Целият свят добре знае колко струва "пустинната буря" в Персийския залив през 1991 г. Преките военни разходи на САЩ са 80 млрд. долара, други 3.7 млрд. долара са платили британците. 8 млрд. долара са били платени от Кувейт и Саудитска Арабия за подкрепа. Загубите и вредите се изчисляват на 500 милиарда. Няма нищо по-важно за всяка държава, която се готви за война, от прецизната сметка какво ще й струва това. Във Вашингтон и Лондон вече



готвят военните бюджети.



Службата по бюджета на американския Конгрес оцени цената за една бърза война в Персийския залив между 50 и 60 млрд. долара. Напусналият неотдавна Белия дом като икономически съветник Лорънс ("Лари") Линдзи се усъмни, че американската победа ще е тъй мълниеносна, и предрече преки военни разходи между 100 и 200 млрд. долара. Уилям Нордхаус от университета Йейл подкрепи тези прогнози като уточни, че в зависимост от бързината военните действия ще погълнат пряко между 50 и 140 млрд. долара. За разходите по окупация, поддържане на мира и изграждане на новата администрация на Ирак щели да трябват между 100 и 600 млрд. долара, косвените икономически разходи на САЩ щели да достигнат 345 млрд. долара за следващите 10 години. Максималната цена на войната по сметките на Нордхаус щяла да възлезе на 1.6 трилиона долара или 2% от брутния годишен продукт на САЩ през следващото десетилетие. Странно ми се струва, че на фона на заявената подкрепа за позицията на САЩ



кабинетът в София подозрително мълчи



по възловия въпрос колко ще струва на България участието в предстоящия военен конфликт. Споменават се полугласно някакви смешни суми от по няколко милиона долара, които сме щели да похарчим, за да командироваме прочутата вече в цял свят българска походна баня заедно с рота военни теляци. Не повече от 1 милион щяла да струва логистичната подкрепа и нашата охрана на базата в Сарафово. Такива приказки щяха да будят смях, ако не пораждаха сериозна тревога. Опасен е опитът на правителството да представи нещата така, сякаш намесата ни в световния военен сблъсък ще е почти безплатна за България, защото



безплатна война няма,



всяка от страните в конфликта поема сериозни разходи и търпи още по-значителни загуби години наред. Затова предлагам властта спешно да си изрови главата от пясъка и да състави извънреден военен бюджет. Той ще е за голяма сума, каквато в държавния финансов план за 2002 г. няма. Лошото е, че там няма и резерви, от които да се финансират неминуемите разходи. По аналогия с отчетите на страните от "зоната на кордона" за войната през 1991 г., може да се сметне, че ако участваме без сами да водим преки военни действия, разходите ни ще са между 1.5 и 3 млрд. долара, а загубите ще са между 5 и 10 млрд. долара. На онези, които ще кажат, че тази прогноза е фантастична, нека припомним, че преките разходи на Турция за войната през 1991 г. са били около 6 млрд. долара (едва 4.2 млрд. от тях покрити от съюзниците). За 10 години загубите са стигнали 130 млрд. долара - без да броим разрушените арабски пазари на турските фирми. Ето защо е крайно време да се замислим



кой ще ни плати войната



и да започнем нужните мъчителни преговори с водещите съюзници за договаряне на пакет икономически мерки за финансирането на българското участие в назряващия конфликт. Така постъпи Турция през 1991 г. и получи още преди началото на войната 82 млн. долара, после още 282 млн. долара дарения през 1991 г., експортни субсидии за 150 млн. по време на войната и други 200 млн. долара след нея. За финансиране на турското участие бе създаден Турски отбранителен фонд от 4.2 млрд. долара, набрани от САЩ, Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените емиратства. Вярно, полученото финансиране е далеч по-малко не само от загубите, но и от преките разходи, поети от Турция по войната в залива, но все пак помощта е била съществена. Изобщо по въпроса как да се иска и получава военно финансиране от съюзниците е добре



да черпим от турския опит.



Въпреки че отдавна е в НАТО, южната ни съседка винаги обвързва подкрепата си за военна подкрепа на съюзниците с условие за финансиране. За предстоящата война с Ирак исканията на Турция са за 32 млрд. долара: 1/3 в пари веднага, а останалото - като намаления на турския външен дълг към МВФ. Засега САЩ са съгласни за 6 млрд. долара парични дарения и 20 млрд. в гаранции за нови външни заеми. Турците обаче продължават пазарлъка и заплашват, че няма да пуснат в страната войски докато не видят исканията си приети в подписани черно-на-бяло договори. (Може би затова практични дипломати от НАТО започнаха сондажи за заобикаляне на Турция и ползване на по-евтини територии на България и Румъния за плацдарм). Ние също трябва да заемем принципната и твърда турска позиция по военно-финансовите въпроси. Предвид късата памет на нашите нови съюзници, когато става дума за пари, дето ще ни ги дават на нас, тази позиция може да бъде само "Първо парата, после войната".