"Да се характеризира робското тегло на българския народ под османска власт!, Да се изтъкне, че всеки поробен народ има право да се бори за своята свобода!, Да се възбуди чувство на национална гордост!" Напътствията са от Ръководство за учителя по родинознание през 1981 г. Ясно е - "робство", "тъмно потисничество", "гнет", "ангария", "кръвен данък", "еничари", "Русия освободителка" са ключовите понятия в този период.

По-долу ще се опитаме да сравним имат ли промяна учебниците по история след това, каква, в какво направление по отношение на "робството" и "владичеството". Но най-напред трябва да се направят няколко уточнения. Първо, цялостен анализ какво са учели през годините децата не може да се направи, защото една и съща тема се разглежда многократно в различните класове (дообогатява се). Второ, в годините на демокрацията се рояха



много учебници по един и същ предмет,



няма как съдържанието им да се обобщи. За база на настоящото сравнение е взето изучаването в два класа - трети и пети, през три периода: веднага след 1989 г., в средата на миналото десетилетие и сега.

Преди да започнем, пак важно уточнение - в трети клас, когато е първият досег на децата с Османската империя, най-ползваните учебници в годините на прехода ("Родинознание", после "Човекът и обществото") са все дело на Мария Радева (тя или колектив). Радева е автор на десетки трудове и винаги в тях или на лекции пред студенти е защитавала тезата "да се възпитават толерантни личности, а не фанатици и терористи". Това тя казва и през 2014 г. пред сайта Клуб Z. Т. е. ясна е линията на Радева. Но понеже е професор по методика на историята, често си навлича критики на колеги - фокусира се не върху историята, а върху методиката; върху възпитанието, а не върху фактите.

И така, предметът е "Родинознание", издателство "Просвета", годината 1992-ра, автор Радева и колектив. Акцентът на османските времена е урокът "Запазване на българския народ". Четем: "Християните не участвали в управлението на държавата, плащали повече данъци". "Те нямат право да строят високи черкви, да носят пъстри дрехи". Застъпено е "съжителството": "Не бил лек животът и на много мюсюлмани. В българските градове и села те живеели заедно с християните. През столетия на съвместен живот усвоили общи обичаи на труда, в семейния живот". Много любопитен е урокът "Свободна България". В него се разказва за Руско-турската война през 1877-1878 г., но дума няма, че е победила Русия. На следващата страница "Празници в Република България" все пак се загатва, че Турция е загубила... Използван е и терминът "робство".

През 2004 г. предметът вече е "Човекът и обществото". Урокът "Запазване на българския народ" е заменен с по-неутралното "Българите през ХV-ХVII век". Четем за Османската империя: "Огромната държава била мозайка от езици и вери. Обществото се разделяло на две големи групи: елит и рая." Помнете - рая. В този учебник интересното е, че "немюсюлманите имали право да изповядват вярата си", т.е. паднало е уточнението, че не са могли да вдигат високи църкви.



Вече не се споменава, че не могат да носят пъстри дрехи,



а че имат право на собствено облекло. Описани са и несгоди и безправност, като е изведено съждението "Това накърнявало човешкото достойнство".

След 10 и повече години, т. е. днес, децата учат почти по същия учебник, в който има малки, но съществени разлики. Османската империя си е все така "мозайка", но вече не се дели на елит и рая. Думичката "рая" отпада от специалните термини, няма я. Четем, че "хората от всички вероизповедания плащат данъци", липсва информацията от 1992 г., че християните плащат повече. Няма го и изречението за накърненото човешко достойнство от 2004 г. "Съжителството" е разширено, като българите "говорили родния си език, пазели обичаите, празнували християнски празници, пеели песни", не се споменава никой да им пречи. Казусът с Русия върви положително за нея - в настоящия учебник е записана като победителка.

Накратко - в най-масовия учебник за 3-ти клас след 1989 г. "раята" изчезва, християните от най-големи данъкоплатци се превръщат просто в данъкоплатци, от "забраната за високи църкви" остава само, че имат право на църкви. Българинът е все по-фриволно облечен. Изчистена е и патетиката за "накърнено достойнство", общо взето, никой не го е нарушавал.

Вече сме в 5-и клас, 1994 г., предметът е "История", автори Вера Мутафчиева и Райна Гаврилова, изд. "Просвета". Заглавие на урок: "Българите в империята на султана". Специална точка: "Унижението на народа ни". На другата страница след уточнението, че едва ли османците са потурчвали целенасочено, следва ужасяваща картина: "Знае се, че в империята съществувало и робство, и пазари на роби. (...) Ако робинята роди дете, то ставало роб. (...) Пред всекиго от тях обаче имало изход: ако приеме исляма, получавал свобода. Съвсем немалко роби сами се стремели към това, за да бъдат освободени. (....) Невъзможно е да пресметнем числото на християните, които се помюсюлманчили, за да избегнат най-страшната участ: робство или смъртно наказание. Чудно е друго: че имало множество роби или осъдени, които предпочитали доживотна мъка или смърт, вместо да се освободят.



Длъжни сме да почитаме паметта



на тези безименни мъченици". И още: "Понякога вярващите мюсюлмани от някой град не можели да се примирят, че сред християните, техните съграждани, се издигнал изкусен занаятчия, успяващ търговец или просто хубавец. Тогава те го нападали, връзвали и отвеждали пред кадията, за да го потурчат насила. Но се случвало новият мюсюлманин на излизане от там да се отрече от чуждата вяра. Това "правоверните" не прощавали - веднага го убивали с камъни или изгаряли жив".

През 2006 г. картината е по-различна. Издателството е "Анубис", автор отново е Вера Мутафчиева. От урока за българите в империята липсва точката "Унижението на народа ни". Урокът "Българите в султановата държава" има нов увод - вместо с несгодите в Османската империя разказът почва с разширена географски мъка: "От XV до XVII век за мирния работен човек никъде из Европа не било леко". За робските пазари, насилваните християни, помюсюлманчването е разказано по-сбито. Липсват убийствата с камъни и изгарянето. Няма го и призивът да почитаме паметта на мъчениците. Използвано е и равнозначно противопоставяне: "Султановите закони наричали християнина гяур, българинът отвръщал със същото на господарите си, като ги наричал поганци".

В днешния учебник по история ("Просвета", Райна Гаврилова и колектив) е разказано подробно за помюсюлманчването, еничарите, християнската вяра като опора, съпротивата, въстанията... макар и не така въздействащо като Мутафчиева през 1994 г. И още една съществена разлика - имаме нов урок на име "Мозайката от общности в българските земи". В него четем за съжителство, общуване, обща немотия, разговори на чаршията, "взаимно уважение на религиозните празници". И верски конфликти "нерядко".



Общата тенденция през тези години



е да отпада не само думичката "робство", но и "владичество". Върви се към все по-неутрална форма - "османска власт", "османска държава".

Още по-важни от учебниците са ръководствата за учители, т.е. какво да втълпяват на децата, на какво да акцентират, кое е важното. Ето ключовите думи: 1981 г. - "героизъм", "национално самочувствие"; 2004 г. - "съжителство на различни етнически и религиозни общности", "мултикултурна среда на живота през XIX и XX l век", "стилумиране на "емпатията" (приемане на различните). За 2016 г. дебатът е сега.