Шест месеца втасване на един законопроект в парламентарна комисия е твърде дълъг срок дори за съвременните български условия. Но е факт, че в сградата с надпис "Съединението прави силата" сериозно е заседнал проектозаконът за далекосъобщенията, който уж трябваше да регулира този отрасъл след 1 януари 2003 г., когато падна монополът на БТК. Той беше написан от мастити автори и обсъден от професионалната общност още в края на август миналата година. Министерският съвет го одобри и го вкара в парламента броени седмици след това.

През това време започнаха интензивни преговори с избрания за купувач на 65% от телекома ни "Вива венчърс холдинг", собственост на щатския инвестиционен фонд "Адвент". Той настояваше да има действащ закон, регулиращ отрасъла в условията на либерализация.

Самата БТК направи жалък опит да вдигне цените на телефонните разговори, който се спъна точно в липсата на норматив, който да обоснове поскъпването.

Вместо да се занимава с жизненоважните закони обаче парламентът се отдаде на разглеждането и приемането на десетки маловажни норми, които сигурно са нужни за хармонизирането на българското с европейското законодателството, но изглеждат безумно маловажни за развитието на страната в момента. Наскоро, примерно, бе приет Закон за преброяване на земеделските стопанства, разгледани бяха законите за архитектурните камари, за посадъчния материал и т. н.

Обичайното подозрение в такива случаи е, че



някъде някой с някого се пазари,



че се надцакват лобита и обикновени посредници сред депутатите. Точните интереси обикновено лъсват, когато текстовете влязат в пленарната зала.

Според експерти, занимаващи се с телекомуникации, фактът, че падането на монопола на БТК засега не е променил абсолютно нищо до голяма степен може да се обясни именно със забавянето на закона. Иначе кандидати да споделят част от двата милиарда лева годишен оборот на отрасъла със сигурност не липсват.



Какво биха могли да предложат новите играчи?



При сегашното положение - абсолютно нищо. Но според събиращия прах проект следмонополната епоха може условно да се раздели на два периода. Първите две години конкуренцията ще бъде принудена да ползва БТК, за да стигне до крайните си клиенти, което до голяма степен обезсмисля всякакви пазарни правила. Истинската конкуренция ще настъпи едва когато сегашният монополист бъде принуден да отстъпи и последната част от мрежата. Специалистите я наричат "последната миля" - начин за достигане до телефонния пост. Съответните съоръжения ще се вземат под наем от БТК.

На първо време най-масовата услуга за домашните абонати ще се базира на познатата вече технология "Voice over IP", известна досега предимно като предплатена услуга. Картите, които се купуват от всяка будка, станаха по-масови на нашия пазар след средата на 2001 г. и позволяват да се намаляват до 70% сумите за телефонни разговори с някои държави. Номерът става като с помощта на Интернет се заобикаля международната централа на БТК. Част от фирмите вече предлагат и по-евтини разговори с абонати на мобилни оператори.

Но и неудобствата на предплатените разговори стават все по-очевидни: за да се избере номер в чужбина трябва да се помнят прекалено много цифри. Ако номерът е задграничен, упражнението представлява вкарване на 40 цифри при всяко избиране. Освен това услугата е неприложима за телефонни апарати, които нямат тонално набиране. Като добавим и обстоятелството, че "Булфон" и "Мобиком" забраняват набирането на градските номера за връзка с алтернативните оператори от уличните си апарати, се вижда защо тази услуга има все още малък пазарен дял в България.

Законопроектът допуска домашните и служебни абонати още от септември тази година да имат селективен достъп до подобни алтернативни мрежи чрез набиране на някакъв код. В Германия например освен в мрежата на оператора, който поддържа конкретния телефон, с набиране на "010" може да се влиза и в други мрежи. Примерно с "010 100" се влиза в мрежата на един телеком, с "010 200" - във втори и т. н. Естествено клиентът избира този телеком, който му предлага най-ниската цена. Ако телефонът на абоната е цифров, това слага край на необходимостта от въвеждане на ПИН-код, защото конкурентният телеком ще има договор с абоната и ще разпознава всяко негово обаждане.

При аналоговите телефони това може да се постигне само ако БТК въведе почасово таксуване. Колкото и да е спорно от икономическа гледна точка, това е единственият начин обажданията от аналогов телефон да бъдат разпознавани, така че всеки алтернативен оператор да знае кого таксува.

Това прави



заобикалянето на БТК икономически неизгодно



Който иска договор с конкурентен телеком, ще бъде принуден да го избере единствено, ако често му се налага да звъни в чужбина или да води междуградски разговори. За градските разговори БТК ще е без алтернатива още дълго време.

Но дори пред тази първа стъпка към либерализацията има неясноти. За да се влиза в алтернативна мрежа с код, тя и БТК трябва да имат договор за взаимно свързване. Проектозаконът, и това е най-масовото оплакване от него, не дава никакви гаранции, че БТК няма да злоупотреби със силата си като предложи на останалите оператори супернеизгодни условия за взаимно свързване. Примерно - толкова висока цена за всяко влизане в чуждата мрежа, че услугата да стане непродаваема. Някакви правила в това отношение могат да се очакват едва от началото на 2004 г. - оттогава БТК ще трябва да предлага разходно ориентирани цени за такова свързване, одобрени от Комисията за регулиране на съобщенията. Същото се отнася и за свързването с мрежите на мобилните оператори. Със сигурност може да се предположи, че дотогава услугата ще е ограничена за малък брой бизнесклиенти.



Копаенето на улици за прокарване на кабели



до абоната е другата възможност. Тя съществува и досега, но така и не се намери фирма, която да се възползва от нея. Впрочем такъв компромис дори по света се допуска само в единични случаи - примерно за голяма сграда с много офиси. Иначе не се изплаща.

Липсата на алтернативна инфраструктура провокира подозренията, че първопроходци в либерализирания пазар ще бъдат кабелните оператори или поне по-големите от тях. Обективността изисква да се отбележи, че те имат да свършат още доста работа, докато успеят да предложат и телефонни разговори на абонатите си. Техните мрежи в по-голямата си част не са за двупосочна комуникация, а само за предаване на сигнал в едната посока, което изключва възможността да пренасят глас. Изключенията са твърде малко - "МСат" за Варна, "Евроком" за Пловдив и отделни квартали в София, превзети от различни кабелни оператори.

Кабелните оператори трябва да получат лиценз за телефонни оператори. Както често се прави в България, конкретните изисквания пред една фирма, която иска лиценз за телефонен оператор, стават ясни не от самия закон, а от наредбите, които ще се пишат след това. Като се чете сегашният проект единственото, което става ясно, е, че изобщо трябва да има лиценз. И като се има предвид колко време отлежава проектът в парламента, явно българските потребители ще трябва доста да почакат, докато на пазара на телефонни услуги се установи истинска конкуренция.