Наскоро проведените дебати за бъдещето на Европа са наситени с чувство за неизбежна гибел. Казва ни се, че еврозоната е изпаднала в сериозна икономическа криза. Континентът е залят от мюсюлмани, търсещи убежище, а непохватните политически елити са на път да бъдат изместени от политически екстремисти.

Има сериозни основания да бъдем притеснени за бъдещето на континента. Твърденията за надвиснала катастрофа в Европа обаче са доста преувеличени. Еврозоната отбелязва икономически ръст, макар и със скромния 1.5%. Бежанците намаляха в сравнение с миналата година. И докато идеите на "Национален фронт", "Алтернатива за Германия" или унгарската "Йобик" завладяха въображението на някои сегменти от европейския електорат, те са доста далеч от това да управляват.

Докато Европа бавно, но сигурно губи възможностите си, тенденцията е към възраждане на внимателния начин на мислене и лидерство на реформистите.

Италия е добър пример. След като опитаха всякакви хитрости, за да избегнат неизбежното, италианците си назначиха през 2014 г. за премиер социалдемократа Матео Ренци. Оттогава той проведе няколко трудни битки. Неговият Закон за работните места, приет миналата година, въпреки шумната опозиция на профсъюзите улесни уволнението на работници. Дотогава това по същество беше невъзможно за фирми с над определен брой служители, което караше потенциалните работодатели да мислят по два пъти, преди да назначат някого.



Данъчни ваканции бяха въведени за хората с ниски доходи,



което е опит да се намали младежката безработица, която е под 40%. Правителството на Ренци също така предприе промяна в остарялото законодателство на страната за фалитите - основна пречка за разрешаването на банковата криза в икономиката, където необслужваните кредити са почти една пета от БВП.

Разбира се, тези, които казват, че реформите на Ренци не са отишли прекалено далеч, имат основание. Публичните финанси на Италия все още са в лошо състояние и остава да видим как Законът за работните места се прилага в ежедневната регулаторна и съдебна практика. Усилията на Ренци могат много добре да отбележат началото на по-широка тенденция в цяла Европа.

Френският министър на икономиката Еманюел Макрон наскоро също раздвижи статуквото. Възходът му обаче не е изненада за французите. Както ми каза един приятел от Париж: "Вече 10 години се говори, че един ден той ще стане президент". Бивш банкер в банката "Ротшилд", а сега член на социалистическото правителство, той успя да прокара миналата година разпоредби, станали известни като "Законът Макрон". Те либерализират някои от регулираните професии във Франция; удължават работното време на магазините в неделя и вечер; създават възможност за конкуренция в сферата на пътническия транспорт;



опростяват процедурите за уволнение



и орязват бюрокрацията в много сектори. Въпреки вълната от протести, организирани от профсъюзите, и засилващото се критично отношение на левите медии неговото политическо движение "Напред" натрупа 38% одобрение според наскоро направени социологически допитвания.

Френският министър на труда Мириам ел Комри е другият реформатор в правителството. Предложената от нея реформа на Кодекса на труда позволява по-гъвкави трудови договори, включващи заплащане за допълнително изработени часове. И по-важното: ще даде възможност на френските компании да уволняват хора на базата на документирана промяна на икономическите условия. Може да звучи шокиращо, но в момента само технологични промени или закриване на компании могат да бъдат смятани за законни правни основания за предприемане на съкращения.

Дори в Гърция, обикновено разглеждана като



безнадежден случай, когато става дума за реформи,



дясната партия "Нова демокрация" води в някои проучвания пред лявата СИРИЗА. Новият лидер на гръцката партия Кирякос Мицотакис добре разбира, че в голяма степен проблемите на Гърция са самостоятелно причинени. "Цялото разделение между поддръжниците и опонентите на споразумението с Тройката беше изкуствено. Истинският проблем беше, че ние бяхме във фалит", заяви той на пресконференция миналата година.

Като допълнение към бизнес опита му: той е работил за "Чейс Манхатън" и за "МакКензи" в Лондон и би могъл да поиска доверие заради успешно проведени реформи. Като министър на административната реформа той ръководеше оценяването на държавните чиновници и рационализирането на сектора, което доведе до уволнението на 5000 души. Въведената мярка обаче се прилагаше за кратко време: оценките за работата на чиновниците бяха преустановени от СИРИЗА и повечето служители бяха върнати на работа. Целта на реформите на Мицотакис беше да реши сериозен проблем, тормозещ Гърция - служителите в държавния сектор получават значителни премии към заплатите си в сравнение с частния сектор, а качеството на обществените услуги остава разочароващо.

Може би нищо от това не е достатъчно, за да смути статуквото в Европа. Дипломите от най-добрите бизнес училища, убедителните речи и политическият маркетинг няма да спасят умиращите икономики на континента - освен ако не са придружени от истински ангажименти за осъществяването на реформи. Посочените примери показват нарастващата нужда от разумни реформи за насърчаване на растежа, които да бъдат повод за надежда, че икономическото бъдеще на Европа може да бъде спасено.



*Далибор Рохач е научен сътрудник в Американ ентърпрайз инститют.