Когато Хамбург бил окупиран от французите и техни войници попитали Шопенхауер кой е (в смисъл на легитимация), философът им отговорил: "Цял живот си задавам този въпрос." Историята разказва доктор Ефрем Ефремов - понастоящем медиен съветник на правосъдния министър Антон Станков и негов неизменен спътник в публичните изяви.

А иначе - човек с богато минало. В смисъл на родословие.



Аз съм от тежък македонски род,



започва Ефрем повествованието за предците си. Родата, оказва се, освен войводи е дала и двама академици с еднакви имена - прадядото на нашия герой Ефрем Каранов и баща му Ефрем Каранфилов.

Академик Каранов е родом от Кратово, Македонско. Учи в Цариград и Одеса, след това учителства в Щип, а през 1878 г. се мести в Кюстендил и основава читалището. Другарува с Гоце Делчев, Яне Сандански, Пейо Яворов, крие оръжие на войводите, а по-късно оглавява Вътрешната македоно-одринска революционна организация в града. Става един от символите на Кюстендил, целият град му викал "дядо Ефрем".

Академичната титла получава заради голямата си научна дейност в областта на фолклора - събира народни песни, старобългарски книги, историко-географски описания.

С тях доказва българския произход на живущите в Северна Македония в отговор на активната сръбска пропаганда в този край.

Синът на академика - Радивой Каранов - пък се включва в борбите в царството и през 1925 г. е убит заедно с Гео Милев. При ареста Радивой носи в джоба си порцеланова кукличка, купена в този ден за дъщеря му Зорка. Когато намират общия гроб, разпознават труповете по стъкленото око на Гео Милев и порцелановата кукла на Радивой Каранов.

Впоследствие сестрата на Радивой - Недка, се омъжва за юриста Спиро Каранфилов. А той



изкарал целия си живот като мирови съдия



по Бобошево, Кюстендил и Горна Джумая, сегашен Благоевград. Съдията Каранфилов също бил изкушен от македонските въпроси и, макар пасивно, участвал в освободителното движение.

След смъртта на Спиро Каранфилов през 1934 г. семейството на практика останало без препитание. Но късметът се усмихнал на сина - бъдещия академик Ефрем Каранфилов. При едно от посещенията си в Кюстендил премиерът Кимон Георгиев разбрал за тежкото положение на близките на академик Каранов и рекъл: "Цветът на нацията трябва да е във военното училище." Така Ефрем Каранфилов става военен възпитаник, а впоследствие признава, че никога няма да забрави как един министър-председател намерил време и възможност да помогне на един сирак.

Във военното училище наистина е събран интелектуален елит - преподавател по френски е Стоян Загорчинов, по български - Стефан Илчев, един от най-добрите езиковеди, по живопис - Кирил Цонев, капелмайстор е Филип Кутев. Поручик Ефрем Каранфилов започва кариерата си в 13-и Рилски пехотен полк и там започва да пише. През 1938 г. изпраща в списанието на Димитър Михалчев "Философски преглед" рецензия за книга на Иван Хаджийски, тя е публикувана. Оттогава активно сътрудничи на списанието. През 1940 г. го изтеглят в София в Школата за запасни офицери, което



на практика го спасява от репресии след 9 септември



Защото 13-и Рилски пехотен полк по-късно е използван за акции срещу партизани.

През 1943 г. предлагат на поручика да отиде в генералщабна академия в Берлин или да учи право. Избира правото, но почти не е работил като юрист - за кратко бил военен прокурор и обвинил само един човек за кражба на лекарства от армията. На 11 септември 1944 г. се включил в бригадата "Гоце Делчев", тръгнала да освобождава Македония. Спира я Бирюзов - не искал да се карат със съюзниците.

След излизането на книгата "Българи", сред чиито герои са Яне Сандански и Гоце Делчев, сръбската преса заклеймява Каранфилов като "македонскийо ренегат".

По-късно академикът води тежка полемика и заради друга книга - "Най-българското време", посветена на Захари Стоянов. Акад. Топенчаров напада Каранфилов, твърдейки, че най-българското време е само времето на социализма. Та препатилият безпартиен Ефрем Каранфилов на свой ред пазел дисидентите - доколкото можел, разказва синът му. Така в "Литературен фронт" известно време работил Кеворк Кеворкян. В литературния институт пък са приютени Елка Констатинтинова, Йордан Василев, Александър Йорданов и др.

