:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 390
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Истинската история

Защо руската кандидатура за българския престол през 1886 г. остава неприета?

Изборът на светлейшия княз Николай Дадиан-Мегрелски за руски кандидат за българския престол е изцяло на император Александър ІІІ по лични причини и няма нищо общо с България
Достигналите до наши дни изображения на светлейшия княз Николай Дадиан-Мегрелски (1847-1903) са правени изглежда все по повод забележителни събития в живота му. От ляво надясно: Князът като номинален владетел на княжество Мегрелия; част от обща снимка с брат му и сестрите му, не по-късно от началото на 1859 г. (на снимката е и сестра му Тамара, която умира по-късно през същата година); Светлейшият княз, сниман в Петроград малко след като е получил звание генерал-майор заради участието си в боевете на Шипка, след 30 август 1877 г.; Официален портрет, рисуван веднага след края на Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г., Държавен историко-художествен музей-Зугдиди; Портретна снимка на светлейшия княз с позлатения палаш, с който е награден за храбростта и героизма си в боевете на Шипка. В последната снимка е изграден нарочен декор от подобие на скали и рисувани планини, който, изглежда, трябва да напомня за тази битка, поради което се налага да предположим изработването й в навечерието на издигането на кандидатурата на Николай Дадиан-Мегрелски за български княз през октомври-ноември 1886 г.
(Продължение от миналия четвъртък)



През 30-те години на ХIХ в. руският дипломат Фьодор Торнау (1810-1890), вероятно и поради младежки плам, обръща внимание на две от най-изящните красавици в Тбилиси - генералските дъщери Нина и Екатерина Чавчавадзе. Вече като владетелка на Мегрелия, княгиня Екатерина Дадиан (1816-1882) с непомръкналата си красота и елегантно облекло прави неизгладимо впечатление в Санкт Петербург на коронацията (26 август 1856 г.) на император Александър II (1855-1881).

По волята на съдбата княгинята остава вдовица рано - княз Давид Дадиан (1846-1853) умира едва 40-годишен. Престолонаследникът Николай Дадиан е малолетен и управлението на малкото княжество Мегрелия е възложено на майка му и на регентски съвет. Последвалите събития разтърсват Кавказ из основи.

По време на Кримската война по-голямата част от Мегрелия е завладяна от турска войска, начело с Омер паша. Налага се веднага след смъртта на съпруга си княгиня Екатерина Дадиан да организира съпротивително движение, което поради незначителния размер на княжеството има характер на партизанска война. С огромните общи усилия на абхазите и мегрелите и на изпратените по настояване на княгинята руски военни части турската войска е изтласкана от Абхазия и от княжество Мегрелия в края на 1855 г. Княжеството обаче е напълно разорено.

Стопанското състояние на Мегрелия е катастрофално още при управлението на княз Леван V Дадиан (1793-1846), поради което княз Давид Дадиан поема на практика управлението 6 години преди смъртта на баща си. Неспособността на владетелите на Мегрелия да възстановят стопанството и почти двугодишната турска окупация показват на практика неспособността на малката кавказка държавица - по това време васална на Русия, да се справи самостоятелно с външните опасности, както и със стопанската нестабилност. Впрочем точно по същите причини Картли-Кахетинското царство при цар Георгий II (1746-1800) сключва Георгиевския договор с Русия (24 юли 1783 г.), с който на Грузия се осигурява закрила (вж. Свързани текстове в първата част). Както ще се види скоро, само "покровителството на Русия", както за Картли-Кахетинското царство, така и за княжество Мегрелия се оказват недостатъчни - неспирните набези на персийските и турските войски изискват непрекъснато присъствие на руски военни части във васалните земи; на 7 септември 1799 г. цар Георгий II изпраща писмо до руския император Павел I (1796-1801) с молба "от сега нататък царството на картлийците [и кахетинците] да се смята за принадлежащо на Русия, [при това] със същите права, с които се ползват състоящите в Русия други области".

По време на турското нашествие и съпротивата срещу него княгиня Екатерина Дадиан трябва да е разбрала, че управлението на княжество Мегрелия не е работа за красива жена като нея. През 1856 г. тя заминава за Санкт Петербург за коронацията на император Александър II заедно с четирите си живи деца. Заедно с майка си за руската столица пътува и 9-годишният по това време номинален княз Николай Дадиан. В Зугдиди за управляващ княжеските дела е оставен княз Григорий Дадиан, брат на баща му.

