(Продължение от миналия четвъртък)



През 30-те години на ХIХ в. руският дипломат Фьодор Торнау (1810-1890), вероятно и поради младежки плам, обръща внимание на две от най-изящните красавици в Тбилиси - генералските дъщери Нина и Екатерина Чавчавадзе. Вече като владетелка на Мегрелия, княгиня Екатерина Дадиан (1816-1882) с непомръкналата си красота и елегантно облекло прави неизгладимо впечатление в Санкт Петербург на коронацията (26 август 1856 г.) на император Александър II (1855-1881).

По волята на съдбата княгинята остава вдовица рано - княз Давид Дадиан (1846-1853) умира едва 40-годишен. Престолонаследникът Николай Дадиан е малолетен и управлението на малкото княжество Мегрелия е възложено на майка му и на регентски съвет. Последвалите събития разтърсват Кавказ из основи.

По време на Кримската война по-голямата част от Мегрелия е завладяна от турска войска, начело с Омер паша. Налага се веднага след смъртта на съпруга си княгиня Екатерина Дадиан да организира съпротивително движение, което поради незначителния размер на княжеството има характер на партизанска война. С огромните общи усилия на абхазите и мегрелите и на изпратените по настояване на княгинята руски военни части турската войска е изтласкана от Абхазия и от княжество Мегрелия в края на 1855 г. Княжеството обаче е напълно разорено.

Стопанското състояние на Мегрелия е катастрофално още при управлението на княз Леван V Дадиан (1793-1846), поради което княз Давид Дадиан поема на практика управлението 6 години преди смъртта на баща си. Неспособността на владетелите на Мегрелия да възстановят стопанството и почти двугодишната турска окупация показват на практика неспособността на малката кавказка държавица - по това време васална на Русия, да се справи самостоятелно с външните опасности, както и със стопанската нестабилност. Впрочем точно по същите причини Картли-Кахетинското царство при цар Георгий II (1746-1800) сключва Георгиевския договор с Русия (24 юли 1783 г.), с който на Грузия се осигурява закрила (вж. Свързани текстове в първата част). Както ще се види скоро, само "покровителството на Русия", както за Картли-Кахетинското царство, така и за княжество Мегрелия се оказват недостатъчни - неспирните набези на персийските и турските войски изискват непрекъснато присъствие на руски военни части във васалните земи; на 7 септември 1799 г. цар Георгий II изпраща писмо до руския император Павел I (1796-1801) с молба "от сега нататък царството на картлийците [и кахетинците] да се смята за принадлежащо на Русия, [при това] със същите права, с които се ползват състоящите в Русия други области".

По време на турското нашествие и съпротивата срещу него княгиня Екатерина Дадиан трябва да е разбрала, че управлението на княжество Мегрелия не е работа за красива жена като нея. През 1856 г. тя заминава за Санкт Петербург за коронацията на император Александър II заедно с четирите си живи деца. Заедно с майка си за руската столица пътува и 9-годишният по това време номинален княз Николай Дадиан. В Зугдиди за управляващ княжеските дела е оставен княз Григорий Дадиан, брат на баща му.

Разорени от турската окупация, местните владетели в Мегрелия увеличават неимоверно данъчната тежест, поради което на следващата година в малкото княжество избухва мощно селско въстание, начело с ковача Ути Микава; на 12 май 1857 г. въстаниците превземат столицата Зугдиди, без княз Григорий Дадиан да може да ги спре. Княгиня Екатерина Дадиан спешно се връща във владенията на сина си. По нейна молба в княжеството пристигат два руски батальона, които успяват да се справят със селския бунт; става ясно обаче, че са наложителни промени, княжеското семейство вече не е в състояние да управлява и от Санкт Петербург назначават, по молба на княгинята, опитен военен губернатор за да бъде стабилизирано княжеството. Поради разорението по тези земи и поради нестабилната военна обстановка, княгиня Екатерина Дадиан получава предписание да отгледа децата си в руската столица до навършване на пълнолетието на княз Николай Дадиан; това предписание княгинята, на която твърде допада да блести с изтънченост и красота сред столичната аристокрация, изпълнява с особено удоволствие. А и е настанало време младият княз да получи добро образование.

Императорският указ "за възпитанието" на децата на княгиня Екатерина Дадиан в столицата от 7 септември 1857 г. предвижда след като младият княз достигне пълнолетие през януари 1867 г. (вж. Извори в първата част на този текст), той да се върне в Мегрелия и да поеме управлението на княжеството. Този указ на император Александър II, впрочем, не предлага нищо ново - той изцяло повтаря основните положение в подобен документ, издаден от император Николай I през 1853 г. В столицата до навършване на пълнолетие - по особена императорска милост и като компенсация за загубите и разрушенията, които княжество Мегрелия понася във войната срещу Турция, на младия княз се определя годишна издръжка от 10 хиляди сребърни рубли. Сумата е повече от прилична и това бързо включва подрастващият княз, брат му Андрей и сестрите му сред най-изисканата столична аристокрация.

