Барт де Вевер не вярва много в собствената си държава. Всъщност Белгия трудно може да се нарече държава - това изкуствено формирование, създадено някъде през ХIХ век в резултат на историческа случайност, борба за власт между големи сили. Централизираната белгийска държава е "бавна, сложна и неефективна", казва Де Вевер, който е сред най-влиятелните белгийски политици. Той е от партия, която на последните избори водеше кампания за преустановяване на съществуването на централизирана държава и в подкрепа на независима Фландрия, която според него би била по-жизнеспособна, отколкото Белгия - едно провалено формирование.

Де Вевер оглавява най-силната партия - консервативния крайнодесен Нов фламандски алианс, който не е част от правителството, но Де Вевер е кмет на Антверпен и знае, че хората в Белгия внимателно следят изявите му. Той седи в готическата сграда на кметството в един слънчев вторник през февруари, четири седмици преди атентатите в Брюксел. Салах Абдеслам все още е издирван, а полицията не знае, че е в брюкселския квартал "Моланбек". Властите неуспешно продължават да го търсят. Белгия е подложена на критики, но такава е ситуацията и в Европа.

Де Вевер определя политиката на германския канцлер Ангела Меркел към бежанците като "епохална грешка" и се оплаква, че интеграцията в Белгия днес вече не работи. "Това е нашият проблем", казва той. "Не можем да предложим фламандски вариант на американската мечта". Неговото послание е, че Антверпен все още е по-добър за живеене от Брюксел, който може да бъде определен като помийна яма.

Де Вевер сравнява политиката, която се води в Брюксел, с начина, по който работниците реновират старите сгради в града: на някои поставят нова елинсталация, а на други поправят старата. "Политиците в Белгия често работят като майсторите в старите къщи: мотаят се, без да имат идеи какво трябва да направят". Де Вевер почти е изгубил вяра в страната. По време на срещата ни той не знае, че липсата на доверие ще се види в близките дни, при това



по възможно най-лошия начин



Оказва се, че в Белгия джихадистите могат да вербуват нови членове, докато остават незабелязани от властите. Според статистиката от Белгия заминават най-много бойци за Сирия на глава от населението - твърди се за около 500 души и за около 130, за които се смята, че са се завърнали в страната. "Един на всеки трима от тези хора е опасен", казва Як Раас, който оглавява белгийската разузнавателна служба. Агентите трябва да продължават да ги наблюдават отблизо през цялото време, както и множеството други съмнителни лица. Броят на агентите - който теоретично би трябвало да е 700 души - показва защо това е невъзможно. Около 150 работни места са свободни по време на парижките атаки, а бюджетът, заделен за сигурност, е едва около 50 млн. евро. Това съответства на бюджета на редакция на голям вестник, наскоро отбелязаха белгийски журналисти.

Според Бернард Снук, който е работил за белгийското военно разузнаване, един от проблемите е, че "политиците нямат представа как работим ние. А и не искат да знаят. В 20-годишната си кариера не съм видял дори един депутат в офиса". Заради лъжливата представа за толерантност белгийците "не желаят да се занимават с джихадистите. Това ми напомня за времето след 11 септември. Имахме информация за ислямисти в армията. Искахме по-внимателно да разследваме това, но Министерството на отбраната прекрати разследването", спомня си той.

Белгийските разузнавателни служби не постигат особени успехи въпреки разкриването на терористична клетка през януари м.г. във Вервие, близо до границата с Германия. Трима от парижките атентатори са били следени от правораздавателните органи, поне периодично. Телефонът на единия от тях е подслушван, а братята Абдеслам са били арестувани в белгийски участък, когато единият от тях неуспешно се е опитал да стигне до Сирия. Накрая обаче белгийците не са намерили достатъчно правни основания и необходим персонал за провеждането на дългосрочно наблюдение.

Салах Абдеслам успява да се укрива. Братята Ибрахим и Халид ел Бакрауи, както и Наджим Лашрауи успяват да преминат необезпокоявано, докато се подготвят да извършат масово убийство в Брюксел.

Важно е да си зададем въпроса дали специфичен белгийски проблем е влошил и без това сложната ситуация. В Белгия, както и в Европа като цяло, трябва да се поучим от грешките си възможно най-бързо, за да се избегне повтарянето им. А тези, които познават по-добре проблемите на Белгия, по-добре знаят какво й липсва на Европа.

Белгия, която се простира на територия от 30 000 кв. км, колкото е площта на източната германска провинция Бранденбург, е известна с комиксите си, бирата, шоколада, пържените картофки и скандалите. Сред скандалите са проблемните ядрени реактори в АЕЦ "Тианж" и "Дул", които не прекратиха работа въпреки откритите пукнатини; паниката с храната през 1999 г., след като пилешкото месо беше замърсено с диоксини; случаят "Марк Дютру", който 20 години продължава да хвърля сянка върху страната - фактът, че убиецът на деца е можел да залавя момичета, да ги насилва, затваря и дори да ги убива, въпреки че срещу него водят много улики, многократно опетни доверието в белгийската правораздавателна система. А сега отново и отново: тероризъм. На косъм осуетената атака във високоскоростния влак "Талис", пътуващ от Амстердам за Париж през август м.г. Парижките атаки и белгийските им извършители. И ужасяващите атаки, извършени в Брюксел на 22 март.

