Миналата седмица Европейската комисия обяви новата категоризация на страните от ЕС по т.нар. процедура за макроикономически неравновесия. България остава в групата с "прекомерни дисбаланси" заедно с Франция, Хърватия, Италия и Португалия. Това е третата, най-лоша група от превантивния механизъм - държавите, попаднали в нея, са само една стъпка преди откриване на корективна/наказателна процедура за допуснати изкривявания, която може да включва и финансови санкции. Накратко, България е поставена на "таблото на позора".

Всъщност има и държави, които са изключени от анализа на макроикономическите дисбаланси, защото са толкова зле, че за тях се прилагат специални спасителни програми. В предишни години такива програми изпълняваха например Португалия, Ирландия, Испания, но те отдавна ги приключиха. В момента спасителни мерки се прилагат само в Гърция и Кипър. Но след броени седмици Кипър ще излезе успешно от спасителната програма и ще остане единствено Гърция, за която не се очаква скорошно положително развитие.

От тази гледна точка България е по средата - не е толкова зле като Гърция и не е обект на наказателни процедури. Но не е и сред отличниците като Румъния, за които не са открити дисбаланси (или неравновесията са незначителни). Ако искаме да ускорим възстановяването на икономиката и да привличаме повече чуждестранни инвеститори, трябва да излезем от таблото на позора, и то бързо.

Когато навремето се обмисляше идеята за създаване на процедура по макроикономически дисбаланси,



България подцени въпроса



Още преди 5 години предупредих в коментар за в. "Сега", че ще имаме проблеми по някои показатели, и това се потвърди. Например абсолютно всички нови страни - членки на ЕС, всяка година "светят в червено" по индикатора "нетна инвестиционна позиция" - заради значителния приток на преки чуждестранни инвестиции. Самата Европейска комисия признава, че това са инвестиции, които помагат на икономиката, а не са опасно поемане на кредити като при свръхзадлъжняването на Гърция.

При създаването на таблото с индикаторите източноевропейските страни успяха да се преборят за по-справедливо третиране, но само по някои индикатори. Остана обаче "нетната инвестиционна позиция", което дискриминира новите страни членки, защото те имат нужда от повече чужди инвестиции, за да поддържат високи темпове на растеж и да настигат благосъстоянието на западните страни.

Така или иначе, големият проблем за България се появи през 2014 г., когато фалира КТБ, имаше краткотрайна банкова паника, бюджетният дефицит беше изпуснат от контрол, а държавният дълг се увеличи с рекордни темпове. В резултат Европейската комисия съвсем основателно включи България сред държавите с прекомерни дисбаланси. През юли 2015 г. съветът на министрите на ЕС одобри 5 препоръки към страната ни. Те още не са изпълнени, поради което България остава поне още една година на "таблото на срама".



Трудно ли е да излезем от позорната група?



В интерес на истината, заради възстановяването на европейската и българската икономика дисбалансите лека-полека намаляват. Така например според последното табло с индикатори България надхвърля лимитите по четири индикатора (от 14), което е подобрение спрямо предходната година, когато неравновесията бяха пет. При това по още два индикатора България е над лимита с минимална стойност (0.1% за дългосрочната безработица и 0.5% за разходите за труд), а трети индикатор (безработицата) се движи ускорено в правилната посока. Значително подобрение има и по темата за инвестициите, макар че както вече стана дума, тук няма шанс да постигем лимита, тъй като индикаторът поначало дискриминира новите страни членки.

Така се оказва, че заради подобрението на икономическите показатели на страната броят на индикаторите за дисбаланс ще продължи да намалява. Вече започват да излизат данни за цялата 2015 г. И когато всичките данни бъдат официално публикувани от Евростат и включени в таблото, броят на проблемните сфери за България автоматично ще намалее.

Реално проблемът не е толкова в таблото с индикаторите, колкото в изпълнението на препоръките. Години наред Европейската комисия пише едни и същи насоки за България - основно за реформи на пазара на труда, образованието, бизнес средата - но от тях нищо не се случва. Всъщност, ако бяхме изпълнили тези препоръки преди 3-4 години, щяхме доста отдавна да сме напреднали с икономическото възстановяване. Нежеланието да се направи каквото и да е усилие за реформи на пазара на труда доведе до това, че България загуби твърде много работни места (само проблемни страни като Гърция ни бият по този показател). Но това е друга тема.

За да излезем от групата с прекомерни икономически дисбаланси,



този път трябва да действаме



по препоръките на ЕК. Те вече са доста по-фокусирани и много по-лесно могат да бъдат изпълнени, стига да има желание.

Първата препоръка е за свиване на бюджетния дефицит, подобряване на данъчната събираемост и реформи в здравната система. Тук има значителен напредък, тъй като дефицитът намалява с по-бързи от заложените темпове, а миналата година събираемостта на данъците надхвърли и най-оптимистичните прогнози. Основният въпрос е да се подобри ефективността на здравната система.

Втората препоръка е свързана с приключване на прегледа на активите и стрес тестовете на банковата система и небанковия финансов сектор, приемане на рамката за преструктуриране на банки и засилване на надзора, особено върху сделките със свързани лица. При банките прегледът е в ход и ще приключи през август, а рамката за преструктуриране на банки е приета. При небанковия сектор има отлагане, но все пак се очаква да приключи до края на годината.

Третата препоръка е за пазара на труда. Тук има голямо изоставане - включително заради липсата на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове. Нужен е и интегриран подход за уязвимите групи на пазара на труда.

Четвъртата препоръка е свързана с приемане на нов закон за училищното образование и подобряване на достъпа до добро образование на уязвимите групи. Законът е приет, но остават много подзаконови актове и реалното му приложение. Няма особен напредък по втората част на препоръката (България не се е справила с проблема за децата, отпадащи от училище).

Петата препоръка е съвсем конкретна - реформа на процедурите по несъстоятелност и въвеждане на възможност за извънсъдебно преструктуриране. Проектозаконите са готови, въпросът е да се приемат и приложат на практика.

На практика и по петте препоръки има извършена много подготвителна работа, което прави реалистично завършването им. Въпросът е да се намери политическа воля в следващите 6-9 месеца реформите да бъдат приети и приложени. Това ще позволи в следващата оценка към края на годината Брюксел да отчете изпълнението и да ни извади от групата на страните с прекомерни дисбаланси. В противен случай ще си останем на таблото на позора не заради друго, а заради мудност и нежелание да се преодоляват проблемите.