Нетърпима врява от югоизточния край на Европа стигна до ушите на Брюксел и той прати спешно главния възпитател на недораслите за членство в ЕС Йоханес Хан да въведе ред. Комисарят по разширяването на ЕС, който от две години е висшият авторитет в Македония, ще "респектира" на среща в петък ръководителите на четирите големи партии в Скопие, за да се разберат в негово присъствие защо и докога ще си дерат очите пред задаващите се извънредни избори на 5 юни.

Йоханес Хан е австриец, срещата е във Виена, а историческият спомен за дисциплиниращата роля на някогашната Австро-Унгария на Балканите още не е заличен напълно. Брюксел му се доверява, защото очаква от него да разбира най-добре нелогичните за външни очи процеси в Македония, която хем желае да прилича на европейска държава, хем се оплаква, че от 11 години седи на резервната скамейка на кандидатите за членство и все не може да започне същински преговори. Обяснението със съпротивата на Гърция заради името вече не е достатъчно, защото се вижда, че и самата политическа система в Македония просто не функционира нормално, с което направо декласира страната съгласно Копенхагенските критерии за годност в ЕС.



Последната политическа буря,



вихреща се от една седмица, е показателна доколко Македония отговаря на първия критерий - а именно, наличието на функционираща правова държава. На 12 април президентът Георге Иванов изненадващо обяви помилване (амнистия) за осъдените и отмяна на текущите дела (аболиция) за 56 политици от основните партии под предлог, че така ще се създаде спокойна атмосфера пред изборите. Стана обратното: всички политически лидери се нахвърлиха върху президента и заедно с това се изпокараха помежду си с такива обиди, каквито по кръчмите обикновено завършват с масов бой. Освен това демонстранти главно от опозиционната "лява" Социалдемократическа партия (СДСМ) потрошиха офиса на президента и омазаха с боя, домати и яйца "Арката Македония" и други прясно изградени "исторически" забележителности в Скопие. Доминиращата "дясна" партия ВМРО-ДПМНЕ определи демонстрантите като хулигани, а от президента се разграничи, макар да е неин политически продукт. Паралелно тръгнаха и контрадемонстрации, за да се получи картина, която ни е тъй позната, че можем да я определим като "българска". За няколко дни уж успокоената от миналото лято държава се разбуни до политически хаос.



Никой не разбра логиката на държавния глава,



който досега успяваше да запази надпартиен авторитет и не бе забъркан в типичните за Македония крамоли за корупция и подслушване между ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ. Отправеният от него сигнал бе толкова противоречив, че и първото ехо бе противоречиво. Българският президент Росен Плевнелиев едновременно изрази подкрепа за Георге Иванов, гледайки какво става с офиса му, но също така го разкритикува, като му каза по телефона на 14 април: "Гражданите очакват справедливост и тя не може да им бъде отказана. Корупцията по най-високите етажи на властта трябва да се разследва, а не да се амнистира". От ЕС и САЩ обаче долетя само критика към македонския президент и той внезапно се оказа най-самотният държавен глава на планетата, зарязан и от свои, и от чужди.

Реакцията му бе като на човек, притиснат до стената - заинати се и на 15 април заяви: Запазвам амнистията, Македония има нужда от нови лидери. Той призова и чуждите дипломати да внимават с поведението си, за да не бъдат разбрани погрешно. Когато някому се струва, че всички са виновни, значи проблемът е у него. По тази причина се очерта



единствената възможна развръзка



- президентът да бъде изолиран, а другите да опитат да се разберат някак си. Македонската политическа система се самоблокира до такава степен, че инициативата можеше да дойде само отвън. Сигналът за сбор се чу от Брюксел: от тримата евродепутати - Ричард Хоуит (британски лейбърист), Иво Вайгъл (словенски докладчик в ЕП за Македония) и Едуард Кукан (десноцентрист от Словакия). На срещата във Виена вдругиден ще присъстват също еврокомисарят Йоханес Хан, американският посланик в Скопие Джес Бейли, както и посланикът на ЕС в Македония Айво Орав, които ще проследят дали македонските политически лидери ще се държат прилично на неутрална територия. Викнати са четиримата, които подписаха Споразумението от Пържино - Никола Груевски от ВМРО-ДПМНЕ, Зоран Заев от СДСМ, Али Ахмети от ДСИ и Мендух Тачи от ДПА.

Самото название на споразумението, подписано на 17 юли 2015 г., е показателно



кой е главният началник в Македония,



след като определено не е държавният глава. "Пържино" е улицата в Скопие, където се намира представителството на ЕС. Това е последната инстанция, способна да въведе ред, когато наблюдаваните от нея институции в страната се блокират взаимно при поредната свада. Миналата година опозицията от СДСМ напусна парламента, настоявайки за оставка на правителството на Никола Груевски от ВМРО-ДПМНЕ. Връщането към нормален политически живот стана възможно само под европейски и американски натиск, чийто начален пробив бе предварителното споразумение от 2 юни 2015 г., което стигна до такива подробности, че разпредели вицепремиерски, министерски и дори зам.-министерски постове между основните партии в сформираното на 15 януари 2016 г. преходно правителство. То управлява и в момента, като трябваше да си отиде след предсрочни избори, определени първоначално за идната неделя, 24 април, но отложени за 5 юни 2016 г.



Македония е феномен в международния пейзаж



Тя е държава, която функционира, когато държавниците й са заети с друго. Доказателство е кризата с бежанците, която въпреки вътрешните политически неразбории бе управлявана сравнително умело, и затова Македония не получи упреци от никого в Европа, че е разграден двор. В това отношение може би президентът Георге Иванов е прав, че страната се нуждае от нови политически лидери, но за да стане това, той не трябваше да спира процеса на съдебно преследване на сегашните. Споразумението от Пържино предвиждаше създаването на специална прокуратура точно за такива клиенти и тя тъкмо започваше да работи. Обърнете внимание какъв политически венец беше започнала да плете с разследването си по аферата "Бомба", включваща помилвани авансово 56 политици: доскорошният премиер Никола Груевски, лидерът на опозицията Зоран Заев, бившата шефка на МВР Гордана Янкуловска, ексминистърът на комуникациите Миле Янакиевски, контраразузнавач №1 Сашо Миялков, но и бившият президент от СДСМ Бранко Цървенковски. Накъдето и да се завъртиш - все забъркани в корупция, изнудване, трафик на влияние, подслушване, шпионаж, потискане на свободата на словото, манипулиране на избори и погазване на други основни демократични права. Да се чудят обикновените граждани за кого въобще да гласуват и дали си струва да ходят на избори.

Ако ви изглежда, че същото е и в България, ще ви остане утехата, че българи и македонци са една кръв. Разликата е, че българите, които се имат за нещо като по-старши, са допуснати вече до превъзпитателно училище в ЕС (под специално наблюдение), докато за македонците Брюксел прави детски кът, където да лудуват под контрол отблизо.