|
Парламентарната комисия по вътрешна сигурност излъчи група, която да проучи случаите. Тя заключи, че при тези разработки МВР е нарушило няколко закона. Миналата седмица вътрешният министър Георги Петканов обяви, че всичко е било законно, проверяващите депутати са били заблудени, а раздухването на скандалите цели дестабилизация на управлението. НСДВ го подкрепи.
Като член на парламентарната комисия Татяна Дончева от "Коалиция за България" бе "вътре" в тези събития.
- Все пак подслушвало ли е МВР незаконно при разработките "Двойник", "Моряк" и "Гном", г-жо Дончева?
- Докладът на комисията е доста категоричен. Излъчихме работна група, която включваше двама представители на НДСВ и по един на СДС, ДПС и на "Коалиция за България". Те извършваха проверките заедно, представиха 2 доклада. Единият - на Бойко Рашков и Йордан Бакалов, съдържаше факти, другият - на Наско Рафайлов, не съдържаше никакви факти. Върнахме докладите и дадохме едноседмичен срок за изготвяне на общ доклад. Изричното искане на комисията бе да се изчистят всички спорни моменти. Никой от работната група не оспори нито един от изложените факти. Така че изводите са направени от съпоставката между закона и фактите. И те са, че подслушването е било незаконно.
- Къде най-вече е газен законът и по какъв начин?
- Законът е газен на много места. Понеже не искам да нарушавам правилата за използване на секретна информация, ще отбележа, че в доклада няма нищо секретно. Той беше засекретен, защото част от мнозинството смяташе, че това е начин да се потули случаят.
--------------------
Налице са нарушения и по трите разработки. Не е спазено правилото при искане за СРС да има минимален първоначален обем факти, от които логически да се предположи, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление. Твърденията, че ако МВР имали факти, въобще нямало да използват СРС, са нелепи. Не може по предположение, по приумица и по хрумване на оперативни работници или на техни началници да се включват спецсредства.
----------------------
Второ, задължително е СРС да се използват за точно определени неща - за разкриване и доказване на тежки умишлени престъпления, ако доказателствата не могат да бъдат събрани по друг начин. Именно тежкото умишлено престъпление оправдава използването и събирането на спецсредства.
Но в разработката на Живко Георгиев, например, е било изначално ясно, че нито се търси тежко умишлено престъпление, нито това, което се събира, ще се използва за доказване на подобно престъпление в един наказателен процес.
Ще се позова на вече публично оповестени факти. С искането за подслушването на Живко Георгиев се търсят доказателства, че той извършвал частна стопанска дейност в кооперация, което е несъвместимо със службата му. Но това не е престъпление. А нарушение, несъвместимо със служебните му задължения. Пък и фактът може да се установи много лесно - като се вземе справка от регистъра на съда и се види, че Георгиев участва в кооперация. Вместо това обаче човекът се слага на подслушване. А в искането се твърди, че извършвал престъпление по служба. Е, няма как да извърши подобно престъпление, защото не е в кръга на служебните му задължения да се занимава със стопанска дейност.
Христоматиен стана и примерът, че му търсели разпространение на фалшива валута - германски марки, които, както е известно, отдавна са извадени от обръщение. И със сигурност ги е нямало преди началото на разработката "Двойник". Пита се защо се прави всичко това.
- И защо се прави? За да се засекат разговорите на министър Антон Станков?
- Тази разработка наистина е използвана и заради министъра на правосъдието. Няма нужда да си обясняваме, че министърът на правосъдието не е прихванат случайно. Министърът на вътрешните работи може да обяснява, ако иска до догодина, как не е бил информиран за това. Както казах, комисията разговаря с всички хора от оперативните работници нагоре. Преценката дали случаят застрашава правителството и дали са допустими тези нрави при осъществяването на политическата дейност, вече е работа на премиера. Но фактите са такива.
- Но има и съдебни разрешения, на които основно се позова министър Петканов.
- Така е. Но законът възлага права и задължения по създаване и използване на СРС на определени лица. На тези, които изготвят искането (съответната служба на МВР), на шефа на службата, на министъра, на съдията, който подписва разрешението, на служба ДОТИ, която осъществява самите спецсредства, включително и подслушването.
-------------------------------
Това, че някой по веригата не си е свършил работата, не оневинява останалите. Да, има съществени пропуски при даването на разрешения по трите случая от Софийския градски съд. Но твърдението, че даването на съдебното разрешение е индулгенция за оневиняване, за валидиране на пропуски на други длъжностни лица, е абсурдно.
-------------------------------
Самият Петканов признава във всичките си интервюта, че по други разработки е спирал или дори е разпореждал да не започва включването на СРС-та въпреки дадени съдийски разрешения. Законът възлага на министъра основният контрол и цялата отговорност по спецсредствата. Негова работа е дали ще чете разработки, как ще се информира и как ще организира тази дейност. Разрешението на съдията не е задължително за него - той може да разпореди използването на СРС, когато прецени, а може и да не даде разрешение. Но актът на съда не санира нарушенията на длъжностните лица, извършени преди и след това.
- Смятате ли, че става дума за политическо подслушване, особено в случая с ген. Атанасов?