Между 1957 г. и до 1865 г. княз Николай Дадиан е близък приятел на най-големия син на император Александър II - престолонаследника Николай Александрович; този факт трябва да бъде запомнен, понеже редица по-сетни събития ще бъдат, както ни се струва, неразривно свързани с него.

Бляскавият столичен живот несъмнено струвал скъпо. Освен императорската издръжка от 10 хиляди рубли, младият княз и майка му, която има и в лична собственост значителни земи на Кавказ, не само в Мегрелия, получават още по 20 хиляди рубли годишно. Общият годишен доход от 30 хиляди сребърни рубли е значителен, но редица запазени писма на княгинята ни уверяват, че тя се е стремила всячески към осигуряване на допълнителни приходи за себе си и за децата си.

С наближаване на пълнолетието на мегрелския княз у Александър II узрява идеята за прехвърлянето на владетелските права върху княжеството към руската корона. Всъщност, през цялото време от 1857 г. до 1867 г. Мегрелия е под руско управление, но се изчаква князът да навърши пълнолетие за да се реши въпросът и правно. Последното останало полунезависимо кавказко княжество, макар и изключително богато, е твърде нежизнеспособно - то едва се измъква от разорението и е твърде миниатюрно за да си осигури самозащита. Така на 4 януари 1867 г. - в деня, в който навършва пълнолетие - княз Николай Дадиан-Мегрелски се отказва от владетелските си права в полза на император Александър II (вж. Извори в първата част на този текст).

Ранната смърт на княз Давид Дадиан, крупните стопански несполуки и разорението от турската окупация през 1853-1855 г. не дават друг избор на мегрелския княз, освен да приеме императорското предложение - отказване от владетелските права над Мегрелия в замяна на включване в най-висшите кръгове на руската аристокрация, наследствена титла "светлейши княз" и 1 милион рубли компенсация, като той и майка му, запазват, естествено, личните си владения.

Темата за компенсацията от 1 милион рубли е, изглежда, съвсем отделна история (вж. Иван Стоянов 1989). Все на същия 4 януари 1867 г. Сенатът издава указ, с което князът се обещетява с въпросните 1 милион рубли за владетелските права над Мегрелия, дава му се титлата "Светлост", но същевременно от родовите му владения е изключена черноморската брегова ивица. Молбата на княза от 9 януари да не се намаляват владенията му, на пракитка е оставена без последствия.

Веднага след княжеския отказ от владелските права над Мегрелия настъпва рязък обрат в отношението на императорското семейство и лично на император Александър II към него. Това е вторият факт, след близкото приятелство на Николай Дадиан-Мегрелски с престолонаследника Николай Александрович, който ще трябва да бъде подчертан дебело.

Няколкото запазени прошения от бившия мегрелски княз от февруари-март 1867 г. за изплащане на обещаната компенсация от 1 милион рубли са отклонени - първо от император Александър II, после и от Министерството на финансите. При липсата на други исторически документи, вероятно ще трябва да се признае, че тази компенсация по-скоро е останала неизплатена в крайна сметка.

Така стигаме до причините, поради които руското правителство предлага княз Николай Дадиан-Мегрелски за български княз през 1886 г. Ще изкажем тук предположението си, че този неочакван избор е за да бъде все пак овъзмезден светлейшият княз заради неполучената, както изглежда, компенсация за отказването му от владетелските права над княжество Мегрелия. От друга страна рано починалият велик княз Николай Александрович (*1843-†1865), е бил близък приятел не само със светлейшия княз, но и с по-малкия си брат велия княз Александър Александрович, който става престолонаследник веднага след злощастната смърт на по-големия си брат; а на 2 март 1881 г., след убийството на баща им, се възкачва на руския престол като Александър III.

Така се оказва, че изборът на светлейшия княз Николай Дадиан-Мегрелски за руски кандидат за българския престол няма нищо общо с България; по този начин се решават вътрешнополитически задачи - със спестяването на значителната компенсация за владетелските права над едно княжество със стратегическо местоположение, и се оказва подобаващо внимание към близък приятел - на императора и на рано починалия му по-голям брат. А и като обещетение за загубеното императорско благоволение след 4 януари 1867 г.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=795479

("Избран от простосмъртните")