Външният министър Соломон Паси постави премиера Симеон Сакскобургготски в трудно положение. Пред БНР той каза вчера, че българският премиер не е извикан от Буш, за да иска Америка нещо от България. "Големите неща се искат на ниско равнище", похвали се Паси. "Срещите на върха са за това, малките държави да поискат нещо от големите", каза още той. И веднага уточни, че не става дума за гаранции за сигурността, за каквито настоява президентът Първанов, защото заплаха за България от Ирак няма.

От думите на Паси следват два извода. Първо, каквото и американците да са поискали от нас, вече им е обещано. Още повече, че предния ден Паси разговаря с държавния секретар на САЩ Колин Пауъл. Как става така, че



една дума на Паси е достатъчна като ангажимент на България,



не е ясно, но вероятно американците не се формализират.

Учудващо обаче е това, че външният ни министър намекна, че Америка може да ни даде нещо материално. Хайде де, това би било сензация. Откакто избухна демокрацията, Америка не е правила материални подаръци на България, освен някаква царевица. Америка минава евтино у нас - най-вече с потупване по рамото.

Ако Паси е имал предвид, че през юни американският Конгрес ще ратифицира поканата ни за НАТО, за негово сведение, това не радва чичо и стрина на село. Новината за поканата за НАТО я изконсумирахме още през ноември, притоплена тя няма никаква стойност.

А може би най-после сме се престрашили да поискаме и ние някой милиард? Защото ако вярваме на справката на "Таймс", България е единствената държава, която няма да получи нито долар срещу подкрепата си за Буш. Всички останали са се спазарили добре и САЩ доста са поразвързали кесията. А точно в този момент България и Румъния са много важни и като резервни гуми - Турция вече седмици наред ходи по нервите на американците с финансовите си претенции. За да бъде сплашена и направена по-отстъпчива, САЩ вече й размахват "план Б", който предвижда игнорирането на Турция и разполагането на 40 000 американци в Констанца и Бургас. Не че ще се стигне дотам, но тъжното е, че на България пак е отредена незавидната роля на готова на всичко.

Добре е да знаем за историята, колко струва подкрепата на България в Съвета за сигурност. Защото, ако оставим емоциите и моралните съображения настрана, нещата стоят така.



Около 15 март ще започне войната



- със или без резолюция на Съвета за сигурност. САЩ предпочитат войната да се проведе с благословията на ООН - не на последно място, за да не поемат сами тежестта на миротворческите усилия и възстановяването след края на бойните действия. За целта САЩ още тези дни в съавторство с Великобритания ще внесат проекторезолюция, съдържаща ултиматум към Саддам Хюсеин - или Ирак ще се разоръжи до три седмици, или атаката започва.

Първата битка, която предстои, е приемането на резолюцията. Шансовете да се осигури мнозинство от 9 гласа "за" в 15-членния Съвет за сигурност изглеждат все още слаби. Според дипломати със САЩ са само Великобритания, Испания, чийто премиер в събота бе приет от Буш в ранчото му в Тексас, и България, чийто премиер е очакван утре в Белия дом. Има 3 държави, за които се смята, че не биха се поддали на американския натиск - Франция, Германия, Сирия и Пакистан, и 5, които са податливи на американски натиск - Камерун, Гвинея, Ангола, Чили и Мексико. Постоянните членки Русия и Китай засега много успешно лавират, прикрити зад френския гръб. Ако се допусне, че колебаещите се бъдат съблазнени и че Франция не наложи вето,



гласът на България е решаващ.



Без него няма резолюция. Както се казва, целият световен ред се крепи на нас.

Впрочем до вето едва ли ще се стигне. Франция, която е безспорен водач в усилията за избягване на военно решение в Ирак, е една от най-заинтересованите ООН да не бъде пренебрегната. И затова евентуалното вето само би й навредило. Помощници на Буш вече открито намекват, че ако Франция се възползва от този последен коз, САЩ ще поискат реформа на ООН, при която столът на Франция като постоянен член в Съвета за сигурност да бъде заменен с място за ЕС.

От гледна точка на кандидатурата ни за ЕС, тактически по-правилно бе България по-дълго време да заема неопределена позиция, да изтъква необходимостта от изчерпване докрай на мирните средства. Уви, общата позиция на ЕС от Брюксел очевидно не се отнася за страните-членки, но носи последици за кандидатките.

Какви биха могли да бъдат негативните последици от направения от България избор - САЩ пред лагера на Франция и Германия?

Прогнозата не е трудна. Колкото и да се кълнат страните от ЕС, че позицията ни за Ирак няма да се отрази на кандидатурата ни за Евросъюза, България може да понесе сериозни санкции от тяхна страна. Именно Франция и Германия имат решаваща дума при отпускането на помощи за редица отрасли в страните-кандидатки. Загубите в това отношение биха могли да бъдат приблизително такива, каквито понася една страна, срещу която се води война. И в крайна сметка, България пак може да се окаже в губеща позиция, въпреки че от самото начало е била в лагера на победителите. Както е ставало често досега.