Белгия изглежда малко вероятно да е център на екстремисткото насилие в Европа. Има обаче причини за съсредоточаването на радикална дейност в малката държава. Много от проблемите, които водят до агресия, са еднакви навсякъде по света - в развиващите се и в развитите страни, и въпреки че тя може да се различава по своята жестокост, има едни и същи последствия. Сред проблемите са мюсюлманското малцинство, което се състои от много хора, но те не са добре интегрирани; високото ниво на безработица сред младежите в тази общност; лесен достъп до оръжия; добре развити комуникации и транспортна мрежа, преминаваща през страната; властите, които често са самонадеяни, но винаги неразполагащи с достатъчно ресурси; вътрешната политическа нестабилност. Подобно на другите държави, и в Белгия се наблюдава безмилостно разпространение на идеологията на насилие чрез социалните мрежи. Това може и да не насърчава пряко насилието, но определено насърчава омраза, нетолерантност и дълбоко консервативни възгледи.

Историческите корени на сегашния проблем са дълбоки. Както и други части на Европа, Белгия е обект на терористични нападения през 80-те и 90-те години на ХХ век, свързани с вълнения в Близкия изток. "Има много дълга история на връзката между Белгия и Франция в сферата на тероризма", казва Рик Колсат, който е експерт по тероризма в университета в Гент.

През 90-те години агресивността в северната част на Франция, свързана с гражданската война в Алжир, стигна и до Белгия. Най-малко един ислямски проповедник, прогонен от Франция, се мести в Брюксел. Когато местните хора изразиха загриженост, държавни служители им казаха, че духовникът е "незначителен", заяви през ноември м.г. Йохан Леман, ветеран активист в борбата срещу расизма, който работи в брюкселския квартал Моленбек, откъдето са родом много от парижките атентатори и където в края на миналата седмица беше арестуван Салах Абдеслам.

В първата половина на миналото десетилетие, докато европейските сили за сигурност се опитваха



да разберат новата заплаха,



пред която са изправени, и взривове избухваха в Мадрид и Лондон, Белгия в голяма степен остана незасегната въпреки увеличаващите се доказателства за екстремистки мрежи в страната. Само няколко белгийци тръгнаха към Ирак, но това си беше относително значителен брой. Сред доброволците беше и жена от Шарлероа, приела исляма. Тя умря през 2005 г. при атака срещу американски конвой в Ирак. Това беше първата европейка, извършила самоубийствен атентат.

Други заминаха за Афганистан. През 2008 г. беше разбита мрежа, която изпращаше млади белгийски мюсюлмани в тренировъчен лагер на "Ал Кайда". Много хора изглеждаха разочаровани от това, което откриха на бойното поле, но то не ги спря да тръгнат. Няколко души се завърнаха с намерението да осъществят атаки у дома, твърдят прокурори.

В белгийските градове процъфтяваха радикални организации, които привидно не се занимаваха с насилие. Както и в други европейски държави, войната в Сирия подейства като катализатор за съществуващите сериозни проблеми. Според някои оценки Белгия е осигурила от всички европейски държави най-голям брой бойци в Сирия на глава от населението. Според експерти пътували са 450 от общо 11 млн. население на страната, сред които по-малко от половината мюсюлмани. По последни данни на белгийския учен Петер фон Остайен тези хора са 562-ма. Повечето от тях се са присъединили към "Ислямска държава", а други са се влели в подразделението на "Ал Кайда" - Фронта "Ал Нусра". Над 80 от тях вече са убити, основно в битки в източната част на Сирия.

Белгийският квартал Моленбек, в който живеят около 90 000 души, според много хора е



особен проблем



Някои коментатори твърдят, че Моленбек е зона, в която не трябва да се пристъпва и над която "полицията има слаб контрол". Леман, който работи тук, казва, че хората, които вербуват бойците, често казват на тийнейджърите, че родителите им не познават "истинския ислям".

Изследване на Оксфордския университет потвърждава значението на социалните мрежи. Чрез тях приятели или познати имат основна роля при наемането на три четвърти от чуждестранните бойци в "Ислямска държава". Членове на семействата са отговорни за една пета от наетите, докато джамиите са свързани с вербуването на един от 20 души.

Монтасер ал Демех, който работи в Моленбек с бивши и настоящи бойци, казва, че лично познава един от двамата бойци, сражавали се в Сирия, убит през януари в престрелка с белгийската полиция в град Вервие. "Той идваше в кафенето, където аз ходя от време на време. Всички се познават тук. Говорят, споделят видеоклипове, правят планове. Тук е така", казва Ал Демех.

Ролята на джамиите е спорна. Ал Демех казва, че познава няколко имами, които са пътували до Сирия през миналата година. "Представете си какво са казали пред религиозните си общности", казва той. Според него бойците имат два профила: наивни идеалисти, които са били в първата вълна, отпътувала за Сирия, и втората вълна от доста по-жестоки екстремисти, готови да атакуват родината си. Последните често имат дълги досиета, в които фигурират и сериозни престъпления.

Според Абделила - социален работник с 20-годишен стаж в Моленбек, джамиите, независимо дали са официално регистрирани или не, не са основният проблем. Майка, чийто син е убит, докато се биел за ИДИЛ в Сирия през миналата година, казва, че той никога не е влизал в джамия, но е бил вербуван от хора "на улицата". Бедността също не може да е обяснение. Много от парижките атентатори са в сравнително добро финансово състояние. Тези хора действат извън Моленбек, въпреки че някои от терористите, които убиха 130 души в Париж миналата година, са израснали и живели там.

