България си проси да отиде вместо Гърция на съд в ЕС заради блокадите по границата. Пламенният транспортен министър Ивайло Московски, макар и да страда за българските превозвачи, се постави неочаквано в услуга на гръцките селяни и собствените им власти, срещу които протестират. В нервен изблик на 24 февруари той ги зарадва, че накрая България ще опере пешкира пред Европа за нарушаването на свободата на движение на хора и стоки.

Размяната на ролите стана на среща на представители на превозвачите с министър Московски и колегата му от външно министерство Даниел Митов, която произведе заплаха срещу Гърция с контраблокада по цялата граница, ако не бъде възстановено свободното преминаване. "Фокус на контраблокадата ще бъдат изцяло и само селскостопански стоки, тоест бусове, автомобили, тежкотоварни превозни средства, превозващи изцяло и само селскостопански стоки. Ще се постараем да страдат само тези, които причиняват на нас това страдание", заяви Московски.



В две изречения министърът извърши две нарушения



на европейското законодателство, които ако преминат от думи към дела, ще задействат скоростно срещу България наказателна процедура в Европейската комисия с перспектива да я пратят и на съд в Люксембург. Първо, правителството обяви чрез своя министър, че съзнателно ще блокира границата. Второ, заяви, че ще дискриминира определени стоки и транспортни средства. И двете неща са абсолютно недопустими по европейското законодателство, но кой да чете такива скучни текстове...

В какво се състои разликата между България и Гърция и защо блокирането на границата може да доведе до санкции за едната, но не и за другата? Въпреки обичайното подозрение, че едната страна се урежда с връзки за сметка на другата, причината е, че Гърция е по-обиграна в ЕС, докато България още блуждае в илюзии. На десетата година от членството си тя продължава да се държи като бавно развиващ се ученик и само се оплаква колко й е трудно. Московски представи дълга сметка, според която гърците ни тормозят по границата от 2007 г. и всяка година ни причиняват щети за над 10 млн. евро.Тази година щели да бъдат още повече.



И какво направиха българите оттогава освен статистика?



Министърът на икономиката Божидар Лукарски обобщи картината на 18 февруари: "Българското правителство е притеснено, че не вижда нормален механизъм на диалог и механизъм, по който ЕС да се намеси и да промени ситуацията на българско-гръцката граница... Правителството няма полезен ход, след като гръцките фермери отказват да преговарят с тяхното правителство". Московски продължи мисълта му и се изяви като европейски законотворец: "Ние ще настояваме както на двустранен принцип с Гърция, така и на ниво ЕК да се разработи нов тип документ, който да е адекватен на подобен тип кризи, и считаме, че това би могло да стане в рамките на тази година". Да му пожелаем успех, само че на превозвачите скоро няма да им стане по-леко, нито ще си върнат загубите.



Европейският механизъм, който работи в момента,



се основава на Регламент (ЕО) No 2679/98 от 7 декември 1998 г. за функционирането на вътрешния пазар във връзка със свободното движение на стоки между страните членки. Известен е като "Ягодовият регламент" и вече е анализиран във в. "Сега" (вж. "Как Гърция изигра България с блокадата на границата" от 13. 02. 2010 г.). Той изисква от държавите да правят всичко възможно за улесняване на свободното движение през границите на европейски товари, но като уважават правото на стачка и на сдружаване. Това са две фундаментални конкуриращи се права и ЕС оставя на държавите да изберат как да ги балансират. За Брюксел е достатъчно правителствата да показват старание.

Вижда се, че премиерът Алексис Ципрас преговаря, макар и безрезултатно, с протестиращите селяни. Значи се старае и няма виновно поведение. Продължителната липса на споразумение показва колко голямо е разногласието между двете страни в спора, но не е доказателство, че гръцката държава има изгода от социалния конфликт. Ежегодната повторяемост на блокадите точно през зимата, когато селяните нямат работа на полето, е по техен избор, а не защото властта така иска.



ЕС не може да съди селяните,



защото е междуправителствена организация и държи сметка на правителствата, а не на гражданите. Затова през 2009 г. бившият евродепутат Слави Бинев получи следния отговор от Еврокомисията, представен писмено на 14 март от комисаря за предприемачеството и индустрията Гюнтер Ферхойген: "Не е работа на европейските институции да изземат ролята на страните членки и да предписват мерки за поддържане на свободно движение на техните територии... Икономическите оператори могат да търсят компенсация за понесените загуби от демонстрациите в Гърция пред (нейни) национални съдилища съгласно националния (й) закон... Резолюцията на Съвета на ЕС от 7 декември 1998 г. (когато е приет "Ягодовият регламент" - бел. ред.) посочва, че страните членки се задължават да осигурят бързо и ефективно разглеждане в съда на жалбата на всяко лице, засегнато от нарушаването (на свободата на движение)".

Фактически Брюксел още тогава е посочил възможния път на България, но тя предпочита да си блъска главата в стената и дори предлага да се изтъни стената (чрез промяна на европейското законодателство). Едва преди няколко дни български адвокат се осмели да изпробва тази възможност. Както се разбра на 20 февруари, Борис Харизанов от Петрич пуснал жалба в гръцката прокуратура срещу стачката на гръцките фермери. "Реших да потърся по законов ред своите права, както и на хиляди шофьори, превозвачи и туристи, които са блокирани на граничните пунктове. Не търся някаква изгода. Искам да видя как реагира гръцкото правосъдие, когато се нарушават законите", обясни адвокат Харизанов. Не е ясно какъв е неговият правен интерес от такова дело, но според медиите той има много гръцки клиенти и работата му е възпрепятствана като адвокат. "Накърнени са моите престиж и достойнство на европейски гражданин", казва юристът. И друг път е възниквал въпросът



засегнатите превозвачи да заведат дела



срещу конкретни гръцки виновници за блокадите, с които дни наред се срещат очи в очи на границата и знаят не само как се казват, но и какво ядат и пият. Нежеланието да ги съдят винаги е обяснявано с неприятностите от продължителни съдебни разправии. Но точно тук европейските правила дават шанс да бъде наказана и гръцката държава. Ако тя не осигури бързо и справедливо правосъдие, ще има виновно поведение и тогава ще може оплакването пред Брюксел да се отправи пряко срещу нея. Така ще се докаже, че гръцките власти не са толкова невинни и безпомощни в социалния конфликт, за каквито се представят при запитвания от българските им колеги.

Жалки са воплите на премиера Бойко Борисов, който на 19 февруари заяви: "Когато един премиер се обади на друг премиер, той взима някакво решение. Аз два пъти му се обадих на Ципрас за едно и също нещо и не пращат полиция и жандармерия да изчистят трасето... Гръцкият премиер казва: "Бойко, извинявай, нямам контрол върху ситуацията". Разбираемо е, че гръцката държава не може да прати въоръжени отряди срещу недоволните си граждани, но може да контролира съдилищата си и носи отговорност за тяхната ефективна работа.

Ако България избере на официално равнище тактиката "око за око", ще загуби само своето. Правителството по никакъв начин не бива да насърчава контраблокади, защото само ще влоши положението. По-правилно е ясно да се разграничи от тях. Но то може да съдейства на засегнатите превозвачи да подадат искове срещу гръцките виновници, защото държавните служители по границата ги познават добре и разполагат с изобилна доказателствена информация за тяхното поведение. Време е България да се научи да използва европейските механизми, а не да хленчи, че й пречат.