Интелектуалка и от бунтарски род е и майката на Ефрем Ефремов - писателката Лада Галина. Нейните предци са от Котел и Мелник, давали пари за Илинденското въстание и участвали в македонските борби. Самата Лада пък, запалена испанистка, случила



да се озове в Чили тъкмо по време на хунтата



и по чудо се измъкнала от страната.

А от 1996 г. е в САЩ, понеже решила да промени живота си. Заминала с туристическа виза за Бирмингам, щата Алабама, половин година работила, каквото падне, а след това получила зелена карта от специална комисия в Тексас. Тази комисия позволява на чужденци да останат да живеят в страната само ако са доказано известни личности в родината си.

Със зелената карта Галина започва работа във верига книжарници в Алабама, оттам фирмата я изтегля във Вашингтон. Сега освен консултант в книжарницата писателката е и преподавател по български в училището "Св.Климент Охридски" към посолството ни в САЩ.



Ефрем Ефремов пък избрал да е спортен журналист,



макар че е завършил българска филология. По две причини - за да избяга от името на баща си, сиреч да постигне нещо сам. И защото спортната журналистика е "далеч от всякаква политика и е най-деполитизирана". Признава обаче, че няколко пъти се наложило да се позове на акад. Каранфилов - например когато му предложили да влезе в БКП.

Върху спортните предпочитания на Ефрем повлияла и махалата - той живее в стара кооперация близо до Орлов мост и повечето му приятели се оказали спортисти.

Та потомъкът на войводи и интелектуалци започнал кариерата си във в. "Старт". От 1990 г. е преподавател в журналистическия факултет на СУ по спортна журналистика, редактиране и типология на списанието. Автор е на единствения в Източна Европа учебник по спортна журналистика.

Ефрем твърди, че много обича студентите си и вижда бъдещето си само във факултета. Сред обучаваните от Ефрем е и сегашната пресшефка на кабинета Цветелина Узунова.

Иначе изповядва "негативен скептицизъм" спрямо всяко управление и не вярва на идеи, още по-малко на идеологии, а на хора. Няма никакво намерение да членува в партии.

Има обаче една голяма страст - ЦСКА. "ЦСКА е религия", човек никога не изневерява на любимия си отбор, твърди Ефрем. Затова е и член на "Кръг за ЦСКА" заедно с Иван Гарелов, Андрей Райчев, Светла Петрова, Велко Кънев и много други интелектуалци.

От спорта е и



приятелството му с правосъдния министър Антон Станков



Като съдия министърът бил член на дисциплинарната комисия на БФС и на правната комисия на БОК.

Плутарх казва, че хората се сприятеляват по пороците, не по достойнствата, при мен е обратното - събирам се с приятелите си по достойнствата, обяснява Ефрем. Така станало и със Станков - сближили се, защото усетили духовно сходство.

Ефрем, впрочем, е първото попълнение в екипа на правосъдното министерство - преди зам.министрите, главния секретар и други.

В самото начало той дал на Станков и основните съвети. А именно: Не лъжи. Бъди естествен. Не гони рейтинг. Ако смяташ, че нещо е правилно, направи го. Важното е как излизаш, а не как влизаш в политиката, за да можеш да гледаш хората в очите. Както и - журналистите не са врагове, а приятели. Работата им е да задават въпроси и имат график.

Винаги съм знаел, че рейтингът е един балон, който рано или късно се спуква и царете му бързо абдикират, примери - колкото искаш, обяснява Ефрем. Когато обаче правиш нещо трайно, то си остава и се оценява, макар и не задължително веднага, добавя той.

Станков вярва в идеите си, убеди и мен, че съдебната реформа е задължителна, за да не се обезсмисли правосъдието, признава медийният съветник. И продължава: най-хубавото е, че е разбрал, че да си министър е привилегия - за да направиш това, което смяташ за нужно, да оставиш нещо след името си с добро.

Е, бъдещето ще покаже дали е прав.