|
| Гергана Жулева |
----------------
- Държавните органи, които уж трябва да са слуги на данъкоплатците, все още не могат да влязат в крачка и да изпълняват задълженията си да са прозрачни. Как си го обяснявате?
- Не бих казала, че трябва да са слуги на данъкоплатците, защото не всички граждани или лица без гражданство са данъкоплатци. Това ми припомня едно решение на кмета в една община, че няма да предостави информация на тези, които не са си платили данъците. Правото на достъп до информация е вече признато право на гражданите, които в ЕС имат право и на добра администрация. Смятам, че администрацията и политическото ръководство трябва да си гледат работата и да спазват законите. Що се отнася до въпроса защо не се изпълняват в пълна степен и от всички задължени изискванията на законите и по-специално на изменения Закон за достъп до обществена информация, то факторите са няколко.
Първо, законът не се познава достатъчно. Второ, за ЗДОИ отговарят определени служители или звено в различните институции, които имат и друга работа. Трябва да се промени подходът и да се създадат екипи, които да подпомагат звеното по достъп, особено що се отнася до публикуването в интернет. Трето, дейността по публикуване и работа по закона трябва да се осигури финансово и да има подкрепата на ръководството. Не е редно да се оставят решенията по заявления само на юристите. Тяхната намеса е необходима, когато се търси чувствителна информация, когато трябва да се прави баланс на интереси и права. Четвърто, след промените на закона трябваше да се прегледат и променят и вътрешните правила за прозрачност, т. нар. вътрешни правила за достъп до информация. И основната причина, обясняваща липсата на развитие в публикуването на задължителна информация, е липсата на координиращ орган, който да подпомага и направлява администрацията. Сега всички се справят сами и добрите практики зависят от подготвеността и ентусиазма на служителите, които се занимават с това.
- Парадоксално. Законът за достъп до информация (ЗДОИ) създаде много проблеми на журналистите. Стигна се дотам, че пресцентровете напълно се затвориха по отношение на даването на информация. Всекидневие са безобразията за най-елементарен въпрос да се иска изпращане на писмени въпроси, а най-често репортерите биват принуждавани да подават бланки по ЗДОИ и да чакат поне две седмици да получат отговор. Вече е невъзможно да се вземе интервю без посредничеството на пресцентър, а нерядко служителите във въпросния пресцентър отговарят вместо питания. Как ще коментирате това заобикаляне на закона?
- Законът за достъп до обществена информация никога не е уреждал отношенията на журналистите с пресцентровете, нито е създавал задължения за даване на интервюта. Той създава правила за искане и получаване на съществуваща, обективирана информация в органите на власт. Тези заявления могат да бъдат подавани от всеки, но за съществуващи документи, по изключение - справки, но не и за позицията на органа на власт по някакъв текущ проблем.
- Означава ли това, че пресслужбите на държавните органи нарушават закона, като карат журналистите да чакат за информация по общия ред? Ако да - защо?
- До работата на пресслужбите могат да бъдат отнесени общите принципи на ЗДОИ от чл. 6, а също така задълженията на органите на власт да информират и съобщават информация по чл.14., а именно:
1. която може да предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите или тяхното имущество;
2. опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси;
3. представлява или би представлявала обществен интерес.
За тази информация не е необходимо да се подават заявления, тъй като тя трябва да бъде съобщавана, публикувана, включително и в интернет страниците. С измененията на ЗДОИ от декември 2015 г. неизпълнението на задълженията и по този текст може да бъде обжалвано и на служителите, които са определени (а шефовете на пресцентровете очевидно са такива), да бъде налагана глоба от 100 до 200 лв.
Правото на достъп до информация е на всеки, журналистите нямат привилегии, освен че те търсят информация от обществен интерес.
- ПДИ редовно представлява журналисти по дела за отказан достъп до информация. Каква е практиката на съда?
- ПДИ подпомага журналисти, които се обръщат към нашия правен екип, с безплатна правна помощ. Като цяло 70% от съдебните дела, които са над 400, са решени в полза на заявителите.
- Разкажете някои куриози, на които се натъкнахте при проучването си. Коя институция ви удиви най-много?
- Трудно мога да бъда удивена вече от определени практики, които познаваме през годините, но се убедих, че когато разпоредбите са ясни и администрацията ги познава (а както знаем решенията по заявленията могат да бъдат обжалвани в съда), то нещата рязко се променят. Институциите, които са ни отговорили през 2016 г, са вече 86%, а мълчаливите откази, недопустими от гледна точка на закона, са паднали на 14%. За сравнение - до миналата година мълчаливите откази бяха 20%.
Това, което все пак ме учуди, бе, че някои институции изпратиха исканата информация чак след месец, т.е. текстът в закона относно предоставянето на информация в едномесечен срок е възприет буквално, макар информацията да е налична и може да се изпрати заедно с положителното решение. Друга интересна практика е, че се изпраща линк към несъществуващо за външния потребител място във вътрешната информационна система, както направиха от Министерския съвет например. Продължават да се искат протоколи, плащане, но това го отдавам на непознаване на измененията в закона.
- Кой не публикува информация за обществени поръчки и за изпълнението на бюджета си?
- От 565 институции, чиито страници проучихме, само 36 нямат секция "Профил на купувача", която е задължителна. 184 не са публикували договорите си по обществени поръчки.
- Какъв е ходът управляващите да бъдат принудени да публикуват всички свои актове освен малкото, за които наистина има основание да бъдат засекретявани?
- След промените в ЗДОИ непубликуването в интернет може да бъде обжалвано като неизпълнение на задължения - такава възможност досега нямаше.
- Отправихте остри критики към антикорупционния закон на Меглена Кунева, но те като че ли не бяха взети предвид? Какви подводни камъни виждате в този закон?
- Нашите становища по първия и втория проектозакон бяха свързани с липсата, поне за публиката, на оценка за работата на сега действащите закони за публичност на имуществото и предотвратяване на конфликта на интереси за публичните фигури. Натрупала се е практика. Трябваше да има анализ на проблемите и обосноваване на необходимостта от създаване на нов централизиран орган по контрола. Имахме и несъгласия с някои неясни понятия на първия и втория проектозакон. Затова е и обществената дискусия.
- Как ще коментирате фарса с абсурдните поправки в Изборния кодекс и "тангото" със забраната на социологическите проучвания, задължителното гласуване, изхвърлянето от избирателните списъци и пр.?
- Не одобрявам непрекъснатите поправки в законодателството без ясни и обосновани предложения, които да бъдат подложени на обществено обсъждане. Що се отнася до задължителното гласуване, за мен това е наистина абсурдно.