Разорени от турската окупация, местните владетели в Мегрелия увеличават неимоверно данъчната тежест, поради което на следващата година в малкото княжество избухва мощно селско въстание, начело с ковача Ути Микава; на 12 май 1857 г. въстаниците превземат столицата Зугдиди, без княз Григорий Дадиан да може да ги спре. Княгиня Екатерина Дадиан спешно се връща във владенията на сина си. По нейна молба в княжеството пристигат два руски батальона, които успяват да се справят със селския бунт; става ясно обаче, че са наложителни промени, княжеското семейство вече не е в състояние да управлява и от Санкт Петербург назначават, по молба на княгинята, опитен военен губернатор за да бъде стабилизирано княжеството. Поради разорението по тези земи и поради нестабилната военна обстановка, княгиня Екатерина Дадиан получава предписание да отгледа децата си в руската столица до навършване на пълнолетието на княз Николай Дадиан; това предписание княгинята, на която твърде допада да блести с изтънченост и красота сред столичната аристокрация, изпълнява с особено удоволствие. А и е настанало време младият княз да получи добро образование.

Императорският указ "за възпитанието" на децата на княгиня Екатерина Дадиан в столицата от 7 септември 1857 г. предвижда след като младият княз достигне пълнолетие през януари 1867 г. (вж. Извори в първата част на този текст), той да се върне в Мегрелия и да поеме управлението на княжеството. Този указ на император Александър II, впрочем, не предлага нищо ново - той изцяло повтаря основните положение в подобен документ, издаден от император Николай I през 1853 г. В столицата до навършване на пълнолетие - по особена императорска милост и като компенсация за загубите и разрушенията, които княжество Мегрелия понася във войната срещу Турция, на младия княз се определя годишна издръжка от 10 хиляди сребърни рубли. Сумата е повече от прилична и това бързо включва подрастващият княз, брат му Андрей и сестрите му сред най-изисканата столична аристокрация.

Между 1957 г. и до 1865 г. княз Николай Дадиан е близък приятел на най-големия син на император Александър II - престолонаследника Николай Александрович; този факт трябва да бъде запомнен, понеже редица по-сетни събития ще бъдат, както ни се струва, неразривно свързани с него.

Бляскавият столичен живот несъмнено струвал скъпо. Освен императорската издръжка от 10 хиляди рубли, младият княз и майка му, която има и в лична собственост значителни земи на Кавказ, не само в Мегрелия, получават още по 20 хиляди рубли годишно. Общият годишен доход от 30 хиляди сребърни рубли е значителен, но редица запазени писма на княгинята ни уверяват, че тя се е стремила всячески към осигуряване на допълнителни приходи за себе си и за децата си.

С наближаване на пълнолетието на мегрелския княз у Александър II узрява идеята за прехвърлянето на владетелските права върху княжеството към руската корона. Всъщност, през цялото време от 1857 г. до 1867 г. Мегрелия е под руско управление, но се изчаква князът да навърши пълнолетие за да се реши въпросът и правно. Последното останало полунезависимо кавказко княжество, макар и изключително богато, е твърде нежизнеспособно - то едва се измъква от разорението и е твърде миниатюрно за да си осигури самозащита. Така на 4 януари 1867 г. - в деня, в който навършва пълнолетие - княз Николай Дадиан-Мегрелски се отказва от владетелските си права в полза на император Александър II (вж. Извори в първата част на този текст).

Ранната смърт на княз Давид Дадиан, крупните стопански несполуки и разорението от турската окупация през 1853-1855 г. не дават друг избор на мегрелския княз, освен да приеме императорското предложение - отказване от владетелските права над Мегрелия в замяна на включване в най-висшите кръгове на руската аристокрация, наследствена титла "светлейши княз" и 1 милион рубли компенсация, като той и майка му, запазват, естествено, личните си владения.

Темата за компенсацията от 1 милион рубли е, изглежда, съвсем отделна история (вж. Иван Стоянов 1989). Все на същия 4 януари 1867 г. Сенатът издава указ, с което князът се обещетява с въпросните 1 милион рубли за владетелските права над Мегрелия, дава му се титлата "Светлост", но същевременно от родовите му владения е изключена черноморската брегова ивица. Молбата на княза от 9 януари да не се намаляват владенията му, на пракитка е оставена без последствия.

