Поредният рунд от разправии по Изборния кодекс има поне един положителен резултат. Изглежда има съгласие присъствието в избирателен участък в деня за гласуване да получи правна дефиниция "изпълнен граждански дълг". И защото съм източникът на идеята, е редно да посоча и от къде е заимствана - от италианското изборно законодателство. След подобни на българските спорове около конституционните пречки за въвеждане на задължително гласуване се стига до прогласяване на участието в избори за граждански дълг, каквото понятие не изисква произнасяне по противоконституционност. Стимули и наказания не следват и експертните оценки на активизирането на избирателите се колебаят между един и два процента допълнително мотивирани. И тъй като по правило те не решават изборния резултат,



дебатът у нас преминава в разговор

за административни наказания



(глоби) и/или поощрения (данъчни облекчения, лотария или просто по двадесет лева на бюлетина). Последното хрумване - да се заличават имената на неучаствалите от избирателните списъци е най-екстравагантно заради добавката, отнасяща се до дописването в списъка на заличените на следващи избори. Да се дописват имената на следващ вот е логичното продължение, защото няма как да се лиши от правото на глас човек, удостоверяващ правото си по надлежния ред със запис в документа за самоличност. Така цялата "власт" се дава в ръцете на издаващите документи за самоличност и няма много да се изненадам, ако целият изборен процес започне да се управлява от тази институцията. Досущ като в БЮРМ (Македония), където има по-скоро основателни съмнения, че има-няма сто хиляди документа за самоличност са "произведени" единствено с цел участие в изборите. Ако не всички, поне Патриотичният фронт (ВМРО) познават подробностите на скандала.

Подобна уредба е равнозначна



на обявяване на негласен джихад на почтеността



и честността на изборния процес. На всички секционни комисии ще бъде дадено правото да съставят избирателни списъци и повечето няма как да не се увлекат в "креативни" практики. Колкото до лотарията или плащането за всяко явяване в изборната секция, е очевиден "репутационният" проблем. Материално възмездното изпълнение на гражданския дълг под една или друга форма легализира гласонабирането, по-популярно като купуване на гласове. Конституционният съд в Карлсруе не заради хрумване е намерил основания да разреши лишаването от избирателни права за определен период на гласоподаватели, превърнали конституционното си право в търговско начинание. Равните права могат да бъдат равни, само когато правата на един/едни не увреждат правата на друг/други. По всеки конкретен случай се произнася съдебен състав, разбира се.

И друг път съм писал за божествено-административната природа на активното избирателно право у нас.



По божията воля се доживява пълнолетие



Останалото е в ръцете на администрацията, т.е. в ръцете на ГРАО. Всеки попада в една от трите групи избиратели. В общия случай всеки гласува на своя постоянен адрес. Когато настоящият адрес е различен от постоянния, гласоподавател може да пренесе правото си от постоянния си адрес към настоящия, което по същество е право на активна регистрация. И независимо, че административният ред е достатъчно усложнен, по експертни оценки на последните местни избори стотина хиляди са избирателите, гастролирали в населено място, различно от населеното място, в което по принцип пребивават. В поне две общини "гастрольорите" са повече от местните. В стотици населени места изборният резултат (изборът на кмет) е бил предопределен точно с такава гласонабирателна схема, която освен всичко останало предполага и инвестиция, т.е. финансиране - за пътни и административни разходи, както и за възмездяване на усилието. (На вниманието на народните представители - схемата е универсална, прекрасно се вписва в кампанията за набиране на преференции. Състезанието е съвсем мажоритарно и всеки глас, в случая преференция, може да се окаже решаващ за подреждането на листата.) Съвместното усилие на МРРБ и МВР да въведат ред е довело до заличаването на .... 1850 от направените стотина хиляди активни регистрации от чевръсти гласоподаватели.

И накрая в последната, не и по значение, група попадат гласуващите в чужбина. Те могат да гласуват в секция по избор, както и в повече от една. Рискуват административно наказание - глоба. Не представлява особен проблем, но когато се прави достатъчно масово и грамотно, рискът от глоба не е голям. Да не би някой да си въобразява, че е



възможно да се изчака графологична експертиза



на хиляди подписи в случай на злоупотреба в повече от един списък? Дори да се установи злоупотреба, какво точно се случва с изборен резултат, ако, не дай си боже, той е чувствителен на малък брой действителни бюлетини? И друг път съм предлагал да се създаде регистър на избирателите, състоящ се от изборните адреси, производни от настоящия адрес на всеки. Извлечен не от гражданския регистър, а от базата данни на МВР. Със сигурност е по-надеждна. И по-защитена и подредена и някак по-шенгенска от гражданския регистър. Любопитен детайл е, че на последните парламентарни избори числото на избирателите според базата данни на МВР е било приблизително 6858 хиляди, толкова са били валидните лични карти (или еквивалентните им документи) при създаването на избирателните списъци. Без представянето на какъвто документ гласоподаването би трябвало да бъде невъзможно. Според протоколите на секционните комисии обаче броят на имената, включващ вписаните в чужбина и дописаните в списъците в страната, е достигнал 7071 хиляди. Ето и един спомен от бъдещето. На 15 октомври 1990 г. във в. "Дума" се появява съобщение, че ЕСГРАОН (предшественик на ГРАО) при извършване на проверката за двойно гласуване на изборите от юни е установил 67 364 случая на повече от еднократно гласоподаване. Дали и доколко тези гласове са имали значение за изборния резултат към тази дата, няма как да се обсъжда. За президент вече е избран Желю Желев, а през август е подпален партийният дом. Връщане назад няма. Остава да се приеме конституция, което няма как да не се случи.

Колкото до електронно гласуване, рискът от хаос е още по-голям. Ако гласува личната карта, образно казано, няма да има пречка избирател с постоянен адрес в Петрич, настоящ в Струмица и пребиваващ все едно къде в Германия, да подаде "своя глас" от която и да е точка на света. Въпрос на въображение.



Настоятелно бих посъветвал народните представители



да си поръчат експертен доклад с примерната тема "Защо само Естония практикува електронно гласуване за всички". Електронното гласуване е неизбежно, но за тази група от около половин милион избиратели, които пребивават в населено място, в което няма избирателен участък. Пилотният проект би трябвало да бъде подготвен преди 18 месеца, за да могат тези гласоподаватели да участват в президентските избори. И разбира се, за да се направи регистър на избирателите, за да е ясно кой къде се намира и попада ли в групата на лишените от право на глас по причина на липса на избирателен участък в населеното място, в което пребивава.

Колкото до машинното гласуване - излишен "технологичен" лукс. Преброителни центрове биха извършили точно толкова надеждно преброяване, без каквито и да е допълнителни разходи. Секционните комисии по много причини трудно се справят с много усложнения, и заради преференциите, протокол. Това пък е оправдание за умишлено произволно преброяване. Професионалното преброяване в преброителен център е универсално, надеждно и устойчиво решение. И едва ли някой се съмнява, че постигането на стандартите на професионално преброяване е постижимо при съставяне на протоколи от 12 000 комисии.

От времето на написването на Еклисиаста би трябвало да сме разбрали, че трупането на печал е за сметка на разума. Печал може да се роди и от незнанието, стига то да е овластено.



-----

*Политологът Димитър Димитров е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е член на ЦИК.