Подписаното споразумение между Европа и Турция в средата на март за възпиране на притока на мигранти и бежанци е отговор на молитвите на Айля Агит. "Най-накрая имаме възможност да започнем нов живот в Германия", казва жената, която е напуснала дома си през миналия октомври заради бойни действия, които се водят в родното й място. Причината за това е, че е настъпил обрат. Агит не е бежанка от Сирия, тя е турска гражданка. Родният й град е Джизре и той се превърна в арена на улични битки между въоръжените кюрдски бунтовници и турската армия, при които загинаха почти 200 души. Сега тя и хиляди други вътрешно разселени турски кюрди планират да се присъединят към масовото преселение в Европа.

Според договора всички турски граждани ще могат да пътуват безвизово в ЕС, но няма да имат право да работят, в 26-те държави от Шенгенското пространство. Срещу това Турция се съгласи да приема всички бежанци, които влязат в Гърция незаконно след 20 март. За всеки приет от Турция мигрант ЕС обеща да взима по един сирийски бежанец от лагерите в югоизточната част на страната.



Европейците ще дадат и 6.5 млрд. евро,



за да помогнат на Анкара да се справи с около 2.7 млн. сирийски бежанци, които в момента се намират на турска територия. Споразумението обаче носи разочарование на хилядите сирийци, афганистанци, иракчани и др., които се натоварват в паянтови лодки от миналото лято, за да стигнат до Гърция.

За стотиците хиляди турци, напуснали домовете си заради задълбочаващата се гражданска война между кюрдските сепаратисти и силите за сигурност в неспокойната югоизточна част на Турция, споразумението дава зелена светлина да започнат нов живот някъде в Европа. "Преди изобщо нямахме надежда, че ще получим визи за Германия", споделя 43-годишната Агит, която се бори да оцелее в западналия истанбулски квартал "Байрампаша", докато работи като чистачка в предприятие, в което се произвеждат обувки, копия на известни западни марки. "Германският визов отдел иска да докажете приходите си чрез пари в банкова сметка", казва тя. От юни обаче няма да й трябва виза. Всичко, което ще е необходимо на Агит, която е вдовица и майка на пет деца, е самолетен билет и турски паспорт с биометрични данни. След като веднъж стъпи в ЕС, тя и всички турски кюрди като нея, които могат да докажат, че са жертви на политическо преследване или има заплаха за живота им, ако се върнат в родината, могат да кандидатстват за политическо убежище. Агит вероятно ще го получи, тъй като брат й е в затвора заради членството си в незаконна организация и полицията многократно е обискирала дома им. Благодарение на туристическата индустрия, която беше силно засегната от бомбените взривове в Анкара и Истанбул, турски чартърни авиокомпании предлагат еднопосочни билети до Европа за по-малко от 55 долара.

Турският премиер Ахмет Давутоглу, връщайки се от преговорите в Брюксел с лидерите на ЕС на 18 март, се похвали пред журналистите, че е постигнал т.нар. "сделка от Кайсери" - израз, с който в Турция традиционно използват за "хитра сделка". За да влезе в сила споразумението за безвизово пътуване на турци,



страната трябва да приеме 36 закона



по искане на ЕС, като сред тях е трудното от политическа гледна точка изискване Анкара да признае правителството в гръцката част на Кипър, с което са в изострени отношения от 1974 г. В ЕС също има вътрешна опозиция, особено от страна на Франция, Гърция и Австрия, чийто вътрешен министър Йохана Микл-Лайтнер предупреди, че с решението си да се връщат новите мигранти и бежанци от Гърция, ЕС рискува "да изхвърли зад борда своите ценности". Кенет Рот от "Хюман Райтс уоч" не приема споразумението, което според него означава "колективно експулсиране на хора, а това е забранено според Европейската конвенция за правата на човека". "Турция е по-вероятно да стане смъртоносен капан, а не място, където върнатите хора да бъдат подслонени", смята Рот и е изложил виждането си в писмо до ЕК.

Новото споразумение има и друг сериозен недостатък. Турският закон не признава за бежанци афганистанци и иракчани - и ЕС не може законно да изпрати гражданите на тези държави в Турция. Данни, предоставени от гръцкото правителство, показват, че афганистанците и иракчаните са били 41% от 125 000 души, пристигнали на гръцките острови от началото на годината. А докато политиците спорят, турските трафиканти на хора бързо се ориентираха в обстановката. Ако пътуването без визи за турците влезе в сила през юни, както е планирано, турските пътни документи ще станат почти безценни на черния пазар като европейските, но пък сдобиването с тях ще бъде доста по-лесно.

Мехмет, който е собственик на интернет кафене в истанбулския квартал "Аксарай", небрежно разглежда скрити реклами из сайтовете и страниците във "Фейсбук", предлагащи фалшиви и истински паспорти, в които са влизали клиентите му. Един от сайтовете



предлага истински български паспорти за $8950,



а турските могат да се намерят само за 2795 долара. Рискът смяната на самоличността на граждани от държави от Близкия изток да бъде разкрита е нисък, ако използват турски документи. "Лесно е за Ахмед от Мосул (в Ирак) да стане Ахмед от Диарбекир (в Турция)", шегува се Мехмет. Принтерите в кафенето му по цял ден печатат документи, които да бъдат приложени към бъдещите молби за убежище в Европа на клиентите му. Навсякъде в "Аксарай" има бюра за парични преводи и обменни бюра, които предлагат възможност за парични превод по сметки на трети лица, обяснява Омар, който работи в обменно бюро на турското пристанище Искендерун. Трафикантите получават парите веднага, след като клиентите им достигнат успешно в Гърция. Споразумението от март обаче значително намали търсенето на документи за преминаване по море от Турция към гръцките острови. Цените в интернет паднаха от около 725 долара преди споразумението до около 390 долара сега.

Тв кадрите на лошо отношение на турски полицаи, качени на лодките, превозващи бежанци, обаче плашат хората. Видео, заснето на остров Лесбос от активисти, защитаващи бежанците, на 20 март показва голям турски катер на бреговата охрана, който обикаля около надуваема лодка, чиято големина е една пета от тази на катера. Тя е натоварена с над 20 души, а катерът се опитва да я напълни с вода (въпреки това лодката успешно стига до брега). Турската брегова охрана също така открива стрелба по трафикантите на хора, докато се опитват да разтоварят пътниците на малък гръцки остров само часове след сключването на споразумението. "Турците получиха това, което поискаха от Европа. Така че сега стрелят по лодките", казва Абу Марик, инженер от иракския град Киркук. Той бяга със семейството си в Турция през ноември 2014 г. и работи като куриер в Истанбул от шест месеца. "Гръцкият маршрут сега е за глупаците. Но ще намерим друг път", сигурен е той. Някои мигранти и бежанци вероятно ще тръгнат по морския маршрут към Италия от Албания или Либия, въпреки че смъртните случаи миналата година по този маршрут са доста - един на всеки 20, според Международната организация по миграция. В същото време по пътя между Турция и Гърция загива един на 1000 души.