Пиршеството за всеки авджия - ловът на глигани - свърши през декември. Краят на сезона, февруари, е за любителите на по-артистична тръпка - дебненето на бекаси и бекасини. Спецовете по тези особени прелетни птици, които не гнездят в България, не са никак много. Доста ловци никога не са ги и виждали.

Първото, което трябва да се знае, е, че бекасът е горска птица, а бекасината - водна.

Бекасът - или както понякога го наричат "куконоска" заради дългата му 7-8 см човка - обитава гъстите планински гори и местата с влажни почви, обрасли с папрат. Тежи около 300-400 г. Гнезди по земята, под някое паднало дърво, в пън или в храсти.



Той е отшелник, не обича компаниите,



дори при прелетите си обикновено пътува сам. В същото време се слави като много добър "хирург". Наблюдавани са случаи, при които здрав бекас полага грижи за ранен - облепва пострадалото място с перца, тревички, листенца, които служат за тампон. Лекува и сам собствените си рани. Освен че ги тампонира, може и да приспособи клечици като шини, примерно, за счупения си крак. Отгоре отново завива всичко в листенца и тревички и ги скрепва с отделяно от самия него лепливо вещество. За всички тези "операции" безценен инструмент му е чувствителната човка, която не само е дълга и остра, но е и подвижна в предната си горна част.

При лова на бекаси не бива да се разчита на случайността. Необходими са предварителни наблюдения за прелетите, местопребиваванията, периодите, през които се задържа в България и които обикновено се изчерпват с броени дни. Трябва да се знае, че в студено време бекасите летят бавно и тихо, а в по-топло - бавно и шумно, като издават звуци, наподобяващи "пуиц-пуиц", "квор-квор".



Има три начина на ловуване за тази птица



Единият е с причакване, който обикновено се практикува на разсъмване или привечер. Другият е самостоятелно или групово търсене. При третия в издирването се включва и куче птичар и в този случай трябва да се знае, че бекасът не издържа дълго на стойката на кучето. Вдига се лесно и птичарят трябва да работи близко до ловеца. Тъй като обикновено се действа в гъсталаци и стрелецът може и да не вижда кучето си, на животното е добре да се върже звънче на шията. Щом то спре да звъни, значи вече има стойка и бекас.

Този вид птица има няколко етапа при излитането си. Първо се вдига рязко нагоре на 6-7 м, после поема хоризонтално на зигзаг между дърветата. Ако не се подплаши от нещо, след около 200 м отново каца изведнъж и отвесно, както и излита. Най-добре е по бекаса да се стреля още при излитането, докато не е набрал голяма скорост. Ползват се сачми от 6-и до 8-и номер.

Другият вид птица, характерен за сезона - бекасината, се среща в мочурливи и заблатени участъци. Наричат я още "кръшкач" - заради особения й начин на излитане, при който тя извършва по няколко резки зигзага, придружени със специфични звуци. Това прави ловът й интересен, но се изисква и голям опит, и точна стрелба. Ловецът трябва да има усет за траекторията на движението. Стреля се със сачми нр. 9 и 10.

Бекасината е дълга до 30 см и тежи около 100 г. Крилата й са остри, а полетът е още по-бърз, отколкото на бекаса. Начинът на ловене е сутрин, когато птиците излитат да търсят храна и се събират на ята. Необходимо е и участието на куче-птичар.

Ловците не трябва да забравят, че отстрелната норма за един ден е 10 бекаса или бекасини.

От гледна точка на стрелеца уцелването на бекасина е по-голямо предизвикателство, отколкото на бекаса. Но пък откъм кулинарен аспект бекасът е с несъмнено първенство. Смята се, че месото му е най-вкусното от целия пернат дивеч. Затова си струва да припомним



една стара рецепта за печен бекас отпреди един век



Очистената птица се увива с листчета сланина и се пържи в достатъчно мас или масло, докато стане светлокестенява. След това се слага в тавичка, сипва се чаша червено вино, четвърт литър силен говежди бульон, малко канела, надробени хвойнови зърна и малко ситно нарязан лук. Пече се 1 час, като често се залива със соса от тавичката. След като бекасът се изпече добре, изважда се от тавичката, а с малко брашно сосът се сгъстява.

