че потоците бежанци носят отчасти организиран, но повече спонтанен и стихиен характер. И че повечето конкретни страдалци не ги води мечтата за световно владичество, а мечтата за по-благ или поне мирен живот. Само че това не променя обстоятелството, че мечтата за световно владичество е идейно присъща на споделящите всички големи религии и идеологии, както и на могъщите национални и многонационални държави. Тоест бежанците мръзнат и загиват по пътищата към обетована Европа съвсем не заради своето скорошно владичество над света, но владичеството над света е било и е естествена, иманентна цел на изповядващите исляма, християнството, комунизма, националсоциализма - па може и по-парадоксални вери като вярата в триумфа на либералния пазар, например. Ще поясня.



Да се стремиш към владичество над света,



както и към владичество над своето село, племе, държава е естествен стремеж, идващ още от стадната природа на приматите. Да се стремиш към разпространение на това владичество над чужди села, племена и държави също е естествен стремеж, проследим през цялата човешка история. Александър Македонски, Чингиз хан, дори Хитлер, са обяснявали този стремеж както с теории за превъзходство на своя народ и раса, така и с презумпцията, че светът става по-подреден и безопасен, когато се управлява от едно място, заето от най-добрите - тоест от тях. Днешният свят, омалял и достигнал немислими преди няколко столетия степени на интегрираност и глобализация, изглежда напълно узрял за "единно владичество" с детайлната си обозримост.

Само че това не се случва. Напротив - свидетели сме на явно и скрито противодействие срещу подобен процес, чиито прояви са многобройните конфликти от социален, националистически и религиозен характер по света. Ако днес зададем въпроса кой владее света или кой има претенции да го владее, ще наброим десетина отговора от типа на - страните от Атлантическия пакт, водени от САЩ; наднационалните корпорации; светът на исляма; Русия; Китай; тайните общества; Ватиканът с могъщата си мрежа; Сатаната; и още няколко подобни - сериозни и не толкова сериозни обозначения. Сили от много разнороден характер, както виждаме, с действителна или мнима, дори митична мощ, но всички те асоцииращи се в масовото съзнание като потентни за световно владичество лейбъли.

С това писание преследвам целта да обърна внимание върху тази неизбродна всъщност тема, което мисля, че сторих, но се надявам и да фиксирам част от вниманието



върху един странен детайл



Споделям го. Светът вероятно в близко или по-далечно бъдеще действително ще бъде ръководен все по-интегрирано. Силно е изкушението на много негови части като основа на тази власт да послужат достатъчно единни, обединени по национален, етнически, дори расов принцип маси. Е - аз твърдя, че това може да стане само скрито. Всеки открито прокламиран национализъм, колкото и могъща страна да му е носител, ще поражда автоматично силни противодействия. Тоест този, който ще строи бъдещата единна световна власт, ще седи върху идеологически трон, изработен неизбежно от универсална, наднационална, надрасова арматура. Това може да е религия, може да е някакъв вид нова комунистическа доктрина, може да е конструкция с либерално-демократичен вътък и вяра в свободния пазар като в благ и вездесъщ идол на бъдещето. Но ще крие националното от официалните си катехизиси. Това не значи, че то ще престане да съществува или че няма да бъде реалното ядро на такова бъдещо владичество.

Казано с други думи - една раса или една нация, или едно племе ще господства над света тогава, когато успешно внушава на останалите, че не господства, а просто дава на света най-верния модел. От добро сърце, безвъзмездно.