Писането на закони е едно безкрайно падане надолу. Очевидно е, че огромното мнозинство от т. нар. народни представители (реално те въобще не ни представляват) пребивава в парламента с цел лобизъм и вършене на услуги - на всеки друг, но не и на данъкоплатците. Доказва го отчайващата законодателна дейност през последните месеци, а и години.

Удивително е как избирателите успяваме да изстреляме в Народното събрание кариеристи, които си нямат понятие от смисъла да си народен представител. Нищо там не се прави за доброто на гражданите. Все по-безобразните закони, които се приемат, поставят под въпрос демократичните устои на държавата ни изобщо. Малцина в парламента знаят и разбират какво се гласува. Там присъстват мъртви души, които автоматично натискат бутони, както са били инструктирани. Така и никой не можа да обясни как например бяха избрани съдебните инспектори, които никой не беше виждал и чувал. Сделката между партиите обаче мина по вода.

"Думата "невъзможно" в България не съществува. Вместо нея съществува изразът "Ще видим" - удиви се германският автор и издател Томас Фрам след престоя си тук. Най-яркият пример за това е в политиката и



най-силният стимул са парите



Когато например трябва да се събере значима сума от гражданите без никакви финансови доводи, законодателите моментално приемат закон, който да го позволи. Често значимата сума не се събира, но законът остава - справка: данъкът върху банковата лихва, т. нар. данък уикенд, скъпите винетки.

Когато трябва да се уреди обръч от фирми или дадена общност, се променят закони, които да позволят елегантно (и не чак толкова) те да получат привилегии. Например Висшият съдебен съвет вместо да е с орязани хонорари, беше уреден с още по-високи заплати - колкото на шефовете на върховните съдилища. За да не ходели "по джапанки" и да не бъдат "бедни, нещастни и зле платени" и "клошари без пари". Сбърканата логика на народните представители е, че е нормално във ВСС да се влиза, за да се забогатее. И нито число от финансов разчет, само сиромахомилски метафори.

По същата логика към пленарната зала се е запътила



една каша в административното правосъдие,



след като загрижените законодатели тръгнаха да "разтоварват" Върховния административен съд. Затова някои дела ще бъдат прехвърлени на неспециализирани за това съдии и ще се гледат само на една инстанция. Други, които досега са се гледали в София, ще се пръснат из провинцията. И това след години усилия и инвестирани огромни пари в създаването на специализирани административни съдилища. Естествено, всичко ще е за сметка на данъкоплатците - съвсем ще бъде орязана възможността им да съдят управляващите чрез високи такси и невъзможност за обжалване. Затова пък шефът на ВАС трябва да почерпи - в съда му ще имат свободно време.

Законовите промени за такситата минаха въпреки директните обвинения, че са камуфлажни, лобистки и бетониращи мафията в бранша. Бързането и там беше голямо, а куриозът е, че ГЕРБ отмени свои собствени поправки отпреди година, които даже още не бяха влезли в сила. Резултатът - нито сивият сектор излезе изцяло на светло, нито поправките бяха категорични.

По същия начин ГЕРБ бламира собствената си реформа в МВР, и то в най-мекия й вариант. След като беше оправдан в съда и стана шеф на вътрешната комисия, Цветан Цветанов, на когото още не му се вярва, че не е в МВР, поде епична битка с колежката си Румяна Бъчварова - изключително близка до премиера Бойко Борисов. И й разби закона, който всъщност е писан от хора от ГЕРБ и е продължение на реформа, започната от ГЕРБ. "Доброто ченге" Борисов се появи, за да замаже конфликта на приближените си - като римски император на принципа "разделяй и владей".



Номерът беше репетиран с несъстоялата се съдебна реформа -



през цялото време Борисов уж подкрепяше министъра на правосъдието Христо Иванов, а накрая, след като ГЕРБ лично му саботира реформата, му ритна столчето под краката.

Със същата явна наглост управляващата партия реши да провежда референдум през август, когато е най-сигурно, че ще се провали. Народните представители много мразят избирателите им да решават вместо тях, затова ще направят всичко, за да симулират допитване. И го правят толкова дърводелски, понеже въпросите не им харесват - въвеждане на мажоритарен вот, намаляване на депутатите наполовина, намаляване на субсидията на партиите в парламента и др. И понеже избори наесен 2 в 1 ще предизвикат голяма избирателна активност и току-виж решенията на референдума ангажирали депутатите, затова го изтеглят в най-мъртвия летен месец с идиотски аргументи.

Същото безобразно законодателство гледаме вече поредна година със Закона за обществените поръчки (ЗОП). Колкото повече промени - толкова повече лобизъм в тях, а нагласените търгове и конкурси остават константна величина. Подобен е случаят и със Закона за движение по пътищата - вероятно най-променяният нормативен акт в България, съперничи му само ЗОП (през последната година е изменян 9 пъти). Нищо обаче не се променя по пътищата въпреки усилията на депутатите - хаос, дивашко шофиране, несъбираемост на глобите, смърт. Наказателният кодекс и той



гони рекорди по безсмислени изменения -



много наказания на теория, малко осъдени за тях.

И най-пресният парадокс - забраната за къмпингуване на плажа, която бе гласувана само преди месец, взе, че падна от Закона за черноморското крайбрежие, но ни казаха да я чакаме да се върне в Закона за туризма.

Най-прекрасното в цялата тази лудост е, че мотивите за повечето абсурди са високонаучни и обикновено са оправдани с необходимостта да бъде приета някоя европейска директива. Затова няма обществено обсъждане, нито финансови разчети, които са задължителни по закон.

И понеже няма опозиция, много от избирателите така и никога не научават какво всъщност се случва в парламента. Затова на следващите избори отново са готови да гласуват за същите.