2. Седалковият лифт и пистата край хижа "Копанки" предлагат отлични условия за ски.
3. Кокетната хижа е база и за скиори, и за планинари.
4. Хотел "Молика" е разположен в курорта Бегова чешма.
5. При хубаво време панорамата е фантастична.
Разтуха
На ски-туризъм в македонските планини
Националният парк "Пелистер" между Битоля и Преспанското езеро предлага и утъпкани писти, и дива романтика сред девствения сняг
Снимки: Авторът
Една от мечтите ми най-после се сбъдна - станах първият българин в по-ново време, бродил със ски на крака из прекрасните планини на Македония. Миналото лято набелязах като най-перспективна в това отношение планината Баба. Издигаща се между Битолското поле на изток и Преспанското езеро на запад, със заоблените си, но високи до 2600 метра била, с трите си хижи и с липсата на гранични проблеми тя наистина предоставя чудесни условия за ски-туризъм.
----------------------
И така заедно с моя приятел Ангел от Дупница (също запален ски-турист) се озоваваме в кокетната хижа (планинарски дом по тукашното наречие) "Копанки" - една от най-хубавите в македонските планини, център на неголям ски-курорт в Национален парк "Пелистер". Намира се на 1610 м над морското равнище в северното подножие на първенеца връх Пелистер (2601 м).
На следващия ден поемаме нагоре.
Водач в това зимно приключение
ни е Вангел Йовановски (Гелчо) от Битоля - изключително опитен планинар, доскоро единственият, който кръстосваше тази планина зимно време със ски (от известно време има и запалени последователи от родния му град) и я познава като пръстите на ръцете си. Пръв приятел е бил на трагично загиналия през 1989 г. на слизане от Еверест Диме Илиевски (Мурато). С нас е просто щастлив, че има компания със ски на краката из любимата му планина.
Бавно набираме височина в дълбокия сняг сред иглолистната гора. Ето ни най-после и на тесния, скалист ръб, водещ към върха. На места прилагаме всичките си умения, но не сваляме ските от краката. Пет часа са ни необходими от хижата, за да достигнем телевизионния ретранслатор, издигнат върху голото скалисто теме на първенеца Пелистер. Жалко, че мъглата не ни пуска от своя плен и околната панорама остава за следващия път. Свеждаме за миг чела пред скромния планинарски паметник на македонския първопокорител на Еверест - Диме.
Следва кратък престой в "антената", както му викат на ретранслатора местните, където ни гощават с горещ планински чай и подкрепяме поуморените си организми. Оттук трябва да се отправим по билото към хижата край Голямото езеро (в цялата планина има само 2 постоянни високопланински езера - Малкото и Голямото и едно пресъхващо - Орлови бари). Вятърът, който ни измъчваше на изкачване, уви, се беше превърнал в истинска буря. Едва се спускаме пипнешком по маркирания с метални колове път на ратрака, но после в гората се кефим чак до хижа "Копанки". Тя отново ще ни е база през следващите 3 дни. Единия от тях посвещаваме на близкия Йоргов камин, намиращ се на билото на съседен рид в горския пояс. Пътеката е широка, маркирана и въпреки мъглата и дълбокия сняг, нямаме проблеми със ските.
След 2 дни каране по чудесно обработената писта
под хижата решаваме отново да "пробием" в планината, но този път не през върха, за да увеличим шанса си за успех. Общият ни приятел Симе Гировски, също запален планинар, ни отвежда с малката си "Застава" до изходния пункт за хижа "Голямо езеро" над село Ниже поле. Слагаме коланите и пъплим по безкрайния Дебел рид, маркиран с метални колове. Този път природата се смилява над инатите си чада и ни дарява с един хубав, почти слънчев ден. Единственият.
Пристигаме в чудесно настроение сред скалистия циркус, където се е ширнало дългото 280 метра и дълбоко 16 метра Голямо езеро, сега притаило се сред дебел лед и сняг, че и няколко лавини отгоре му. На североизточния му бряг, на 2218 метра надморска височина, е кацнала новата (старата е изгоряла) стабилна постройка - хижа "Голямо езеро". Прекръстена е официално на героя от Еверест - "Диме Илиевски", но повече е позната под първото си име.
Още през нощта надеждите ни за хубаво време през следващите 1-2 дни се изпаряват.
Стихията отново е в разгара си
Добре, че ни позволява за малко повече от час да направим билния венец над езерото, пробивайки една козирка и събаряйки друга в мъглата. Приблизително толкова време ни отнема и укрепването на част от покривната ламарина, "тръгнала да си ходи" под напора на вятъра.
Последния ден Гелчо решава да не се връщаме по познатия ни и маркиран маршрут през Дебели рид, а въпреки перманентната мъгла и вятъра прехвърляме седловината между върховете Мразелник и Ветреница и от самите извори на река Сапунджица, по десния й бряг, започваме дълго диагонално спускане. В самото начало вървящият отпред наш водач извика силно: "Волци!" И наистина - на 50-60 метра, доколкото мъглата позволява да се определи разстоянието, два вълка, изкачващи се към нас, бяха спрели. Взаимно вперихме поглед едни в други. Това трае само миг. В следващия зверовете вече бягаха през глава надолу, обратно в дебелия сняг. Не знам защо, но бях стиснал по-силно от обикновено щеките.
