Турският премиер Давутоглу, президентът на ЕС Доналд Туск и председателят на ЕК Жан Клод Юнкер се поздравяват с договора. |
От неделя обаче входът към ЕС окончателно е затворен. Поне на хартия. И всеки, който отсега нататък се добере нелегално до някой гръцки остров, рискува по най-бързия начин да бъде върнат обратно в Турция. А това няма как да не окаже влияние на бежанския поток. Защото хората, тръгнали да бягат, все пак се замислят дали си струват разходите и усилията. За тях това играе много по-голяма роля, отколкото си мислим в Германия, където дебатът е силно хуманитарно ориентиран.
Все още съществуват твърде много практически трудности, които могат да застрашат успеха на споразумението. Например: ще се справят ли гръцките власти с обработването по бързата процедура на хиляди молби за убежище - дори и с помощ от ЕС? В състояние ли е Турция да изпълни своята част от сделката, след като турските власти в момента са заети предимно с борбата срещу джихадистите и кюрдските терористи? Ще започнат ли повече страни в Европа да приемат сирийски бежанци от Турция? И накрая - дали всички страни членки ще дадат своя принос за изпълнението на поетия от ЕС финансов ангажимент към Турция? Последният въпрос се отнася най-вече за онези страни, които затвориха границите си и сами успяха да си осигурят известно облекчение. За тях изкушението да не плащат висока цена на Ердоган ще бъде особено голямо.
Споразумението с Турция може и да не е задоволително - нито от политическа гледна точка, нито от правна или пък морална. Само че засега това е най-добрият инструмент, който Европа успя да намери, за да сложи ред по южната си външна граница и за да постигне това, което (почти) всички искат. А именно: да се ограничи бежанският поток. Това е позицията и на много от политическите опоненти на германската канцлерка - както в Германия, така и в чужбина. Сега трябва да изчакаме, за да видим как ще работи планът на Меркел, който все пак успя отново (поне малко) да сближи европейските държави.
(Превод "Дойче веле")