- Г-н Гълъбинов, Вие бяхте сред експертите, които поведоха битка да отпаднат старомодните вече стикери и застраховките "Гражданска отговорност" и винетките да станат виртуални, електронни. Постигнахте малък успех - поне автозастраховката може да се купува през интернет и няма нужда от електронен подпис, но стикерите останаха?

- Да, сега човек може да поръча и плати полицата "Гражданска отговорност" онлайн, но след това трябва да получи хартиени документи по куриер и да залепи стикера. Разочарован съм, че не успяхме да изпратим лепенките в историята. Нека погледнем в съседна Румъния. Там застраховката се прави изцяло онлайн, винетките са електронни, дори годишният технически преглед се отчита по електронен път. Румънците не лепят нищо по стъклата си. Минавате границата, на първата бензиностанция сканират малкия талон на автомобила Ви, данните се вкарват в системата, плащате винетката онлайн. Ако пътен полицай иска да направи проверка, без да спира колата, сканира номера й и веднага вижда в електронната база данни платена ли е винетката. Ако не е, тогава те спира и те глобява. България се развива бързо технологично, българите са отворени за новостите, но явно политиците и чиновниците не са. И ние продължаваме да лепим по стъклата на колите си шарени лъскави стикери.

- До какво ще доведат разкритията в "Досиетата Панама", откъдето вече изплуваха и български имена?

- Офшорингът, както и аутсорсингът, е отдавнашна корпоративна техника за намаляване на данъчните разходи. Всяка по-голяма компания го прави от доста време - от 50-те години насам. Обаче след терористичните атаки в САЩ започна един по-внимателен преглед на всички тези офшорни зони с цел да се засичат парични потоци, които финансират тероризма. Офшорните зони станаха тема и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, защото се оказва, че нормалната техника за оптимизация на разходите се изражда в техника за пране на пари с произход политическа корупция, наркотрафик и др. В повечето случаи фирмите, които са регистрирани в офшорни зони, са регистрирани с номинални, неистински собственици. Анонимността на същинските собственици е особено важна в случаите, в които говорим за политическа корупция.

Ако става дума за оптимизация на данъчни разходи, не е нещо лошо. Но ако има скриване на действителни собственици, пране на пари от корупция, трафик на наркотици и оръжие, това вече е незаконно. Затова "офшорка" стана мръсна дума, затова има растяща съпротива - през последните години редовно се получава някакъв "лийк", изтичане на данни. И това няма да спре. Това е битка за изсветляване на икономиката. Честно казано, за българските фирми, които у нас плащат данък печалба 10%, аз не виждам причина да отварят офшорни сметки. За физически лица също - данъкът пак е 10%. Може би теоретично за едноличен търговец има смисъл, понеже за ЕТ данъкът е 15%. Но откриването, преобразуването, прехвърлянето на сметки и фирми офшор - това са разходи. Пак не излизат сметките, което значи, че целта не е била свиване на разходи, а нещо друго.

- Г-н Гълъбинов, финансовото министерство наскоро прогнозира, че тази година българската икономика ще постигне само 2.1% - след 3% за 2015 г.? Има ли основание в тази прогноза?

- Единият фактор за забавяне е свързан с еврофондовете. Заради трудностите и забавянето в изминалия програмен период имаше много изостанали плащания по европроекти, които се изсипаха през 2015 г., и това подпомогна постигането на тези 3% ръст. Но 2016 година ще е много по-различна, новите оперативни програми тръгват много бавно и това е видимо - по малкото обществени поръчки. Освен това очакваме корекции по селската програма, а може и по други. Друг стресиращ фактор са стрес тестовете на банките, защото в момента те си оправят портфейлите, продават лошите си кредити, не са агресивни в търсенето на корпоративни клиенти. Има забавяне и при износа.

- Но бюджетът отчита излишък над 1.5 милиарда?

- Това пак е ефектът от плащания по европроекти от предходния период. Първото тримесечие не е особено силно откъм данъчни приходи. Частните инвестиции в реалната икономика не са достатъчни. Лошо е, че всички управления след приемането на България в ЕС досега разглеждат икономиката като европроекти, пари от ЕС, обществени поръчки. А пренебрегват важността на частните инвеститори.

- Все пак 2015 година донесе увеличение на преките чуждестранни инвестиции?

- Основно заради преобразуването на дълг в дялов капитал - т.е. фирмите, които са ползвали кредит от чужбина, са го превърнали в акции. Точно това направи "ЛУКойл". А такива преобразувания на дълг в акции се отразяват веднага на статистиката за банковото кредитиране и така се вижда, че то е слабо. Реално преките инвестиции са несравнимо по-малко с това, което беше през 2008 г. - над 9 млрд. евро. Сега говорим за 1.4 - 1.5 млрд. евро. Имаме много да наваксваме. Отчитаме 10 млрд. евро, влезли в икономиката ни, откакто сме в евросъюза, но това някак не личи в реалния сектор. България произвежда малко. Да, ИТ, софтуерната индустрия, аутсорсингът - те се развиват чудесно вероятно защото държавата не им се меси и не ги "подпомага" особено. Не може и да им се пречка много, защото това са особени дейности, автономни от държавата - интернет прави тези бизнеси глобални. Хубав пример са индустриалните зони като тези около Пловдив. Те са еталон за успешно публично-частно партньорство. Там общината и частните компании работят отлично и са създали хубави условия, затова влизат все повече инвестиции. В момента това са най-големите индустриални зони. Преди време имаше шанс и около София да се случи същото, имаше развитие на мини индустриална зона към Равно поле, Елин Пелин, Казичане, но след това надделяха офис и жилищно строителство.

- Според вас наистина ли се налага правителството да тегли големи нови заеми?

- В последните 2 години България рязко увеличи външния си дълг. Това управление явно е решило да финансира бюджетния дефицит предимно с външен дълг. Дали е правилно, бъдещето ще покаже, но лично аз не одобрявам тази стратегия. Неслучайно някои колеги вече казват, че сме в спирала - взимаме нов дълг, за да погасяваме стар, а в същото време не можем да се справим с дефицита, който си остава. Единственото, което се опитваме, е да го държим под 3%. Има различни поводи за поемането на дълг.

2014 г. беше виновна КТБ. Но 2015 г. държавните разходи продължиха да растат. Да, може би една част от ефекта КТБ се пренесе и в миналата година. Но е факт, че разходите растат, защото няма реформи в държавната администрация. Отчитам също, че правителството вероятно се запасява, защото може би очаква някои неща, свързани със стрес тестовете на банките, или очаква финансови корекции по европрограми, което може да наложи България да връща пари на Брюксел. А може би става въпрос и за съдебни дела и арбитражи, по които държавата е ответник. Има съмнения, че България може да загуби такива големи дела - знаем, че акционерите в КТБ съдят България, може да се допусне, че и облигационерите може да съдят страната ни. "Росатом" имат иск към България заради АЕЦ "Белене". EVN също. И може да се очакват осъдителни решения по някои от тези дела тази година.

Явно причини за запасяване със средства не липсват. Но, от друга страна, това запасяване си има цена - най-малкото плащаме лихви по взетите назаем милиарди. Затова е важно да се прекрати трупането на бюджетни дефицити.