Веднага след княжеския отказ от владелските права над Мегрелия настъпва рязък обрат в отношението на императорското семейство и лично на император Александър II към него. Това е вторият факт, след близкото приятелство на Николай Дадиан-Мегрелски с престолонаследника Николай Александрович, който ще трябва да бъде подчертан дебело.

Няколкото запазени прошения от бившия мегрелски княз от февруари-март 1867 г. за изплащане на обещаната компенсация от 1 милион рубли са отклонени - първо от император Александър II, после и от Министерството на финансите. При липсата на други исторически документи, вероятно ще трябва да се признае, че тази компенсация по-скоро е останала неизплатена в крайна сметка.

Така стигаме до причините, поради които руското правителство предлага княз Николай Дадиан-Мегрелски за български княз през 1886 г. Ще изкажем тук предположението си, че този неочакван избор е за да бъде все пак овъзмезден светлейшият княз заради неполучената, както изглежда, компенсация за отказването му от владетелските права над княжество Мегрелия. От друга страна рано починалият велик княз Николай Александрович (*1843-†1865), е бил близък приятел не само със светлейшия княз, но и с по-малкия си брат велия княз Александър Александрович, който става престолонаследник веднага след злощастната смърт на по-големия си брат; а на 2 март 1881 г., след убийството на баща им, се възкачва на руския престол като Александър III.

Така се оказва, че изборът на светлейшия княз Николай Дадиан-Мегрелски за руски кандидат за българския престол няма нищо общо с България; по този начин се решават вътрешнополитически задачи - със спестяването на значителната компенсация за владетелските права над едно княжество със стратегическо местоположение, и се оказва подобаващо внимание към близък приятел - на императора и на рано починалия му по-голям брат. А и като обещетение за загубеното императорско благоволение след 4 януари 1867 г.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=795479

("Избран от простосмъртните")

29
25061
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
29
 Видими 
23 Март 2016 19:49
Котка -
-------------------
Сайтът на Генек
23 Март 2016 20:03
"Предлагането на светлейшия княз няма нищо общо с България". Значи правилно българите не са искали България да е разменна монета за уреждане финансовите сметки на Императора.
Поразителна е разликата между Царя Освободител и неговия наследник!
23 Март 2016 20:12
Войната на Батюшката-гасударь срещу България и регентството е пълен крах и срам за хаганато.
И блестяща дипломатическа победа за младите български регенти...
23 Март 2016 20:13
Грамадно благодаря за текста!
Ако позволите сравнението, уважаеми господин Петрински, именно това очакваме от Вас:
чисто "месо без кости" - ключови факти и синтезирана оценка.
23 Март 2016 20:43
Аз "синтезирана оценка" не намерих, ама фактите си говорят достатъчно.
23 Март 2016 21:02
Иван Петрински
23 Март 2016 21:02
генек
23 Март 2016 21:40
Все едно чета "Игра на тронове" !Ясно е че този роман не е изсмукан от пръстите но г-н Петрински със обширните си знания и обаятелно слово спокойно би могъл да напише и по добър.Съвсем сериозно го твърдя!
23 Март 2016 22:41
Котка!

Но аз бих искала княз - или обущар - осетинец. И да завършва на -швили. И да има син, който да завърши нашата семинария.

Ето един потомък на изпуснатата от нас осетинска династия. Мисля, че в Русия ще му намерят място. Красавец! И умняга, и принципен като прадяда си.

(снимка: натиснете тук)
23 Март 2016 22:43
Лелее
24 Март 2016 07:55
Дорис
24 Март 2016 08:49
Kotka -палче
24 Март 2016 12:10
Те така - с рублите напред са прибрали всичко, което е на изток от Дон. Княз Батенберг се изтървал веднъж пред Рачо Петров, че му предложили 4.5 милиона рубли по същата схема.
24 Март 2016 12:14
Петрински, kotka, генек
24 Март 2016 12:15
Дорис, Яков Джугашвили -
24 Март 2016 15:10
чисто "месо без кости" - ключови факти и синтезирана оценка.