Ако ловецът по случай успешен лов на бекаси ще кани на трапезата си сладкодумни гости, нека смята за всеки сътрапезник по половин бекас. Ако виното е от собствена изба - добре е да бъде червено, в краен случай розово, защото бялото вино е рибарски, но не и ловджийски специалитет. То по багра не отива на червеното дивечово месо. Бекасът се смята за царско лакомство.





Без ледобур и мормишка няма зимен риболов





В северните страни риболовът под леда е масов зимен спорт, но в България той е само за най-запалените рибари. Има си специфична техническа подготовка. Искат се преди всичко дебели дрехи и топли обувки, но още по-важен е ледобурът - уредът, който прави дупки в леда. Добре е да имаме на разположение няколко дупки. През определен интервал от време дупката трябва да си "отдъхне", за да се успокоят рибите.

Не бива да се забравя и неизменният риск при това хоби. Ледът често не е толкова здрав, пука се, има опасност от смъртоносни инциденти. Често се подценява необходимостта да се носи дълго въже. При пропадане то може да бъде метнато към здравия лед и така пострадалият да бъде изтеглен. Предвидено е и за случаи, в които бедата се случва на друг рибар - така всеки, екипиран с въже, може да помогне.

Най-добрите места за риболов под леда са над най-дълбоките води, защото на по-голяма дълбочина температурата е по-висока, отколкото на повърхността. Най-големите маниаци са екипирани със специални водни термометри и търсят места, където водата да е около 4 градуса.

При зимния риболов



най-често се ловят костур и бабушка



В зависимост от атмосферното налягане и времето силна активност на рибите се наблюдава предимно сутрин и до обяд. Такъмите също са специални. Използва се малка пръчка със сигнализатор (кивок). Най-големи успехи се постигат, когато се използва мормишка (кукичка, в горния край на която има топченце) и малка, колебаеща се блесна. Стръвта, която слагаме на кукичката, трябва да е малка и по възможност естествена - хирономус (червенка), ларви на насекоми, бял червей, пинки, парченца обелено рибешко месо. Кукичката трябва да е дребна, тънка, с много остър връх и сравнително здрава. За предпочитане са нр. 10 или 12. Основното влакно да не е по-дебело от 0,10 мм, а поводът да е 0,08 мм.

Поведението на рибата под леда се различава коренно от това през топлите сезони. Ако въобще се подхранва, трябва да е в разумни граници. Захранката трябва да е от животински произход и в никакъв случай да не се използват хлебни подхранки, кюспе и зърна, тъй като те се вкисват бързо на дъното и образуват "мъртви зони".

Най-важното условие за успешен риболов е техниката при игра с мормишката или както го наричат опитните риболовци -



"танцът на мормишката"



В тази игра всеки има свой почерк и отработени движения, които стигат до автоматизъм. Под леда рибата е доста капризна и трябва често да се сменят прийомите, за да се поддържа интересът й.

Най-общо чалъмите са два: на подвижна и на неподвижна мормишка. При неподвижната мормишка примамката се пуска да падне на дъното и след това се издига на 4-5 см над него. През определен интервал от време се почуква леко с пръст няколко пъти по кивока. Периодично може да се върти влакното между палеца и показалеца. При подвижната мормишка се прави стандартно "помпане" с плавно повдигане на 50-60 см и спускане на дъното. Най-важното е издигането и спускането на мормишката да е равномерно и с един и същ темп.



Анекдоти

------------

Съпруг казва на жена си:

- Прочети тази статия за рибите, за да се научиш как се мълчи.

- Добре, но преди това ти се научи от тях как се пие вода.



- Тежко ли ти е, когато мъжът ти те оставя и отива да ловува?

- Страхувам се и постоянно мисля за него.

- Да не го гръмнат?

- Не! Да не се върне преждевременно...