:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,318,346
Активни 141
Страници 5,948
За един ден 1,302,066
Кулинария

Арабската кухня ни връща при изворите на трапезния хедонизъм

Кръстоносните походи научиха европейците да се хранят по-добре
Гледана "отвисоко", т.е. от дистанцията на векове и хилядолетия, историята винаги изглежда по-различно и някак по-просто, отколкото ако се гледа "отстрани", т.е. ако човек е потопен в нея и я живее тук и сега. Вероятно след години днешната иракска криза ще изглежда точно толкова ясна и исторически прозрачна, както в наше време изглеждат кръстоносните походи от XI-XIII век. Впрочем известни аналогии не е трудно да се открият и днес. Тогава, както и сега, християнски народи се обединяват, за да защитават с оръжие "своите ценности" на хиляди километри от своите граници.

През 1096 г. първите кръстоносци тръгват да освобождават Божи гроб от неверниците и през следващите сто години успяват да се укрепят не само в Ерусалим, но и в други градове от Близкия изток. Завареното население, както повелявали тогавашните нрави, било изклано или прогонено. След Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.) египетският султан Саладин и английският крал Ричард Лъвското сърце сключват договор, според който поклонниците от Европа получават свободен достъп до светите места в Палестина, а самите земи остават турско владение. Така формалният повод за войните е отстранен, но през следващия век има още пет похода, при които кръстоносците се отклоняват ту към Константинопол, където отсядат за половин век, тук към Северна Африка.

Нещо подобно прозира и в сегашната криза. Антитерористичната риторика не може да избяга от мириса на петрола като водеща цивилизационна ценност, нито от масовото кръвопускане като курбан пред демократичния напредък на народите.

В търсене на някакъв позитивен резултат от кръстоносните походи историците обикновено отбелязват как чрез тях западните рицари опознали арабската и византийската цивилизация, обогатили общата си култура, дарили европейската литература с нови сюжети и усвоили някои полезни хигиенни и хранителни навици. Това, което кръстоносните войни не постигнали, е притъпяването на европейското високомерие, чувството за някакво цивилизационно превъзходство над останалия свят. Нещо повече, това чувство било захранвано и подсилвано тъкмо с атрибути на опознатите чужди цивилизации.

Днешната изискана европейска кухня е силно повлияна от източната традиция, пренесена с кръстоносните походи. Тогава на мода излизат екзотичните подправки, както и много от ястията, съчетаващи месо и зеленчуци. Съвременното сладкарство дължи изключително много (за да не кажем всичко) на арабската захар и индианския шоколад. Знаменитият виенски щрудел всъщност е арабски сладкиш, преминал през Испания във Франция и след това в Централна Европа. Арабският произход на думата алкохол (Al-kohol) предполага, че и коренът на познанието върху дестилацията има източен адрес. Светът сигурно би бил друг, ако арабите не бяха измислили алгебрата и най-вече нулата. Когато турският външен министър преди седмица обяви, че не е постигнал съгласие с Вашингтон по финансовите параметри на участието в иракската операция, той сигурно е имал предвид поне една от тези арабски нули.

Онези, които упрекват ислямския изток във вкоренен фатализъм и чувство за обреченост, едва ли си дават сметка, че тъкмо усещането за предопределеност може да поражда и красивия въпрос "Закъде бързаш?", който за западния човек е лукс. Усещането, че животът си има своя логика, понякога по-фантастична от приказка на Шехеразада и по-богата на варианти от пазара в Багдад през епохата на Абасидите, изглежда, е родило онова характерно за Изтока хедонистично отношение към битието. Там чувствената наслада и удоволствието от бавното живеене е нещо като антипод на западното бързо хранене. Това разточително отношение към времето не попречило на багдадския халиф Харун ал Рашид през 807 г. да подари на Карл Велики не друго, а изключително модерен за времето си воден часовник с месингови фигурки.

За разлика от политиката, за която се оказва все по-трудно да смества в съвременния свят различни цивилизационни ценности, в кухнята те винаги са намирали простор. Там сравнително лесно и бързо народи с различни култури и религии достигат до онази обща позиция, която за техните дипломати често се оказва трудна или непостижима.



Салата от алабаш и моркови с чесън

Продукти: 1 средна глава алабаш, 2-3 моркова, сок от 1 лимон, половин глава чесън, 60 мл зехтин, 1 с. л. ситно нарязан магданоз, сол.

