В България всеки е свикнал да гледа в паницата на другия. Наднича и все му се струва, че чуждото яйце има два жълтъка. И накрая казва - ама защо и за мен да не може повече? Мигар съм по-малко заслужил.

Така и Георги Първанов. Бившият президент отдавна гледа към мястото на Реформаторския блок в управлението и това, което вижда, изобщо не му харесва. "РБ е новото ДПС по отношение на преяждането с власт. Навсякъде, където се отвори местенце, кандидатът е на реформаторите. Позволяват им го министър-председателят и ГЕРБ, върху техния гръб се разхождат реформаторите", обясняваше Първанов през март м.г. - едва няколко месеца, откакто беше заработило настоящото коалиционно управление. Той самият току-що театрално бе хвърлил оставка като председател на АБВ в знак на несъгласие с решението на депутатите си да подкрепят взимането на нов дълг от правителството. (Всяко съвпадение с водевила, разиграван от Борисов и неговите депутати заради ДСБ, не е никак случайно.) И неприкритата радост на десните при новината за неговото (в крайна сметка несъстояло се) оттегляне от политиката предизвика тогава



Първанов да излее скритото си недоволство



от разпределението на порциите в новата власт. Задявките между АБВ и блока продължиха и след това с различен интензитет, за да стигнат върха си през февруари т.г., когато зам.-шефът на партията Румен Петков публично обвини реформаторите, че са укрили приходи за близо 100 хил. лв. По това време ДСБ вече официално се заявяваше като опозиция на управлението и мишена на хората на Първанов бе доминиращата в блока фракция на Меглена Кунева. Което означава, че за АБВ проблем е присъствието на РБ във властта въобще, независимо от това кой стои начело на десните.

Дълго време претенциите на бившия президент и депутатите му се обезсилваха от малката им тежест в управляващото мнозинство. Парламентарната им група има едва 11 народни представители. През октомври 2014 г. лявата формация взе 136 223 гласа, или 4.15% - едва колкото да се промуши в Народното събрание. При това влезе като Коалиция АБВ - с участието на "Българска партия либерали", "Обединен блок на труда" и ФАГО. Резултатът на РБ на вота беше двойно по-голям и съответно, и размерът на тяхната ПГ. Всичко това се промени, след като ДСБ и депутатите от гражданската квота на блока оттеглиха подкрепата си за управлението. Внезапно силите на АБВ и остатъчния РБ почти се изравниха. А Първанов усети, че времето за атака е дошло.



"Така коалицията не може повече да работи",



отсече експрезидентът в средата на март. И витиевато обясни, че досега е позволявал част от решенията да се взимат в по-тесния кръг на ГЕРБ и РБ, защото "държахме на лека дистанция на партии като АБВ от управлението". Но не и сега, когато блокът рязко олекна политически, а присъствието му във властта остана все така масирано. "Ние не искаме министерски постове. Ние искаме всяка партия да получи полагаемото й се според тежестта й, защото сега очевидно има несъразмерност", обобщи Първанов. Като първа стъпка той посочи въвеждането на ясни правила за работа на коалиционния орган - Съвета за развитие към Министерския съвет. Замисълът е в него да се обсъждат ежедневните въпроси, засягащи коалицията, като по-активна роля се отреди на АБВ и Патриотичния фронт. Така Първанов много хитро въвлече националистите в собствената си игра. В ПФ имат основание да са недоволни от положението си, тъй като и до ден днешен са в миманса на управлението. И сега може да се окажат полезен съюзник в борбата на експрезидента срещу РБ, ако успее да възбуди апетита им за власт. Нищо че допреди година отвратено укоряваше съпредседателя на ПФ Валери Симеонов, че използва "най-грозния език, употребяван от парламентарната трибуна" и "дори Сидеров е по-сдържан от него, когато става въпрос за етническия мир". От АБВ искат да се преразгледа и подписаната от тях и ГЕРБ политическа декларация в подкрепа на правителството. Така формално издигат претенцията си, че са на едно и също ниво с реформаторите, които вече няколко месеца договарят с хората на Бойко Борисов допълнение към коалиционното си споразумение.

Рамо на амбициите на бившия президент може да удари и парламентарната група на ГЕРБ. Нейният шеф Цветан Цветанов още в средата на 2015 г.



се оплакваше от прекомерните щения на реформаторите



По думите му "в нашата ПГ също има определени мнения за начина, по който участваме в това управление, защото нашите народни представители и нашите структури по страната са много по-големи на брой". Освен това покрай скорошната си атака срещу ДСБ герберите подпукаха и членовете на кабинета, в които се е прицелил Първанов - министрите на отбраната и здравеопазването Николай Ненчев и Петър Москов. Нищо че се снишиха в момента, в който лидерът им Бойко Борисов издигна глас от Брюксел в защита на правителството си. Министри не се свалят само с фронтална атака.

Във всеки случай обаче Първанов доста се надценява, ако смята, че може да преоформи коалицията по свой вкус със задкулисни маневри и подмолни атаки. Работата е там, че той не е станал по-силен, а просто реформаторите са станали по-слаби. Борисов вече даде да се разбере, че няма намерение да сменя министри. Особено на реформаторите, които легитимират кабинета като прозападен. По-трезво на ситуацията очевидно гледа вицепремиерът от АБВ Ивайло Калфин, който подкрепи всяка дума и инициатива на Първанов, но застана и зад правителството с думите, че "управляващата коалиция е работеща". Така де, все пак той работи в кабинета. Така че най-много някой зам.-министър да го отнесе покрай текущите скандали и АБВ да придобие неговата позиция. А междувременно Борисов ще получи възможност да настройва хората на експрезидента и реформаторите едни срещу други и така да ги контролира.