След около час страшно приятно возене на ските пристигаме направо пред долната станция на ски-влековете в местността Чука, на няколко километра над село Ниже поле. Тук "епопеята" ни завършва и още същия ден сме си в България.
Една от мечтите ми най-после се сбъдна - станах първият българин в по-ново време, бродил със ски на крака из прекрасните планини на Македония. Миналото лято набелязах като най-перспективна в това отношение планината Баба. Издигаща се между Битолското поле на изток и Преспанското езеро на запад, със заоблените си, но високи до 2600 метра била, с трите си хижи и с липсата на гранични проблеми тя наистина предоставя чудесни условия за ски-туризъм.
----------------------
И така заедно с моя приятел Ангел от Дупница (също запален ски-турист) се озоваваме в кокетната хижа (планинарски дом по тукашното наречие) "Копанки" - една от най-хубавите в македонските планини, център на неголям ски-курорт в Национален парк "Пелистер". Намира се на 1610 м над морското равнище в северното подножие на първенеца връх Пелистер (2601 м).
На следващия ден поемаме нагоре.
Водач в това зимно приключение
ни е Вангел Йовановски (Гелчо) от Битоля - изключително опитен планинар, доскоро единственият, който кръстосваше тази планина зимно време със ски (от известно време има и запалени последователи от родния му град) и я познава като пръстите на ръцете си. Пръв приятел е бил на трагично загиналия през 1989 г. на слизане от Еверест Диме Илиевски (Мурато). С нас е просто щастлив, че има компания със ски на краката из любимата му планина.
Бавно набираме височина в дълбокия сняг сред иглолистната гора. Ето ни най-после и на тесния, скалист ръб, водещ към върха. На места прилагаме всичките си умения, но не сваляме ските от краката. Пет часа са ни необходими от хижата, за да достигнем телевизионния ретранслатор, издигнат върху голото скалисто теме на първенеца Пелистер. Жалко, че мъглата не ни пуска от своя плен и околната панорама остава за следващия път. Свеждаме за миг чела пред скромния планинарски паметник на македонския първопокорител на Еверест - Диме.
Следва кратък престой в "антената", както му викат на ретранслатора местните, където ни гощават с горещ планински чай и подкрепяме поуморените си организми. Оттук трябва да се отправим по билото към хижата край Голямото езеро (в цялата планина има само 2 постоянни високопланински езера - Малкото и Голямото и едно пресъхващо - Орлови бари). Вятърът, който ни измъчваше на изкачване, уви, се беше превърнал в истинска буря. Едва се спускаме пипнешком по маркирания с метални колове път на ратрака, но после в гората се кефим чак до хижа "Копанки". Тя отново ще ни е база през следващите 3 дни. Единия от тях посвещаваме на близкия Йоргов камин, намиращ се на билото на съседен рид в горския пояс. Пътеката е широка, маркирана и въпреки мъглата и дълбокия сняг, нямаме проблеми със ските.
След 2 дни каране по чудесно обработената писта
под хижата решаваме отново да "пробием" в планината, но този път не през върха, за да увеличим шанса си за успех. Общият ни приятел Симе Гировски, също запален планинар, ни отвежда с малката си "Застава" до изходния пункт за хижа "Голямо езеро" над село Ниже поле. Слагаме коланите и пъплим по безкрайния Дебел рид, маркиран с метални колове. Този път природата се смилява над инатите си чада и ни дарява с един хубав, почти слънчев ден. Единственият.
Пристигаме в чудесно настроение сред скалистия циркус, където се е ширнало дългото 280 метра и дълбоко 16 метра Голямо езеро, сега притаило се сред дебел лед и сняг, че и няколко лавини отгоре му. На североизточния му бряг, на 2218 метра надморска височина, е кацнала новата (старата е изгоряла) стабилна постройка - хижа "Голямо езеро". Прекръстена е официално на героя от Еверест - "Диме Илиевски", но повече е позната под първото си име.
Още през нощта надеждите ни за хубаво време през следващите 1-2 дни се изпаряват.
Стихията отново е в разгара си
Добре, че ни позволява за малко повече от час да направим билния венец над езерото, пробивайки една козирка и събаряйки друга в мъглата. Приблизително толкова време ни отнема и укрепването на част от покривната ламарина, "тръгнала да си ходи" под напора на вятъра.
Последния ден Гелчо решава да не се връщаме по познатия ни и маркиран маршрут през Дебели рид, а въпреки перманентната мъгла и вятъра прехвърляме седловината между върховете Мразелник и Ветреница и от самите извори на река Сапунджица, по десния й бряг, започваме дълго диагонално спускане. В самото начало вървящият отпред наш водач извика силно: "Волци!" И наистина - на 50-60 метра, доколкото мъглата позволява да се определи разстоянието, два вълка, изкачващи се към нас, бяха спрели. Взаимно вперихме поглед едни в други. Това трае само миг. В следващия зверовете вече бягаха през глава надолу, обратно в дебелия сняг. Не знам защо, но бях стиснал по-силно от обикновено щеките.
След около час страшно приятно возене на ските пристигаме направо пред долната станция на ски-влековете в местността Чука, на няколко километра над село Ниже поле. Тук "епопеята" ни завършва и още същия ден сме си в България.