Алабашът и морковите се обелват, настъргват се на ренде и се смесват. Чесънът се счуква със сол, прибавят се лимоновият сок и зехтинът и се разбърква. Заливат се настърганите зеленчуци и салатата се наръсва със ситно нарязан магданоз.



Ориз с кайма и ядки

Продукти: 250 г кайма (агнешка или телешка), 2 ч. ч. ориз, 1 ч. ч. топено масло, 100 г бадеми, 50 г шам-фъстък, 1 ч. л. кардамон, 0,5 ч. л. канела, 0,5 ч. л. шафран, 0,5 ч. л. червен пипер, сол.

Бадемите се попарват, ципата им се обелва, нарязват се и се изпържват в сгорещеното масло. Изваждат се и в същата мазнина се запържват фъстъците. След тях в същата мазнина се запържва каймата, посолява се и се добавят подправките. Добавят се 3 ч. ч. вода и ястието се оставя на бавен огън. Добавя се оризът и се оставя още половин час да къкри, докато се свари. Готовият ориз се сервира, гарниран с ядките.



Самбусек (пирожки) с кайма и кедрови ядки

Продукти: за тестото - 2 ч. ч. брашно, 1 ч. ч. прясно мляко, мая, щипка захар, щипка сол; за плънката - 1 ч. ч. кайма, половин ч. ч. кедрови ядки, половин ч. ч. нарязани домати, 1 глава лук, 1 връзка магданоз, черен пипер, сол, 1 к. ч. разтопено масло, олио за пържене.

От брашното, леко затопленото прясно мляко с разтворената мая, захарта и солта се омесва тесто и се оставя да отлежи около час. В половината от маслото се задушава ситно нарязаният лук, след което се добавят каймата и ситно нарязаните домати. Ядките се задушават в останалото масло и се смесват с каймата. Подправя се с черен пипер, сол и ситно нарязания магданоз. Тестото се разточва на кора с дебелина около половин см. С чаена чаша се изрязват кръгчета, вътре се слага плънка, прегъва се и краищата се притискат. Пържат се в олиото и се сервират топли.



Телешко задушено с кисело мляко

Продукти: 1 кг телешко месо, 1,5 кг малки лукчета, 1 с. л. разтопено масло, 1 с. л. счукани бадеми, сол, 3 кофички кисело мляко, 2 яйца, оцет, 3 ч. л. нишесте, 2 скилидки чесън.

Месото се измива със студена вода, нарязва се на кубчета и се слага да ври с пет чаши вода и половин с. л. сол на умерен огън. След като кипне, пяната се отнема, а месото се оставя да ври около час на слаб огън. След това бульонът се прецежда и месото отново се слага да ври с обелените и нарязани на две лукчета. Оставя се да къкри около 30 минути и сосът се прецежда през гевгир.

Чесънът се счуква със сол и няколко капки оцет. Към него се прибавят предварително разбитите яйца и царевичното нишесте, разбито в половин чаша вода. Сместа се разбърква с киселото мляко и се вари на съвсем слаб огън, като от време на време се бърка, и се сваля от огъня, преди да заври. Прибавя се лукът и се бърка на слаб огън още няколко минути. Бадемите се попарват с вряла вода, обелват се, нарязват се и се запържват в маслото. Добавят се към сместа от киселото мляко заедно с месото.



Мухрабие (пиле с леблебия и кус-кус)

Продукти: 1 средно голямо пиле, 1 ч. ч. леблебия, 1 ч. ч. кус-кус, 4 глави лук, 100 г масло, черен пипер, червен пипер, щипка канела, 1 връзка магданоз, сол.

Изчистеното и измито пиле се залива с две чаши студена вода, прибавя се предварително накиснатата за няколко часа леблебия и се слага на огъня. Когато заври, се добавя ситно нарязаният лук, посолява се и се вари до омекване. В отделен съд в гореща вода се сварява кус-кусът. Маслото се загрява, добавя се червеният пипер и кус-кусът се залива с него. Свареното пиле се изважда от съда и след като изстине, се обезкостява. Леблебията и кус-кусът се смесват, подправят се с канелата и черния пипер и се разбъркват. Сместа се изсипва в чинии и отгоре се подрежда обезкостеното пилешко месо. Преди сервиране се наръсва със ситно нарязан магданоз.





Страницата подготви: Ясен Бориславов



Текстове към илюстрациите:

1. Арабин от племето бенисаид.

2. Войници пред крепостта Петра.

3. Араби в Ерусалим.

Литографии от албума на Дейвид Робъртс, 1839 г.
2766
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД