на Веселка



Валери, журналист в столичен всекидневник, имаше работа в провинцията, в града N., където беше минала студентската му младост. Като истински професионалист, той си набеляза нишаните, които щяха да му бъдат от полза за темата; развъртя няколко телефона, а накрая, през двайсетгодишната ехтяща бездна на времето, набра и номера на Таня. Тази Таня му беше състудентка, бяха в една група. Нещо беше имало между тях навремето, красиво, ...