Ключовите факти са :
- Кольо и майка му бегат от мизерията в Мегрелия ;
-рускийот император отпуща 10 иляди месечно за възпитанието на младия княз и изчеква он да навърши пълнолетие ;
-в деня на пълнолетието му на младийо княз лепват титлата "светлейший княз" и срещу обещаните един милиона рубли /стари,а не днешни/ прикачват великото княжество Мегрелия към матушка Русия ;
-понеже обещаните един милион рубли/стари,а не днешна шума/ ги нема,императорът решава да издигне светлейшийо княз Мегрелски за РУСКИ кандидат за БЪЛГАРСКИЯ престол ;

Що се отнася до синтезираната оценка ...наистина е тъжно и комично да видиш как истински "историчари" от факти кат тези достигат до извода за безграничната руска любов и загриженост за съдбата на братския славянски български народ.

Грамадно благодарско и от мене,тов.Петрински !

ВладиГео,
24 Март 2016 15:50
...наистина е тъжно и комично да видиш как истински "историчари" от факти кат тези достигат до извода за безграничната руска любов и загриженост за съдбата на братския славянски български народ.
Хасане, по точно не може да се каже! Като си праФ, праФ си
24 Март 2016 21:24
анастаси сиров

Rogatia
24 Март 2016 22:53
Това археологът ли го е писал или незнаен злодей е пробил профила му?
24 Март 2016 23:20
Защо руската кандидатура за българския престол през 1886 г. остава неприета?

И през 2016г. руската кандидатура за българския престол нема да бъде приета.
Те това е положението...
25 Март 2016 01:19
ВВПутин !
Император на цяла Евразия!
25 Март 2016 08:24
***
25 Март 2016 08:38
браво на петрински за тази дописка!



сключваш сделка с рекетьора, даваш му каквото иска и... ще имаш да вземаш. ако се намери някога някой друг да плати.

също така детайлно разкрива механизма на рекета:

1, в княжеството пристигат два руски батальона, които успяват да се справят със селския бунт;
2. от Санкт Петербург назначават, по молба на княгинята, опитен военен губернатор за да бъде стабилизирано княжеството.
3. ...узрява идеята за прехвърлянето на владетелските права върху княжеството към руската корона. Всъщност, през цялото време от 1857 г. до 1867 г. Мегрелия е под руско управление, но се изчаква князът да навърши пълнолетие за да се реши въпросът и правно.
и всичко поради това, че княжеството:
"...е твърде миниатюрно за да си осигури самозащита." да разберем и защо в Берлин българските земи са нацепени на пет!

твърде много "паралели", които е редно дописникът да отрази в четвъртъчната колонка. което - да търси и описва "паралели", е обичайна негова практика. поне по други теми.
и за княз на България се изпраща един такъв, "узрял за идеята" да прехвърля власт на руския цар...

ПП а каква ли изненада е било как се е защитило "миниатюрното" княжество на Сливница? и после онази конница в Добруджа?
и е време да вдигнем малко чело и да спрем да се вайкаме и да чакаме Неволята! защото ще се появят всевъзможни "прехвърлячи". на управление - във всевъзможни посоки.
25 Март 2016 12:00
Чай, вие май не сте виенски или оксфордски възпитаник. Някое елитно ТВУ?
25 Март 2016 14:23
ВВПутин !
Император на цяла Евразия!

Последен император на савецката империя.
Дописката е полезна с това,че напомня от къде ще стане пробивът за разпада на савецката империя.
По време на соца,кавказци наемаха самолети за транспорт на плодове и зеленчуци и ходеха с куфарчета със долари.
Няма да се откажат от този пазар.И ако вместо да си купуват княжески руски титли ,си развиват държавите , ще живеят в рай.
29 Март 2016 21:54
" Русский царь Иван IV известен во всем мире как Иван Грозный. Ходят жуткие слухи о его бесконечной жестокости. Однако, на самом деле, если сравнить его с другими монархами той эпохи, окажется, что он был одним из самых милосердных из них.

Правление Ивана Грозного продолжалось 37 лет. Период опричнины продолжался всего 7 лет, и, по разным оценкам, жертвами опричников стало от четырех до пятнадцати тысяч человек.

Карл V, император Священной Римской империи, в очередной раз повздорив с Папой Римским и взяв Рим штурмом, за одну ночь уничтожил 8000 жителей города.

