Tемата за разсекретяване на доклада на AlixPartners за КТБ предизвика всякакви интерпретации. Публиката беше подгрята с очаквания докладът да разкрие виновниците за фалита на КТБ, а той има друга цел: да проследи къде се намират парите, получени от 137 кредитополучателя, които не са непременно тъждествени с виновниците за фалита. Ето пример - ако има търговия с влияние и като следствие са насочени кредити към подставени лица, наказателна отговорност носят не те, а този, който е отпуснал кредита, както и този, който е оказвал натиск за отпускането му. Но задачата на консултанта е да открие къде са парите, отпуснати на подставеното лице, а не кой е разпоредил тяхното отпускане.

Докладът на AlixPartners е резултат от консултантска дейност, известна във финансовите среди като Asset Tracing, т.е. "Проследяване на активите". Обикновено това е само първата част от работата. Установените факти трябва да послужат за следващата, по-важна фаза - Asset Recovery ("Възстановяване на активите"). До момента липсва информация дали изобщо на консултанта AlixPartners е възложено да се занимава с Asset Recovery.

На база фактите в доклада в тази втора фаза би трябвало да се заведат дела в различни юрисдикции (държави и офшорни зони със специфично законодателство, бел. ред.) за разваляне на сделки и връщане на парите в КТБ. В този смисъл наистина докладът съдържа чувствителна информация, чието разкриване може да помогне на кредитополучателите да укрият до невъзможност за възстановяване сериозни активи или най-малкото да се подготвят добре за защитата си, знаейки с какво разполага ищецът. Затова твърдя, че не бе добра идея докладът на AlixPartners да се направи публично достояние.

Избра се соломоновско решение, което е и правилното. Докладът вече е достъпен за депутатите и сега разчитаме на тях да разберем нещо повече, без да се компрометират последващи действия срещу неизправните кредитополучатели. Ограничен достъп до този доклад е нужен, за да има гаранти, че са предприети всички, а не избирателни съдебни действия срещу тях, т.е. депутатите да имат качеството на надзорници на процеса. Нужно е и уверение, че след като изпълни задачата си, докладът ще бъде достъпен за всички заинтересовани лица, а не публикуван.

Допускам, че повечето парични потоци, изходящи от КТБ - огромната част от които са останали в България, - ще бъдат проследени. Но не съм оптимист, че е възможно разваляне на сделки, които да ощетят силните на деня у нас, както и сделки за собственост в някои офшорни дестинации. Не съм оптимист също, че е възможно възстановяване на огромна част от онези липсващи средства, които не са инвестирани, а похарчени за лични удобства, подкупи, всякакви спонсорства, финансиране на политически проекти и други инженерингови дейности, които сигурно са над 1 милиард лева.

Разбира се, друг възможен мотив за неразкриване на доклада е да се прикрие финансовата дейност на една влиятелна група. Но едва ли някой очаква в професионален доклад това да бъде ясно посочено, а и не това е непременно целта на доклада. Имам основателното предположение, че точно тези средства няма как да бъдат върнати, защото или законово са отпуснати, или законово са рефинансирани, или пък просто са се "изгубили" в дебрите на неясна собственост "на приносител". А и ако има нередности в този процес на кредитиране, проблемът е по-скоро в собственика и мениджмънта на банката.

Що се отнася до поверителността - възложителят, т.е. КТБ в лицето на синдиците, е този, който би трябвало да е поискал поверителност на информацията. Изпълнителят изисква само клауза за неразпространение на доклада (заради интелектуална собственост на подходи и методи на такъв тип ангажименти) без изрично негово съгласие. Това в никой случай не значи невъзможност за разпространение. Както впрочем и се случи - AlixPartners разрешиха депутатите да се запознаят с доклада. И това е правилно. Не споделям тезата на политици, че документът незабавно трябва да се публикува, така че всеки да може да го прочете. Това може, но след време, когато докладът е вече използван за възстановяване на активите на КТБ. Пълното публикуване сега ще попречи на ефективността на разследването, подчертава AlixPartners. При такъв сценарий е твърде възможно консултантът да търси компенсация - за накърнена репутация, разкриване на ноу-хау, но най-вече заради финансови щети от получено по-малко от възможното възнаграждение по ангажимента.

Но ключовият въпрос изобщо не е в това дали да се разкрие или не докладът. Далеч по-важно е друго - какво е станало след неговото предаване на 23 септември миналата година. Получила ли е консултантската фирма мандат да възстановява активите, проследени в доклада? Ако да, какви са резултатите? Ако не, защо не е получила мандат, какъвто беше основният замисъл от нейното наемане? Кои от препоръките в доклада са изпълнени от синдиците и кои не? Не е ли смущаващо, че никой не задава тези въпроси?