Провалена държава е термин, използван за страна, която не може да функционира и е нежизнеспособна. В този смисъл Белгия провалена държава ли е? "Това е изкуствено създадена държава", казва Филип Моро, който е бил кмет на "Моланбек" в продължение на 3 г. и половина. Белокосият мъж от Белгийската социалистическа партия говори критично за Белгия и за Европа и в това отношение е изненадващо близо до политическия си антипод - консервативния крайнодесен Барт де Вевер. "За съжаление Европа се превръща в една голяма Белгия, вместо Белгия да се превръща в една малка Европа", смята той. В миналото Филип Моро е вярвал, че европейската държава ще изчезне и че обединена Европа ще остане и ще изземе функциите й. "Но не вярвах, че ще стане това, на което днес сме свидетели", допълва той. Сега Моро е преподавател по история, който наскоро написа книга, озаглавена "Истината за "Моланбек".



Белгийците нямат обща история



Моро обаче продължава да живее в "Моланбек", на петия етаж на сграда, която изглежда като блок за хора с ниски доходи. Той се връща назад в миналото на държавата, която е създадена като компромис през 1830 г. Тя е творение, оптимистично обединяващо региони, които нямат обща история: Фландрия, франкофонска Валония и Източна Белгия, където 76 000 души говорят немски език. Тя е творение, чиято южна част е бедна и се нуждае от подкрепа, а не богатият Север, където недоволството става все по-силно и по-силно. Това е познат принцип. Нарича се Европа.

Белгия няма обща администрация, неясни са отношенията между различните звена в правителството и недостатъчни са бюрократичните структури, които понякога трябва да вземат решения за гротескни регионални спорове. За да се предотврати възможността тази крехка държава да се разпадне, конституцията й е променяна няколко пъти и в резултат на това централната власт е отслабена. И така всичко в Белгия съществува в няколко варианта: има фламандски премиер, валонски премиер и премиер, който представлява цяла Белгия. На страната са необходими няколко месеца вместо седмици, за да се сформира правителство. Преди около 4 години Белгия остана без правителство цели 541 дни.

С течение на годините белгийците създават определена дистанция от властите. Според Моро белгийците постигат това, като стават "малко непокорни, малко анархично настроени". Една от причините за анархизма е, че "този регион често е бил окупиран" от бургундци, испанци, австрийци и французи, казва той. Традиция тук е да се казва: "Управници? Проблемът ще се реши от само себе си. Ще мине".



Социални неправди



Белгия можеше да стане модел за успешно съжителство, но не успя, и дори Моро не иска да придава романтичен характер на това. Вместо страната да стане ядрото на Европа и да приеме т.нар. "институции" като централите на управляващите ЕС ведомства - ЕК, ЕП и Съветът на Европа. Сега те са тук, със стъклените кули, и според някои това е вид колонизация. Сърцето на Европа е студено, поне от перспективата на бедните жители на Брюксел. Те не се възползват от парите "от Брюксел", все едно градът се намира на друго място, или "от еврократите".

4 км е разстоянието между ЕП и "Моланбек" - квартала, станал известен като средище на джихадистите, но все едно, че няма връзка между Европа и проблемния район. В Европейския квартал се пишат законите, по които функционира целият континент, докато намиращите се наблизо джихадисти планират начини да воюват с този континент и да разрушат неговите свобода и ценности.

Мароканците от брюкселските имигрантски семейства работят в Европейския квартал като шофьори, портиери, чистачи или в кафенетата. Това са единствените възможности за контакт между двата свята. Много хора обръщат специално внимание на времето, по което е осъществена атаката в метростанцията "Маалбек". Тя беше малко преди 9 ч. сутринта - време, в което европейският бюрократичен елит традиционно пътува за работа. Един час по-рано чистачките и нощните пазачи са си тръгнали от работа.

Вече е трудно да се управлява брюкселският столичен район, въпреки че той не е особено голям - населението му е 1.1 млн. души, обаче е разделено на 19 общини. Шест полицейски участъци отговарят за сигурността, регионалното и централното правителство функционират паралелно и прекалено малко общуват помежду си. Белгийската столица е във Фландрия и повечето хора говорят френски, така че едва ли някой се чувства отговорен. Полицията и силите за сигурност са заети да охраняват голям брой международни обекти - от НАТО до сградите на ЕС на изток от центъра и отвъд границите му.