Энрике I Король Португалии (1513-1580) вошел в историю как фанатичный охотник за еретиками и евреями: именно по его приказу в 1540 году в Лиссабоне состоялось первое аутодафе с сожжением иудействующих.

Екатерина Медичи, Королева и регентша Франции (1519-1589) стала организатором массового террора против протестантов (гугенотов). Считается, что во время «Варфоломеевой ночи» в Париже погибло от 2,5 до 3 тысяч гугенотов, а по всей стране порядка 10 тысяч.

Селим I Грозный, Султан Османской империи (1467-1520) прославился своей невероятной, даже по меркам османских завоевателей, жестокостью: за два первых года его правления его опричники-янычары казнили более 40 тысяч человек.

Генрих VII Тюдор, Король Англии (1457-1509) создал чрезвычайный трибунал, который назывался «Звездной палатой». Жертвы этой организации исчисляются тысячами. Многие, чтобы не быть подвергнутыми изощренным пыткам, кончали жизнь самоубийством.

Генрих VIII Тюдор, основатель англиканской церкви, развернул жесточайшие репрессии для того, чтобы принудить английское духовенство к новым порядкам. По оценкам историков, за время его правления в Британии было уничтожено 376 монастырей, а более 70 тысяч человек казнено и сожжено на кострах.

Его наследница Елизавета I (кстати, несостоявшаяся невеста Ивана Грозного), вошла в историю как автор самых жестких законов против бродяжничества. При Елизавете «бродяг вешали целыми рядами». В «Судебнике» Ивана Грозного от 1550 г. смертная казнь предусматривалась только за вооруженный разбой на дорогах и убийства жертв такого разбоя.

Фердинанд II Король Кастилии и Арагона (1479-1516) прославился как создатель инквизиции. Только за 7 лет ее работы около 8 800 человек было сожжено на костре, а 90 000 человек подверглось конфискации имущества и церковным наказаниям. 6 500 человек спаслось от казни посредством бегства или смерти.

Особенно жестокой была испанская инквизиция. По подсчетам историков общее число жертв инквизиции в Европе доходило до 10–12 миллионов человек."
29 Март 2016 22:25
Русский царь Иван IV известен во всем мире как Иван Грозный. Ходят жуткие слухи о его бесконечной жестокости. Однако, на самом деле, если сравнить его с другими монархами той эпохи, окажется, что он был одним из самых милосердных из них.


Вегетарианецът Иля Ефимович Репин неволно му пръсна лошата слава. И непреводимата дума oprichnina, която често се мярка в англосаксонските исторически фолианти за Русия в този латинизиран вид.

Из воспоминаний Репина известно, что мысль о картине зародилась у него в связи с мартовскими событиями 1881 года, а именно взрывом народовольцем И. И. Гриневицким бомбы, осколками которой был убит царь Александр II. Позже мысль написать картину «Иван Грозный и сын его Иван» пришла в голову художника, когда он возвращался с концерта Н. А. Римского-Корсакова, под впечатлением от симфонической сюиты «Антар». В своих воспоминаниях Репин описывает это так: «Как-то в Москве в 1881 году я слышал новую вещь Римского-Корсакова — „Месть“. Эти звуки завладели мною, и я подумал, нельзя ли воплотить в живописи то настроение, которое создалось у меня под влиянием этой музыки. Я вспомнил о царе Иване»[2]. Он также писал: «Какая-то кровавая полоса прошла через этот год, чувства были перегружены ужасами современности, но к ней страшно было подходить — не сдобровать! <…> Естественно было искать выхода наболевшему в истории»[3].

Так же можно отметить факт посещения Репиным боя быков во время путешествия по Европе в 1883 году, в своих воспоминаниях он писал: «Несчастья, живая смерть, убийства и кровь составляют … влекущую к себе силу… В то время на всех выставках Европы в большом количестве выставлялись кровавые картины. И я, заразившись, вероятно, этой кровавостью, по приезде домой, сейчас же принялся за кровавую сцену Иван Грозный с сыном. И картина крови имела большой успех»[1].
29 Март 2016 22:28
ПП. Сега има и кървави филми, и кървави книги, и кървави компютърни игри, и кървава действителност, и не се се знае кое на кое влияе по-силно.
29 Март 2016 23:42
Дорис 29 Март 2016 22:25
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД