|
| Бойко Ламбовски |
Аз се замислих за старците. Спомних си нещо, което ме учуди преди време. Веднъж млада чувствителна и талантлива кинаджийка ми сподели какво гадно чувство изпитала в една поликлиника, където й се наложило да отиде за бърза процедура. Като видяла какви огромни опашки чакат доктора, какви тълпи от криви и болнави старци се тълпят във фоайето, я обзела неочаквана за самата нея антипатия, видели й се като някакви лешояди, направо ги мразела в момента... Нека повторя, тази жена не беше злобна по природа; напротив, по-скоро лъчезарна и винаги готова да помогне, познавах я като приятен, способен на съчувствие човек. Доста се стреснах. Спомних си какво съм наблюдавал у представители на по-патриархални общества - прояви на почти ритуално уважение на младия към по-възрастния, млъкване на мига, когато по-старият си отвори устата, някаква йерархична парадигма, която дори ме е дразнела с непререкаемото си статукво. Дори не говоря за целуването на ръце и прочее елементи на партиархалния ни бит от сравнително скоро време - останало в класиката при Любен Каравелов, Елин Пелин, Йовков...
Та какво става?
Ние ли се променихме,
неприязън между поколенията ли има, разпад на ценностите ли? На какво се дължат тези нови отношения - следствие на атомизация и индивидуална самодостатъчност ли са? Правистът Стоян Ставру рече наскоро, че старостта вече не е обект на уважение заради натрупаната и предаваната на по-младите мъдрост поради простия факт, че по-значим резервоар на знание и познание е например интернет. Извод - поради масовото отместване на възрастта нагоре, старият вече не е редкият индивид, резервоар на знание, а масово явление. Което се нуждае от грижи и буди по-скоро досада.
Според прогнози на британския Фонд на бъдещето към средата на XXI век средната продължителност на живота на англичаните например щяла да отиде към 120 години, поради това пенсионната възраст щяла да скочи на 80 лета, сочат учените. За средата на XXI век френският демограф Жак Дюпакие пише: "През 2050 г. Франция ще мяза много повече на хоспис, отколкото на спортен клуб".
Мисля, че в тази област - възрастта на земното население, изживяваме революционни промени. Това поставя морални, социални, здравни и политически предизвикателства. През XVIII век детската смъртност е била около 50%. На 40-50 години хората са били вече стари. На възрастта, в която се вихрят героите в "Сексът и градът", нашите недалечни предци са били баби и дядовци и са сърбали попара и плели терлици. Още една причина, поради които достолепният по възраст индивид се е радвал на почит и уважение, е следната. Животът е бил толкова суров и труден, а смъртността на младини така честа и обикновена, че
почтеният старец е предизвиквал нещо като страхопочит
отвъд организационните и икономическите юзди на фамилията, които още е държал. Сработвала е логиката: тоз, щом е доживял таквиз преклонни лета в този корав и рисков живот, сигурно притежава почти чудодейни качества.
Днес поради масовото застаряване на населението тази гледна точка не съществува. Съвременната медицина и много нови открития обещават, че старостта ще се проточи доста над сто години в относително близко бъдеще. Прочутият британски геронтолог и генетик Обри Грей твърди, че скоро ще доживяваме до 200 години. И пак ще умираме, но не от старост, а от катастрофи, ухапвания от змии и паяци, от нови разновидности на грипа. Академик Владимир Скулачов от Русия пък смята, че вече е разработил "вълшебното хапче", което ще ни даде още десетки години живот. Според него на "биологията" (каквото и да значи това) е било по-изгодно циклите и поколенията - както при хората, така и навсякъде - да се въртят по-бързо. Затова има програми на клетъчно ниво, които трупат токсини - в растението, след като даде семе, в митохондриите на човешките клетки. Създава се отровен суперокис, който води до бързо стареене и сравнително ранна смърт. Скулачов предлага да победим тази програма с антиоксиданти и вече произвежда и продава хапче - вярно, на първо време прилагано само за лечение на очи - катаракта, глаукома и прочее. Но и той смята, че сме на път
да надхитрим старостта в съвсем близко време
Та, застаряването в България и в света няма да е само въпрос на пенсионното осигуряване, камо ли на омбудсманите, а много сериозна промяна във всичко, включително религия и философия.
Струва ми се, че като вид се изправяме пред абсолютно ново предизвикателство. Гледаме себе си в огледало, създадено да отразява биологически форми на живот - а то дими, замъглява се и пука. И скоро ще покаже неочаквани картинки. Не зная какви - само се надявам процесът да мине без много колизии.
---
*Аз съм митохондрик, шегува се със себе си академик Скулачов, който пробва върху себе си новото хапче.
(Стара македонска мъдрост)