Да обичаш необичана държава



Възможно ли е да харесваш този град? Тази страна? Да, отговаря човек, който изглежда малко вероятен поддръжник. Това невероятно обяснение в любов за една необичана страна идва от Филип Блонден, директор на Еврейския музей. Малко след парижките атаки той се среща с "Шпигел" в сграда, която е скрита в малка улица близо до луксозния "Гран Саблон" - площад със скъпи магазини за антики, отдавна функциониращи ресторанти и представителства на много от известните шоколатиери в града.

Преди почти 2 години на 24 май 2014 г. млад мъж извади оръжие в музея и застреля 4-има души. Нападателят - французин от алжирски произход, който се е завърнал след престой в Сирия, живеел в "Моланбек", само на няколко километра от мястото на атаката. Още тогава, а не на 22 март, Брюксел беше добавен към европейската карта на терора - не само като мястото, откъдето идват терористите.

Ръководителят на Еврейския музей е изявен човек, който иска да направи признание. "Жител на Белгия съм", споделя той. "Трябва да благодаря на тази страна за всичко". Той обяснява, че семейството му идва в Белгия в търсене на по-добър живот по същия начин, по който турци и мароканци правят това през 60-те и 70-те години на ХХ век. Блонден иска да насърчава разбирателството между културите и народите. Музеят, който скоро предстои да бъде преместен на друго място, има важна роля в неговата визия. Има планове за една голяма изложба на млади художници, Нощ на музиката и дискусии на тема "100 творци - 100 свободи". След това тази сграда ще бъде съборена.

Новата сграда на музея ще бъде пълна със сензорни екрани и съвременни техники за обучение, а също така ще има и секция, посветена специално на мюсюлманите в Брюксел. "Нещата могат да станат възможни само чрез обучение и общ диалог", смята Блонден, като леко намеква, че може и да се оттегли от поста си. "Единственото ми притеснение е, че хората, които ще искат да общуват помежду си, нямат проблеми". Той казва, че е наясно с всичките недостатъци - паралелните общества, ранното напускане на училище, липсата на икономически възможности, - но смята, че това по никакъв начин не дава оправдание за бомбените атаки.

Блонден също така не иска да бъде държан отговорен като белгиец за действията, предприемани от други хора, живеещи в страната. "Може би има хора, които смятат, че трябва да се извиняваме за нещо?", пита той. "Не, тероризмът не е по наша вина".

Всъщност възможно е да се намерят доста хора, които харесват да живеят в Белгия с нейните импровизации, дефекти и самоирония. Сред тях е и Жан Букуа, весел анархист, който веднъж годишно изпълнява пърформанс срещу кралското семейство. Датата винаги е 21 май - денят, в който според статистиката има най-малка вероятност да вали дъжд.

Давид Елбиш също е от тези хора. Той е художник, който е известен с творби като фотографиите си "Белгийски решения". Те се присмиват на странните временни решения, които белгийците намират за ежедневните си проблеми - решения, които понякога са толкова странни, че е необходимо доста голямо великодушие, за да ги приемете. Неговите работи показват хаотичната и порутена Белгия. Сред снимките има изображения на стълбища в сгради, които не водят никъде, или порутена къща с идеално поддържан плет пред нея.



Илюзорни решения



Това е очарователната част на илюзорните решения, импровизациите, временните неща тук. По-малко очарователната страна може да се види на 70 км на югоизток от Брюксел във Валония, където се намират трите ядрени блока на податливата на инциденти АЕЦ "Тианж". "Тианж 2" трябваше да бъде затворена и тествана, преди отново да бъде пусната в експлоатация, след като бяха открити пукнатини по нея. Германските провинции са оплакаха в ЕС за дейността в "Тианж 1" - въпрос, по който ЕС има малко възможности да се произнесе.

Изглежда, че Германия повече се притеснява за белгийските АЕЦ, отколкото самата страна, в която се намират. Белгийците свикват с нещата и това им е навик. Те отговорят по сходен начин на Франсоаз Жиориз, която отвори своя супермаркет за биопродукти през улицата от "Тианж", тъй като подобен магазин не съществува в радиус от 15 км от АЕЦ-а. Тя споделя, че е доволна, че сред клиентите й има служители в централата, тъй като "не всеки е оставил сърцето си в работата, с която се занимава". Като цяло клиентите й са по-уплашени от генномодифицираните храни, отколкото от радиацията, показват наблюденията на Жиориз. Тя споделя, че изобщо не забелязва АЕЦ-а, а това се отнася и за повечето хора тук. Признава, че тероризмът я притеснява.

АЕЦ "Тианж" беше частично евакуирана след брюкселките атаки, тъй като белгийските власти се страхуваха, че радикалните ислямисти може да са хвърлили око на централата. Следователите имаха сериозни опасения, че е възможно да бъде извършена атака с мръсна бомба, след като откриха запис от камера по време на обиските на дома на заподозрян. Армията сега охранява съоръженията, но пък стана по-трудно да не мислим за тях. По-трудно е да се свикне с това. По-сложно е някак си да се импровизира и да се мисли, че нещата отново ще се върнат в нормалния си ритъм...