Един от изплъзналите се от мрежата на властите в началото на миналата година, създал мрежата на белгийците, завърнали се от Сирия и подготвящи серия от нападения, е Абделхамид Абауд. Той организира атаките в Париж. След тях брюкселските власти блокираха града почти за седмица, затваряха училища, офиси и културни обекти. Спортни събития бяха отменени, а армията патрулираше по улиците с бронирани коли. Малцина обаче почувстваха сигурност, след като правителството на страната, която винаги се затруднява да намери баланса между валонската и фламандската общност и която е податлива на политическа нестабилност, направи поредица от взаимоизключващи се изявления за случващото се.

Белгийските сили за сигурност изглеждаха затруднени. Оказа се, че няколкостотин агенти трябва да следят хиляди потенциални джихадисти. "Просто сме изтощени", призна високопоставен служител по сигурността. Миналия месец бе одобрен пакет от контратерористични мерки, но вече бе твърде късно.

За пореден път беглецът причини множество нови жертви. Салах Абдеслам, френският гражданин, израснал в Моленбек, бе единственият оцелял от групата терористи в Париж. Той успя да се върне в Белгия и бе заловен едва миналия петък. Властите признаха сега, че той е знаел какво са щели да направят неговите поддръжници в отговор на ареста му. През следващите дни и години те ще трябва да обясняват защо не успяха да предотвратят атаката, за която казват, че са очаквали.



Брюкселските джихадисти



Участниците в повечето от най-зрелищните атаки в Европа и света през последните десетилетия са от Брюксел или са прекарали част от живота си там, други пък са ползвали черния пазар в търсене на оръжия и помощници. Тези мъже и жени участват в планирането и изпълнението на атентатите на 11 септември в САЩ, атентатите в Мадрид през 2004 г., нападението в Париж срещу "Шарли Ебдо" и атентатите в Париж от 13 ноември 2015 г.



Абдесатар Дахман - убиецът на Шах Масуд



Дахман е част от екипа убийци, представили се като марокански журналисти, ликвидирали командира на афганистанската антиталибанска съпротива Ахмад Шах Масуд дни преди атентатите от 11 септември. Преди да замине за Афганистан, Дахман редовно посещава Ислямския център в Моленбек. На трамвайна спирка се запознава с Малика ел Аруд, която по-късно му става съпруга.



Малика ел Аруд - вербовчикът



Малика пътува с Дахман за Афганистан за покушението срещу Шах Масуд, но по-късно се завръща в Европа и през 2010 г. е осъдена за тероризъм. Издадена й е присъда от 8 г. затвор за това, че ръководи група за вербуване на бойци за Афганистан. С нея са осъдени още 7 съучастници.



Низар Трабелси планирал удар по база на НАТО



Бивш футболист от тунизийски произход, Трабелси е задържан в брюкселско предградие дни след атентатите от 11 септември. Обвинен е във връзки с терористи, включително и за това, че се е срещал с Осама бин Ладен през 2001 г. Осъден е на 10 г. затвор за подготовка на нападение срещу база на НАТО. През 2013 г. е екстрадиран в САЩ по обвинение в заговор да убива американци в чужбина.



Хасан ел Хаски - атентатите в Мадрид и Казабланка



Испански съдия даде на Хаски 14 г. затвор за участие в терористична организация във връзка с атентатите в Мадрид от 2004 г. По-късно той е прехвърлен в Мароко, за да бъде съден за участието си в атентатите в Казабланка от 2003 г., при които загинаха 40 души. В началото на десетилетието той прекарва известно време в Брюксел, след като там нелегално се установява брат му, също съден за връзки с терористи.



Мехди Немуш се свързва с атаката срещу Еврейския музей в Брюксел от 2014 г.



Немуш застреля 4-ма души в Еврейския музей в Брюксел. Той е френски гражданин, но избира Брюксел за нападението си. Използва малка стая в Моленбек за база преди атентата, съобщава френският "Либерасион". Радикализиран е във френските затвори и след това отива да се бие в Сирия, където е сред бруталните похитители на група френски журналисти.



Амеди Кулибали - нападението в "Шарли Ебдо"



Кулибали уби 4-ма души в парижки кашерен супермаркет и една полицайка. Снабдява се с оръжието си в Моленбек, ползва и част от арсенала на Шериф и Саид Куаши, с които атакуват сатиричното сп. "Шарли Ебдо".



Аюб ел Хазани опитал нападение във влака "Талис"



Хазани се опита да открие огън с автомат "Калашников" във влака "Талис", но бе обезвреден от група пътници, сред които и американски войници в отпуск. Смята се, че е тръгнал от Моленбек, където живеел известно време.





Абделхамид Абауд и братята Абдеслам - парижките атентатори



Заподозреният за организатор на парижките атентати Абауд е израснал в Моленбек, както и братята Абдеслам. Те стават най-популярни сред атентаторите от френската столица, след като Салах успява да избяга. Всички те са имали вземане-даване с полицията, преди да се отдадат на екстремизма.

Останките на атентатора самоубиец Брахим Абдеслам бяха погребани в Моленбек дни преди полицията да залови брат му Салах. Единственият оцелял нападател от парижката касапница бе заловен на няколкостотин метра от апартамента, в който е израснал, след като бе прикриван месеци наред от приятели и сподвижници.