Насилието над животни бе записано като престъпление в Наказателния кодекс (НК) преди пет години. Според закона се наказва както жестокостта към гръбначни животни, така и неполагането на достатъчно грижи за тях, в случай че така се е стигнало до телесна повреда или смърт на животното. Отделна разпоредба предвижда наказания и за организаторите на боеве с животни. Към днешна дата могат да се открият много съдебни решения по такива казуси. С едно от тях дори бе постановена ефективна присъда. Решението е на варненския районен съд, който постанови, че мъж, убил котка, трябва да лежи в затвора година и четири месеца. Случаят стана широко известен, след като "Господари на ефира" излъчиха запис от охранителна камера, на който се вижда, че мъжът първо удря котката в земята, а след това я настъпва. По време на делото мъжът призна вината си.

Престъпленията срещу животни далеч не са сред най-често срещаните у нас, но пък обществото е чувствително на тази тема, а в социалните мрежи и медиите се разпространяват клипове от насилие срещу животни, което принуждава властите да действат. Миналата година вътрешният министър Румяна Бъчварова нареди на всички областни началници на полицията да определят служители, които да работят по такъв тип дела. Според статистиката на МВР за миналата година има 209 регистрирани такива случаи. Най-много са престъпленията в районите на Бургас, Пловдив, София и Варна. Разкриваемостта не е висока (15.79%), но в отговор на депутатски въпрос Бъчварова твърди, че "не са налице случаи на рецидив за лица, които са били осъдени за насилие над животни".

Освен случая с 34-годишния Янчо Янев, който получи 16 месеца затвор за убийството на котка, варненският районен съд е издал и още една ефективна тримесечна присъда, този път за убийството на заек. Това решение обаче е отменено от горната инстанция и е заменено с пробация. Според материалите по делото заекът е бил на стойност 25-30 лв. и е бил умъртвен след съседски скандал за силна музика. Заекът бил собственост на племенницата на осъдения, която го оставила на грижите му, защото заминала за чужбина за две седмици. Той първоначално приел, но след няколко дни при сбирка с приятели му била направена забележка за силната музика. След посещение от полицаи, които наредили музиката да бъде намалена, мъжът умъртвил заека. Последвало второ посещение от същите полицаи, които му казали, че е извършил престъпление и трябва да отиде в районното с тях. "Подсъдимият се развикал, започнал да обижда свидетеля В. Казал му "комплексар", новобранец, крещял, че не е убил човек, и пр.", пише в мотивите на съда.

Въпреки че отскоро са в полезрението на разследващите и съда,



делата за насилие срещу животни страдат от същите спънки



както обикновените. Например - няма вещи лица. Затова наскоро вътрешният министър съобщи, че е издала заповед до няколко полицейски началници да проведат срещи с Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), за да се впишат ветеринарните лекари като вещи лица в съдилищата. Освен това е разпоредено "всички директори да създадат необходимата организация за провеждане на съвместни обучения между разследващите органи и полицейските такива с оперативни функции от МВР и представители на прокуратурата и регионалните отдели на БАБХ с цел осигуряване на необходимата координация и своевременна работа на служителите, във връзка с постъпили сигнали за посочената категория престъпни деяния". По време на самите дела пък се водят спорове и се назначават експертизи. Например за породата на пострадалото куче. Такъв спор се води година в ловешкия окръжен съд. На първа инстанция той е осъден на две години условно с пет години изпитателен срок за това, че е застрелял с ловната си пушка куче, порода мастиф. Пред втората инстанция обаче адвокатът му посочва, че в обвинителния акт има разминаване - кучето е посочено хем като мастиф, хем като хъски. Заради това адвокатът твърди, че е нарушено правото на защита на клиента му, тъй като не е разбрал в какво точно е обвинен. "От обстоятелството, че в диспозитива на обвинителния акт е добавена и раса "хъски", а са и налице различия в превода на паспорта на кучето, но безспорно е посочена порода "мастиф", не може да се направи изводът, че е нарушено правото на защита на въззивника поради факта, че той не е разбрал в какво е обвинен. В тази връзка е и обстоятелството, че от кучето при извършената му аутопсия е изваден чип, който безспорно го индивидуализира, както и факта, че всички събрани по делото доказателства са били предявени на въззивника при приключване на досъдебното производство в присъствието на защитник. Следователно той е бил запознат с тези доказателства при приключване на досъдебното производство и не е направил възражения в тази насока", пише обаче съдът. Все пак променя присъдата в тази й част, но иначе я потвърждава.

По такъв тип дела присъдите най-често



са условни, като много пъти са съпроводени с глоба



Такъв е случаят с възрастен мъж от Габрово, който е осъден, защото обесил кучето си, което отишло в съседския двор и не послушало командите му да се върне обратно веднага. Мъжът е глобен с 1000 лв., което е най-ниското по закон заради малката му пенсия, а като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени самопризнанието му и чистото му съдебно минало.

Има и друг подход, когато е неясна породата на убитото куче. В делото просто се записва "порода кръстоска". Такъв е случаят с дело на районния съд в Исперих, по което мъж е осъден на три месеца условно за това, че е убил кучето с въздушна пушка. Мъжът признава вината си и сключва споразумение с прокуратурата. Изпитателният му срок е три години, а въздушната пушка, с която е убил животното заедно с 21 бр. сачми, се изземват в полза на държавата.

Друг аргумент, с който хората, обвинени в подобни престъпления, се защитават, е разрешеното отстрелване на животни. Такъв случай има в Кубрат. Мъж е осъден на година условно и 2000 лв. глоба., защото застрелял с ловна пушка две кучета. Случката е от село Брестовене. Осъденият, който е ловец, убива двете животни, отглеждани от съседи на родителите на съпругата му, защото много лаели. Пред съда обаче адвокатът му критикува, че прокуратурата не е изследвала въпроса дали стрелецът не е "имал индивидуално разрешително за отстрел на безстопанствени кучета". "Съдът намира, че това обстоятелство не е от значение за делото, тъй като дори и да е имал разрешително, то Законът за лова и опазване на дивеча абсолютно забранява ловуването в рамките на населено място, където всъщност подсъдимият е произвел изстрелите. Именно защото е стрелял с процесната пушка, и то в чертите на селото, произлиза и високата обществена опасност на деянието", пише в мотивите си съдът.

Престъпленията срещу животни понякога са плод само на подозрение, но действията на обвиняемите се отличават с умисъл. По такъв случай се е произнесъл през миналата година районният съд във Велики Преслав. Мъж е осъден да плати 1000 лв. глоба, защото убил котката на съседката си, с която живеели на различни етажи в къща. Той убива животното, след като в края на миналия юни забелязал, че му липсват месо и салам, които смятал да готви за вечеря. Наблизо видял котката и веднага я заподозрял. "Взел един дървен кол със завързан на него нож, който стоял зад вратата на стаята, която обитавал, и подгонил котката. Животното побягнало и се скрило зад бюфета в стаята. За да го достигне, обвиняемият се качил върху бюфета", пише съдът. В крайна сметка животното е умъртвено с импровизираното копие. Мъжът е глобен, а копието е отнето в полза на държавата.