- Резервирана съм към тази трактовка. Според мен тук мероприятията не се употребяват от една партия срещу друга. Няма целенасочено подслушване на СДС, заявявам го съвсем откровено. Не е сериозен опитът да се твърди, че някой седнал да слуша СДС, за да направи нов "Уотъргейт". Неслучайно преди време акцентирах на простия факт - че по един от телефоните на съпругата на ген.Атанасов на практика са били слушани депутати от комисията по местно самоуправление, служителите на министерството на регионалното развитие и др. Не че има какво да научат от това, освен да са записали: "Ало, получихте ли си папката, ще ви я донеса във вторник", и подобни реплики.
В същото време СДС е право за себе си - след като бе даден повод да се използва скандалът, защо да не го направят?
БСП обаче, според мен, трябва да запази много принципна позиция. Ясно е, че е еднакво неприемливо да бъдем безцеремонно подслушвани както от служба, оглавявана от политическо назначено от СДС лице, така и от друго лице. Не трябва да се прави разлика. Нали смисълът да има закон и правила е те да бъдат спазвани, за да е ясна летвата, поставена от държавата. Да стане така, че властта да може да се сменя, но мярката и аршинът да останат непроменени.
Така че политически мотиви в чистия смисъл на думата няма. Друг е въпросът има ли използване за политически цели.
- Има ли такива? Каква е ролята на прокуратурата - разбра се, че тя е известена за всички разработки, изисквала ги е и дори прати на Висшия съдебен съвет подслушването на Живко Георгиев, за да отговори на обвиненията на Едвин Сугарев?
- Не съм убедена, че вътрешният министър и шефът на службата са имали интерес от мероприятието "Двойник". Както казах, не е било проблем да се вземе справка за частната дейност на Живко Георгиев и той да бъде уволнен.
---------------------
Но събраното със СРС се изпраща на прокуратурата по нейно искане - да търси принуда и изнудване на министър Станков. Само че не може да се търси принуда без да има човек, който да твърди, че е принуждаван. Нелепо е преди да бъде питан Антон Станков той принуждаван ли е за нещо, някой да твърди, че е тръгнал да го брани, за да не бъде принуждаван. И то за какво? За писмото на Сугарев?
-----------------------
Законът за СРС, Законът за класифицираната информация и НПК не предвиждат да слушаш някого със СРС, за да установиш по какъв начин писмото Едвин Сугарев е било вкарано във Висшия съдебен съвет.
И тук възникват въпросите: можем ли ние като политици да допуснем лукса СРС да се използват за всякакви цели? Може ли отношенията в правосъдието да се уреждат по този начин, който е отвъд закона? Може ли прокуратурата, която всъщност е използвала цялата работа, да даде индулгенция на вътрешното министерство, че всичко е законно?
- Има и друг въпрос - не е ли крив самият закон, ако не е предвидил ясни процедури за контрол върху спецсредствата?
- В трите разработки има прекалено много пропуски при спазване на закона, за да кажем, че законът е крив. Ако правилата му са били спазени и се е получил смущаващ резултат, бих приела, че кусурът е в закона. Но когато има поредица нарушения на закона, как да приема тази теза?
Иначе промени безспорно са необходими. Може би трябва да си спомним, че по времето на Жан Виденов беше приет значително по-строг закон. Той беше заменен от СДС в миналото НС с доста по-либерален. Когато държавната политика при използването на СРС се показва като прекалено либерална, това също създава предпоставки длъжностните лица от специалните служби да се отнасят по-свободно към закона и неговите изисквания.
Трябва да се стесни кръгът от лица, които да искат разрешение за СРС. В системата трябва да има вътрешен филтър - всички служби на МВР да правят искания през тесен кръг хора, които наистина да четат материалите, за наблюдават разработките, да карат служителите да работят по друг начин.
Нужен е граждански контрол - сега беше първият случай, проверен от парламента от "а" до "я". По тази проверка, трябва да признаем, МВР не е създавало никакви пречки.
Добре е да се започне с парламентарна подкомисия за СРС-та. Но преди това е необходим гратисен период, за да се добие практика по Закона за класифицираната информация, да стане ясно с какво се занимава Комисията по класифицирана информация и какво проверява. За да знаят и депутатите какви проверки пък ще правят те.
В Закона за СРС трябва да се пипне дефиницията за национална сигурност, да се направи съответна на другите закони и да не се дава възможност за най-широко тълкуване.
Да се види какво става и в съда - там не могат да се подписват като селски кмет. Ако ще се подписват механично, това не е контрол. С работата ще се справи и секретарка, стига да й дадем списъка с престъпленията, които се наказват с над 5 г. затвор. Тя само ще сравнява числата.
Нужен е съвсем различен подход при разглеждането на бюджета на службите. Досега всичко е "тера инкогнита" - МВР ни дава едни свитъци с числа. Никой не иска да се зарови в тези неща и да каже - вие имате прекалено много пари, за да слушате, и прекалено малко пари, за да вербувате агенти.
Сегашната работа ми напомня думите на асистента ни по наказателно право от едно време: "Това е животът. На гарата винаги се е крадяло и ще се краде, в полицията винаги се е биело и ще се бие". А в тези служби винаги се е подслушвало и ще се подслушва.